Неочаквано бяхме короновани. Едно невидимо създание постави на главите ни ореол от изпитания. Дали това е тежката корона на овластяването, тръненият венец на страданието или лавровите клонки на победата – тепърва предстои да разберем.

Вглеждайки се в блестящата слънчевата корона, се опитвам да разчета посланията й. Сякаш всеки лъч идва, за да събуди нашата топлина, светлина и любов, без които не бихме оцелели в смразяващата пустош. А не е ли тази корона експлозията на затвореното цяло към необятността на Вселената? Това, което всеки от нас е призван да направи. Да генерира вътрешна енергия и да я споделя с останалите планети в социалния си атом.

Какво друго е короната освен заредено цяло, обменящо същността си с отвъдното. Връзка между сърцевината и простора. Вибрация, която свързва привидно отделните елементи в общ организъм с възможности, надхвърлящи свойствата на съставните части.

Короната е мост между вътре и вън. Между локалното и глобалното. Между моето и нашето. Тя е власт, но и отговорност. Гнездо и криле за да отлетим от него. Но и да се връщаме отново, за да излюпим надеждата.

Тази вирусна корона ни затвори в семейните плаценти. Но преди да се родим различни, ние преминаваме през уникален пренатален процес. Вече сме короновани с антени, които споделят и разширяват индивидуалното ни съзнание. Чрез неосезаемите електромагнитни сигнали, мислите и чувствата ни пробиват стените на домовете, отиват в Космоса, за да се свържат с глобалния разум. Това ни прави по-силни от вируса. Той остава пред вратата, а ние, макар и „социално изолирани,“ ставаме все по-човешки свързани и единни.

Защото спойката на любовта повишава имунитета ни. Вярата в доброто ни ваксинира, а взаимната ни грижа е най-мощното лекарство.

От фейсбук