Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Царят сякаш знаел колко време е необходимо на отровата

Последните дни, когато идвал в съзнание, питал колко е часът

Сталин награждава монарха с най-високия орден “Победа”, а през септември 1944 г. маршал Толбухин носи на царица Йоанна цветя

На 17 август (вторник) заедно с брат си княз Кирил и още двама души отива на лов в „Царска Бистрица”. На връщане царят се отделил от групата за известно време и дори се разсърдил, че личният му секретар Балан тръгнал да го търси, тъй като преди това предупредил, че иска да остане сам.

На 21 август отново отива на лов в „Царска Бистрица” и се оплаква на брат си от неразположение и болки в гърдите, като казва, че „страда от ангина пекторис”.

Два дни по-късно, на 23-ти, пред съветника си арх. Севов отново се оплаква от болки в гърдите. Същия ден преди разговора със Севов царят се консултирал с български лекари.

Състоянието на Борис се влошава на 23-ти и се решава да извикат от Германия проф. Рудолф Зайц, който го е лекувал от доста години. Бил е повикан и д-р Епингер от Виена.

На 25-и царят

е още по-зле и започва

да губи съзнание

Около 20 часа същата вечер състоянието му малко се подобрява и пита княгиня Евдокия, която е седнала до леглото му: „Какво правиш тук? Колко е часът?”. Тя му казва часа, при което той успял само да каже: „Ах, тя се свърши” и отново се унася. През следващите два дни за кратко време на няколко пъти отново пита за часа.

При пристигането на царица Йоанна на 26-и царят отново задава същия въпрос: „Какво правиш тук?”, след което пита за датата. След нейния отговор, че е 26-и, той само успява да повтори: „На 28-и, на 28-и”.

През деня

на 27-и единственият човек, който непрекъснато е при царя,

е личният му прислужник Свилен. В следобедните часове за малко той идва в съзнание и го пита: „Свилене, колко е часът?". Прислужникът отговаря: „Четири и двадесет, Ваше Величество”. Царят успява да каже само: „ Утре по същото време...”. Вместо да пита за децата си или да сподели нещо друго, пита само за дата и час. Това може да означава, че нищо друго не го е занимавало.

И действително на 28 август, точно в 4 часа и 22 минути царят издъхва. Царицата първоначално се съгласява да се извърши аутопсия, но след това не разрешава.

След смъртта му започват да се правят

различни предположения, защото се появяват съмнения дали Борис ІІІ е починал от естествена смърт. Те се насочват в две посоки – към Германия и към Съветския съюз. Появява се и версия за английска намеса, но няма никакви доказателства.

От проследяването на посочената хронология на събитията произтичат няколко хипотези:

След срещата с Хитлер царят се е намирал в извънредно тежко нервно и психическо състояние вероятно защото му е било поискано изпращане на български войски на Източния фронт и той е отказал. Споделя за това без подробности пред Павел Груев, на когото е имал абсолютно доверие. За това косвено свидетелстват и думите му пред най-стария му съветник и бивш началник на канцеларията на Фердинанд Добрович, когото посещава на 16 август:

“Не им отстъпих в нищо

и си развързах ръцете след страхотна борба

Осемнайсета няма да се повтори”. Има предвид, че не отстъпил пред Хитлер, за да не се повтори катастрофалната за България 1918 г.

По всяка вероятност - но не може да се докаже безспорно - царят сам е взел отрова при отдалечаването си от групата при ловния излет на „Царска Бистрица”.

Защо през краткото време, в което излиза от тежкото си състояние, на няколко пъти не пита друго, а колко е часът и коя е датата - може би е знаел времетраенето на действието на отровата.

Няма друга логика

за задаването на

такива въпроси

Първа княгиня Евдокия е предположила отравяне. Същото прави и д-р Епингер след смъртта на царя. Интересното е, че чуждите лекари не подписват смъртния акт, а само българските им колеги. Самият Стефан Груев също не е изключил тази възможна причина за смъртта на царя.

След нея има два предполагаеми факта. Първият от тях е недоказано все още предположение, че заради предупреждението на царя за готвен атентат на Техеранската конференция, който е предотвратен,

Сталин посмъртно го награждава

с много редкия и най-висок съветски военен орден

“Победа”. С него са наградени по-малко от 20 души, сред които съюзническите военачалници генерал Дуайт Айзенхауер и фелдмаршал Бърнард Монтгомъри, съветски маршали и други. Един от тях е румънският крал Михай І, който на 23 август 1944 г. сваля от власт румънския прогермански диктатор Антонеску. С това са предотвратени жертви при евентуални военни действия на румънска територия и страната скъсва с Германия. Някой може да възрази как така комунистическият диктатор Сталин награждава монарси? Наградил ги е заради заслуги. Последният носител на ордена е маршал Тито. След войната този орден вече не се е връчвал.

Другият факт представлява жест. Когато 37-а армия, командвана от генерал-полковник, по-късно маршал Сергей, Бирюзов, окупира България в началото на септември 1944 г., лично командващият ІІІ Украинският фронт, в чийто състав е тази армия, маршал Фьодор Толбухин занася цветя на царица Йоанна. Това едва ли е било замислен лично от него жест.

Има данни, че след преврата на 9 септември 1944 г. и окупирането на България от съветските войски Сталин е предупредил новите власти да се пази царското семейство, и действително върху него не са извършвани никакви посегателства до напускането на страната през септември 1946 г., след проведеният през същия месец референдум, с който тя е обявена за република. С представената хипотеза, която се подкрепя и от други автори,

не се накърнява образа на цар Борис ІІ

Просто тя логично произтича от информацията, която, макар и доста непълна, произлиза от посочените спомени на съвременници, факти и обстоятелства, които са достъпни от открити източници. Вероятно този въпрос ще остане без окончателен отговор, освен, ако не се намерят недвусмислени доказателства за причината за смъртта на царя.