Новият тренд ще е “по-близо до потребителя”, за да няма рискове от дълги вериги доставки и транспорт

- Г-н Богданов, как ще се отрази кризата с COVID-19 на икономиката?

- Имаме пример от Китай, който прилагаше доста строги мерки - икономиката почти затвори за два месеца и след това започна да се рестартира. Това е

възможен сценарий и за Европа, умерено оптимистичен.

Че ако прилагаме тези мерки, ограничаваме разпространението на вируса и постепенно икономиката се връща в нормални релси до 2-3-4 месеца най-много.

Що се отнася до България, тя трудно може да бъде отделена от Европа. Не може да гледаме само нашата епидемиологична ситуация и да си мислим, че ако тук сме малко по-добре, значи и икономиката ще рестартира по-рано.

- Случващото се в Италия и Испания ще ни засегне пряко, така ли?

- Няма как Европа като цяло да рестартира, докато две от големите държави не са овладели епидемията. Всички са се

фокусирали върху затворените кафенета и кръчми

и частично туризма. Но това е само на повърхността. Европейската икономика е спряла в много по-широк план - автомобилните и машиностроителните заводи затварят или изключително много ограничават дейността си.

Оттам намалява работата и на цялата българска индустрия, която е свързана с тях.

Докато тези заводи не отворят в Европа,

няма как това да се случи и в България. Дори и да работят формално, няма да имат поръчки и доставки.

Така че това е механизмът за пренасяне на кризата. Българската икономика не може да бъде пощадена, ако ядрото на европейската икономика пострада тежко. Въпросът е, дали затварянето ще е 3 или 12 седмици. Но със сигурност тази криза няма да ни направи по-богати.

- Как би изглеждала тази криза в цифри?

- Не можем да говорим в цифри, защото при такъв огромен шок всичко се променя непрекъснато. Петролът беше 50, сега е 20 долара.

Не се знае колко ще струват суровините, петролът, недвижимите имоти след 6 месеца.

Някои икономики имат спад между

20 и 60 процента

в зависимост от това дали има пълно затваряне.

- А за България?

- Икономиката е свикнала да спира по Коледа за 10-15 дни. Все още се намираме в този сценарий, но нямаме опит какво се случва, ако производството бъде замразено за 3 или 4 месеца. Това е голямото предизвикателство.

Ако нашите фирми могат да конкурират други подобни бизнеси в ЕС, ще бъде добре. Не всички автомобилни, мебелни заводи или IT фирми ще се възстановят еднакво.

Ние мерим икономиката на годишна база. Ако приемем, че през второто тримесечие тя ще изпита шок, въпросът е

дали следващите

две тримесечия

ще наваксаме.

Дали ще се влачим по дъното, както се случи през 2009 г. Кризата беше почти еднаква навсякъде, даже в България не беше толкова тежка, колкото в прибалтийските страни. Разликата е, че след година-две те рязко започнаха да растат. А България се влачеше по дъното и пикът на безработицата беше регистриран през 2013 г. Икономиката буксуваше цели 4 години.

- Кой бизнес ще пострада най-много?

- При всички случаи ще се преосмислят две неща. Едното е, че фирмите ще търсят начин да бъдат по-близо до потребителя.

В риск са бизнеси

с дълга верига

на доставки,

подложени на ограничения за търговия и пътувания. За България това означава, че ще сме в по-добра позиция да се продаваме на близкия европейски пазар и по-малка конкуренция от далечни страни като Китай.

Второ, този шок ще даде възможност хората да прескочат някои свои бариери. По принуда започнахме да се учим да използваме електронни услуги - административни или плащания.

Това е голяма възможност за промяна в поведението. Не мисля, че всички ще се върнат към стария си начин на работа. Някои ще установят, че може и онлайн.

Това важи и за бизнеси, които досега са разчитали на физическо присъствие, пътувания, семинари в зали. За тях може да се окаже, че видеовръзки с приложения, които сами си изтегляме, вършат перфектна работа.

Традициите се променят бавно, но такъв шок разбива всички навици.

- Как ще изглежда животът след кризата?

- Хората ще престанат да пътуват така често. В последните години да отидеш до Амстердам или Малдивите, стана почти като да вземеш автобуса до Плевен.

Второ, социалното дистанциране и по-стриктната хигиена ще оставят следа. Дълги години ние в Европа смятахме, че сме неуязвими от масово предавани болести. Победили сме тежките морбили, малария, чума, полиомиелит, дифтерит, има ваксини и антибиотици. Предпазването го пренебрегваме. Една от причините в Азия да има по-добър отговор на кризата, е, че хората са свикнали да живеят в такива епидемии.

Имат рефлекс за дистанциране и носене на маски.

Тук едва ли не с един парцал барманът бърше 20 чаши и ядем фъстъци от общи купички.

Кризата ще промени целия пейзаж на градския живот. Като започнем от барове, дискотеки и стигнем до ол инклузив, където всички бъркат в една чиния.