Китай овладя епидемията и всички тайничко им завиждаме, че вече могат да излязат навън, да се разходят, да идат на ресторант. Вярно, Големия брат следи всичко - лицевото разпознаване е навсякъде по улиците, дори когато плащаш за бургер, е ясно кой ти го подава, кога за последно е тестван и т.н.

По време на пика на кризата проектът "Златна клетка" също вършеше перфектна работа. Всеки, който си позволяваше да наруши карантината, в рамките на няколко минути бе засичан от властите.

Благодарение на тази система хората много бързо бяха дисциплинирани и научени как да пазят себе си и околните. Неслучайно в Китай при население от 1 млрд. и 386 млн. души жертвите към 5 март бяха 3000.

Каква е ситуацията в Европа, където все още се радваме на една безкрайна свобода въпреки карантината?

Италия, чието население е 60 млн. души, вече задмина Китай с починали от вируса над 3400 човека.

Защо? Защото всички в Южна Европа сме си хора на купона. В народопсихологията ни е закодирано, като ни кажат какво да правим, да постъпим точно обратното. Точно когато трябва да си стоим по къщите, за да пазим себе си и възрастните от заразата, ние като на манифестация тръгваме из парковете и градинките.

Тук възниква най-ужасяващият въпрос - в тази ситуация кое е по-добре - да сме живи под зоркото око на Големия брат - вкъщи и навън - или да се радваме на свободата си, да си щракаме с пръсти, да боледуваме, да мрем като мухи, въобще кой докъдето изкара?

Разбира се, проектът "Златна клетка" сега е животоспасяващ, но в нормални времена ще живеем точно като в романа на Джордж Оруел. Биг брадър чрез софтуер ще знае всяка наша стъпка. В един момент даже може да свикнем. С тази информация безспорно ще се спекулира, ще се развихри невиждан рекет, ще се изнудват хора, бизнесмени, политици. Но при една следваща пандемия този отвратителен проект може да спаси живота ни.

Докато анализирах плюсовете и минусите и кое е по-голямото и по-малкото зло, във файла ми в облачната услуга неочаквано се появи анонимен читател. Той набързо прегледа документа от горе до долу и изчезна.

Дали беше софтуер, или човек, няма значение, адски стряскащо и гадно е! Но ще трябва да живеем с това, ако продължаваме по същия начин.

И за да не се сблъскаме челно с този кошмарен Биг брадър, най-добре е да си наложим дисциплина. Да спазваме карантината, за да запазим безценната си свобода, с която сме свикнали.