Животът е кино, откъдето и до го погледнеш.Любовта, естествено e част от него. Може би след още едно-две поколения технологиите ще позволяват всеки да бъде сценарист, режисьор, актьор и оператор на своя собствен филм. И тогава на нашите потомци ще им остане само да си изберат жанра.
На тяхно място аз бих избягал от скучните романтични жанрове и бих се спрял на екшън комедията. Още от сега имам предостатъчно материал за един приличен сериал. От моите юношески години, разбира се.
Ето, опитайте се да си представите сега един юноша бледен, който драпа с всички усилия към последния курс в своето ненавиждано от все сърце професионално училище. В един хубав летен ден, той най-сетне решава своя проблем -- коя от трите момичета, с които има връзка е неговата любов. Избраницата е руса, стройна, с овално лице и точици в зениците. Всичко тръгва по мед и масло. Нейният по-малък брат изпълнява куриерски фукции и урежда срещите между влюбените.
Има само един проблем -- юношата е лош ученик и училището му е противно. Ето защо той решава да напусне града завинаги. Л., неговото момиче го изпраща на гарата. Плаче. В последния момент, когато влака вече отлепя от перона , момчето внезапно я издръпва по стъпалата във вагона. Започва едно прекрасно пътуване -- първо на гости във Велинград при майката на момчето, после при роднини в Ямбол. И така -- десет безметежни августовски дни. Слънце и любов. През това в един южен град родителите на момичето са в паника. Милицията ги търси навсякъде. Но няма необходимия капацитет, за да свърши тази сложна работа, казано по съвременному. Момчето и момичето се връшат в града по собствено желание. И, заради това, че наличните пари свършват, ако трябва да бъдем точни. Следват драматични разговори с нейните родители. В крайна сметка се взема соломоновското решение -- и момичето и момчето трябва да продължат с училището, пък сетне ще видим.
За зла участ момчето има още една любов -- Фьодор Михайлович Достоевски., току-що от открит от него. То осъмва всеки ден я с "Братя Карамазови", я с "Идиот" или "Престъпление наказание". При наличието на този голям и разтърсващ свят на Фьодор Михайлович училищния живот бледнее. Заедно с това се трупат неизвинените отсъствия. Заплахата от изключване е съвсем реална. Ето защо момчето взема важно решение, за което се консултира с доскорошно гадже, студентка в местния институт а медсестри. Когато отива на преглед той вече знае симптомите на своето евентуално заболяване. Лекарят забива пръсти в долната дясна половина на корема,. Момчето си трае. Но надава кански рев веднага след като човекът с бялата манта отдръпва ръката си.
Вече в болницата и по пижама момчето е притеснено и започва да съжалява. Но събитията се развиват бързо. Влизат медицинска сестра и санитарка, слагат го на носилка с колелца и докато се усети -- право в операционната. Там му свалят гащите, обръсват го и вече няма мърдане. Къде ще бягаш без гащи. Операцията минава учудващо бързо. Лекарят вече го шие, когато в пристъп на благодушие момчето разказва на лекаря защо се е подложило на тази процедура. Лекарят избухва в смях и не може да продължи да шие, тъй като целият се тресе. Момчето проявява разбиране и спира да му обяснява, че му трябва болничен, за да избегне изключването. По-късно на свой ред пък лекарят го светва, че апендиксът е тръгнал да се подува и съответно, след някой и друг месец операцията е щяла да стане неизбежна.
В един слънчев септемврийски ден изписват момчето. На входа на болницата го чака любимото момиче. Животът пак е прекрасен.
За зла участ училищната лекарка се заяжда и отказва да признае пропуснатия училищен ден преди постъпването в болницата. На всичкото отгоре тя е леля на неговата любима. Нещата вземат драматичен обрат. В крайна сметка директорът, щастлив, е най-сетне може да се отвърве от руушителя на дисциплината в училището, проявява снизхождение.. Няма заповед за изключване. Връчват му само така нареченото "отпускно", с което да се запише в друго училище със същия профил. Ако може, разбира се. Защото вече е началото на октомври и учебната година отдавна е започнала.
Отново сцената на гарата. Момичето пак плаче. Но този път остава на перона и маха с мократа кърпичка.
Във влака момчето научава, че училище с профил като неговото има в Пазарджик. То не се колебае и слиза на тази гара. В училището директорът вдига рамене и сочи коленда, един вид на коя дата ми идваш. В този момент влиза млада, миловидна жена с дневник под мишница. Тя казва на директора, че може да вземе момчето в своя курс. Директорът се колебае известно време, но накрая се съгласява и предупреждава класната: "Добре, но на твоя отговорност". Класната наистина поема изцяло отговорността на своя нов ученик. Тя е извключително грижовна и идва в неговата квартира винаги с кошничка пълна с плодове и лакомства. Животът пак е прекрасен. И за нея, и за него.
Това, обаче още не краят.
12 години по-късно момчето вече е млад мъж, при това женен с деца. Той пристига отново в същия южен град, в която живее някогашната му любима. Младият мъж работи във вестник "Народна младеж" и е новоназначеният кореспондент на вестника за района. Според тогавашния ред той трябва да представи на местните велможи. На първо място, разбира се на окръжното партайгеносе. Следва изненада. Както преди 12 години, така и сега, секретарка на местното партайгеносе е майката на неговата някогашна любима. Тя разбира се го разпознава. Сетне го хваща внимателно под лакътя, завежда го до прозореца,който гледа към градския парк и сочи най-близката пейка. Точно на тази пейка преди 12 години се е състоял драматичния разговор между момчето, момичето и нейните родители. После майката слага ръката отляво и с израз на кротко отчаяние пояснява, че оттогава има проблеми със сърцето.
Но и това не е края на историята. Минава още някоя и друга година и кореспондентът на "Народна младеж" внезапно започва да се занимава с противодържавна дейност. (Както твъри тогавашната власт.) Този път в кадър се появява някогашния приносител на съобщения за предстоящи любовни срещи, по-малкияj брат на момичето. Той вече е офицер от ДС и отговаря пряко за вече бившия кореспондент, който заплашва сигурността на държавата и социалистическия строй....
....И това още не е краят. :)
Но пък, както съм я подкарал ще изтърва наздравицата!
Наздраве за влюбените! Животът, този прекрасен филм продължава. Най-вече за тях.
За останалите не съм сигурен.
-----------------------------------
На снимката третият от ляво надясно е момчето от времето, когато беше перманетно влюбен.

От фейсбук