Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Синът на Апостол Карамитев загуби и съпругата си в битката с рака. Габри го вдъхновява да направи филм за татко си

Момчил до последно не знаел, че баща му е тежко болен

За втори път режисьорът Момчил Карамитев e безсилен в битката с коварния рак.

В далечната 1973 година болестта отнема баща му – големия актьор Апостол Карамитев, а преди седмици Момчил се прости и със съпругата си Габриела.

Момчилр или Макс Фрийман, както е известен в Щатитер и италианската дизайнерка Габриела ди Северио са зедно повече от 30 години. Тя го вдъхновяваше и му бе опора в изпълнения с трудности живот. Безкрайно обичала България и красотата на Родопите. Даде му кураж да направи документален филм за баща си преди 9 години. С него той печели няколко награди в Европа и Щатите. Убеждава го да продължи да твори въпреки напредването на болестта й. Карамитев иска да снима

скалните светилища в Източните Родопи,

но влошаването на Габри, както я нарича, преобръща плановете им за бъдещето. Момчил прави и невъзможното, за да може съпругата му да надвие болестта, но безуспешно и Габриела умира на 21 януари.

За опитите на Карамитев да спаси половинката си се разбра през пролетта на 2019 година, когато той обяви кампания за събиране на средства за лечението й. Необходимата сума бе 30 хиляди долара. Всъщност битката започва много преди това. Първоначално тя научава диагнозата в Италия. През последните години двамата живеят между Щатите и Европа, тъй като Габриела посещава няколко клиники отвъд океана, но болестта се развива прогресивно. Като последна надежда те предприемат алтернативно лечение в китайска болница. Имунната й система вече е много отслабнала и нито един лекар не се наема да извърши операция.

"Ние заминахме за Гуанджоу, Китай, за да потърсим медицинско лечение в болница "Фуда", която ни беше препоръчана от приятел, бил на лечение там - написа Момчил в сайта за дарения gofundme.com и продължава да разказва историята им: -

Габриела се подлага на химиотерапия,

имунотерапия и фотодинамична терапия." Китайската клиника е последната им надежда. Ако имунотерапията подейства, има шанс за нейното постепеннo подобряване и изпробването и на други методи.

Когато необходимата сума бе събрана, той благодари на всички българи, които са се отзовали на молбата им. Признава, че и двамата са изненадани, когато виждат как в първите дни пристигат дарения само от родината му.

"Винаги съм знаела, че българите са много добри хора. Усещала съм, когато съм била в страната. Благодаря, България! Аз съм италианка, а първи ми помагат българите!", пише и Габриела.

Момчил е неотлъчно до жена си в болницата и непрекъснато документира случващото се, за да информира дарителите, че парите им наистина се използват за спасяването на човешки живот.

Китайската клиника е сред най-добре оборудваните

в света и стотици хора отиват там, за да търсят спасение. Момчил също вярва, че тази стъпка може наистина да промени състоянието й.

"Съпругата ми е трудолюбив човек. Тя е моден дизайнер повече от 20 години. Завършила е в Рим. По-късно започна да работи с мен във филмови и театрални продукции. Специализира в колежа "Санта Моника" в Калифорния. Габриела комбинира многобройните си таланти с филантропия за децата.

По ирония на съдбата сега тя се нуждае от помощ, защото болният човек е безпомощен като дете - оставен само в ръцете на Бог. Габриела е велик човек, с прекрасно чувство за хумор, но силите й все повече отслабват.

Моля, помогнете ни да се преборим с болестта й", призовава режисьорът.

През май Габриела си тръгва от Китай стабилизирана, но фаталният край е неизбежен. Двамата до последно запазват добро състояние на духа и не се предават. Момчил изживява болезнено всеки етап от болестта, която го връща в детските му години. Той е само на 13 години, когато

баща му Апостол Карамитев умира от рак на черния дроб

"Точно преди линейката да го откара в болницата ми, каза: "Учи се, бъди старателен!". Тогава не разбрах защо ми го казва, защо в този момент ми дава такива напътствия. Не знаех каква е степента на неговото заболяване и мислех, че скоро ще се върне. Оказа се, че това е било едно прощаване, което осъзнах по-късно", споделя Карамитев в интервю за Би Ти Ви.

Признава, че през годините многократно се е питал защо баща му никога не споменава пред него за болестта си. Самият Карамитев е знаел за последиците, които са необратими, но в нито един момент не се издава пред децата си.

"Не знам дали изобщо съм преодолял загубата на баща си - откровен е Момчил. - Мисля, че това не бих могъл да го преодолея – то си остава и ме стимулира да бъда добър в работата ми. Болката си е там, тя си стои."

Апостол Карамитев до последно се снима в "Сватбите на Йоан Асен". Единствено режисьорът Вили Цанков знае от какво точно страда и колко сериозна е болестта. Самият Любимец 13 в началото на снимките не е предупреден от докторите, че му остава съвсем малко, и стоически понася всички несгоди. Преди да започне играта пред камера, той вече е претърпял операция. Възстановяването му е трудно, но е изпълнен с надежда.

Постепенно усеща какво се случва и бърза да заснеме всяка цена. Прави и невъзможното, за да завърши филма, но губи битката с времето.

В последните снимачни дни всички от екипа разбират за случващото се – Карамитев е много отслабнал, силите го напускат.

Макар болестта да оставя следи и по тялото на Габриела, тя също до последно бърза да завърши всичките си проекти, свързани с работата й като дизайнер.

"Търпението, това, че се разбираме само с поглед. Не са нужни много напразно изречени думи, за да разберем от какво има нужда другият. Дали иска просто да помълчи, или да каже нещо. Това е, което ни свързва толкова години", споделя за съпругата си Момчил в свое интервю.

Съдбата ги среща случайно, когато той е изправен пред поредния кръстопът в живота си. Смъртта на баща му оставя дълбока следа в това да намери своето житейско призвание. Признава, че го постига чак след като среща Габриела.

След като губи баща си, Момчил

не прави никакви планове да се занимава с изкуство

Той е израснал с емоционалността и абсолютната отдаденост към всяка роля на своите родители. Роден е в дом, в който се репетира от сутрин до вечер, и за себе си няма подобни амбиции.

Усетила сина си и неговата тревожност в каква посока да поеме, Маргарита Дупаринова го посещава, докато е в казармата. Дава му книга, като му подхвърля, че може да я използва, ако реши да кандидатства във ВИТИЗ. Ден по късно Карамитев гледа филма на Мартин Скорсезе "Шофьор на такси" и тогава решава да тръгне по този път. Определя го като неуверено решение, което един ден просто разбираш, че трябва да вземеш.

Явява се на изпит и е приет от първия път. Бързо се сблъсква със сравненията с баща си, с трудния живот в България. Затова избира да учи и живее в чужбина, да постигне повече, да опознае света извън родните сцени, в които неминуемо всеки ден ще му напомнят за неговия баща.

Заминава на специализация в Италия. Живее и в Канада, и в Австралия. Именно по време на едно пътуване до континента среща Габри. Двамата заживяват в Италия, където той учи кинорежисура и реквизитор. Съпругата му е негова подкрепа. Работи неуморно като дизайнер, за да може Момчил да се развива.

През 90-те години наследникът на Апостол Карамитев преживява тежка катастрофа в Италия. Оцелява на косъм и решава, че това е знак за промяна. Случайно чува за лотарията, която организара правителството на Щатите за законно пребиваване в страната с право на работа. Участва и печели. Така постепенно се докосва до голямото кино в Лос Анджелис.

Започва с малки роли, пробва се и като сценарист. Прави постановки в театъра, където се представя с псевдонима Макс Фрийман, за да може името му да е по-лесно за произнасяне.

Не крие

огорчението си

от нещата, които прочита по свой адрес как се е отказал от България и фамилията на баща си.

"Престанах да обръщам внимание на тези приказки - казва той. - Аз живях и продължавам да живея в светлината на моите родители. За мен е чест да казват, че съм син на моя баща. Това означава качество - това съм се стремял и продължавам да защитавам - качеството на моята работа. Не съм и напуснал България, за да избягам от сянката на баща си. Причината е жаждата за знание, за постигане на световно ниво в професията ми! Желанието да изпиташ сам себе си, своите възможности в други обстоятелства. Едно е, когато всички те познават, друго е, когато не те познават - теб и твоите родители." Според него едва след като е придобил опит зад граница, той се е почувствал уверен да направи филм за баща си, да се завърне

обратно

към родината

Именно съпругата му Габри го вдъхновява да погледне към корените си, да търси вдъхновение в родината. Какъв ще е пътят му оттук нататък, той не смее да прогнозира. Но знае, че ще направи и друг филм, свързан с България. Заради съпругата си, която толкова обичаше страната, и заради баща си.

"Благодарен съм на всички, които изказаха съболезнования и ми отправиха толкова мили думи. Знам, че Габри ще продължава да бъде моя закрила", каза Момчил пред "168 часа" малко след загубата си.