Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

997 тийнейджърки са първите евреи, отведени в Аушвиц. Неколцина оцелели СНИМКИ: Pixabay

95-годишната Едит Фридман Гросман, която е сред първите отведени евреи в Аушвиц, сподели радостта си от честването на 75-ата годишнина от освобождаването на концлагера.

"Трябва да направят нещо и за стотната и 120-тата годишнина също", сподели тя пред "Вашингтон пост", казвайки, че вече четири пъти се е връщала в Аушвиц и това й стига.

Фридман Гросман израства в град Хумене, Словакия, с родители си и по-голямата си сестра Леа.

Словакия се присъединява към т. нар. Сили на Оста (Рим-Берлин-Токио) през 1940 година. Скоро Едит е принудена да напусне гимназия, а баща й - да продаде бизнеса си на християнин, за когото след това работи.

Дори на фона на насилието над евреи, тя е изненадана, когато нова заповед нарежда всички неомъжени момичета от 15 години нагоре да се явят в училищната гимназия след две седмици. Казват им, че ще бъдат пратени за 3 месеца да работят във фабрика за обувки и че тяхно задължение към родината е да помогнат на военните сили. Когато обаче се явяват в училището, момичета биват претърсени, натоварени в камиони и отведени. Повечето от тях били тинейнджърки, някои 20-годишни момичета и няколко 40-годишни майки, които отишли на мястото на дъщерите си. Нито една от последните не оцеляла.

През следващите няколко дни всички еврейски момичета са изселени от околните села. В края на седмицата Гросман, която тогава е на 17 години, и сестра й - 19-годишна, се оказват сред първите отведени евреи в концлагера Аушвиц, пристигайки с влак на 27 март 1942 г.

Но кой е поръчал това и защо са отвели момичетата?

Документацията по случая е изгубена, но писателката Хедър Дюн Макадам има теория. Тя прекарва повече от 20 години в проучване и писане за тези еврейски момичета.

"Моето усещане беше, че виновникът за това е бил Хайнрих Химлер (германски политик и вторият най-влиятелен човек след Хитлер по времето на нацистка Германия), но словашкото правителство, със сигурност, е било съучастник", коментира Макадам.

"Химлер е наредил 999 германски жени от концлагера Равенсбрюк да бъдат прехвърлени в Аушвиц, за да служат като пазачи преди пристигането на словашките момичета там", каза тя. "И това число - 999 - което може би е било някаква мания на германския политик, съответства на броя на тийнейджърките, които е трябвало да бъдат изпратени с този първи курс". (Макадам установява, че властите са сгрешили и в действителност са били 997.)

"Родителите са били подведени, разбира се. Но онова общество тогава беше патриархално и бяха по-склонни да се разделят с дъщерите, отколкото със синовете си", допълва Макадам.

Отначало концлагерът е нацистки затвор за поляци от всякакъв етнос, а след това за съветските военнопленници. От 1942 г. нацистите се съсредоточават върху евреите, въпреки че още не са започнали да изпълняват окончателното си решение за масово изтребване.

Всъщност истинската задача на словашките момичета е не да правят обувки, а да изграждат самата инфраструктура на концлагера, която да го превърне в "машина за смърт". През следващата година са принудени по брутален начин да събарят сгради с голи ръце, да събират боклуци от замръзнали езера и да построят десетки казарми. За дрехи са им давани окървавените дрехи на загинали съветски войници и няколко раирани рокли, без бельо. Обръсват им целите тела, а за обувки на краката си имат парче дърво с платнени връзки.

Повечето от тях умират още през първата година - от глад, болести, побои, медицински експерименти и самоубийства. Сестрата на Едит - Леа, е пратена в газова камера, след като се разболява от тиф. 

"Видях я там, почти мъртва. И плъховете я посещаваха", разказва през сълзи Гросман 77 години по-късно, когато болката по сестра й е все така нестихваща. "Тя беше красиво момиче. А нищо не остана от нея".

С пристигането на нови курсове с евреи, оцелелите от първия са повишавани да вършат по-лека работа като преместването на трупове от газовата камера в крематориума и сортиране на дрехи, бижута и багаж на мъртвите. Тези работни позиции идвали с допълнителни дажби храна, които им помагат да оцелеят през войната. Но животът им преминава в ужаса да гледат как членове на семействата им попадат в газовите камери.

Въпреки че концлагерът в Аушвиц е освободен на 27 януари 1945 г., повечето от оцелелите момичета вече не са там, за да станат свидетели на този паметен момент. С наближаването на съветските войски, те са принудени да вървят боси по снега, за да ги откарат в други концлагери в сърцевината на Германия.

Фридман Гросман първоначално е пратена в препълнения Равенсбрюк, а след това в по-малък лагер, наречен Ретжов. Там вече й е ясно, че нацистите губят войната. Гвардейците често бягат, за да се скрият от бомбени атаки, а тогава Едит и други затворници нападат кухнята за храна. През пролетта, по време на поредния поход към поредния лагер, тя и още 10 момичета изостават, когато по залез слънце преминават покрай малко убежище. Те влизат в него и се скриват там през остатъка на нощта. На следващата сутрин, когато слънцето изгрява, разбират, че са свободни. 

На Фридман Гросман са необходими осем седмици, за да се върне в Хумене. Невероятно е, че и двамата й родители са оцелели, както и неин съсед, младеж на име Ладислав Гросман. Фридман Гросман прекарва три години в борба с туберкулозата в болница в Швейцария.

По-късно тя и Ладислав се женят. Двамата се установяват в Прага и имат син. Едит Фридман Гросман се завръща към учението и завършва "Биология", а съпругът й се превръща в успешен писател. През 60-те те напускат социалистическа Чехословакия заради Израел, а по-късно през 1981 г., след смъртта на Ладислав, Едит се мести със сина си в Торонто.

Подобно на много оцелели от Холокоста и най-вече жени, Гросман дълго време не говори за ужасите, които е изживяла. 

"Ако се замислите, за първия трансфер на евреи към концлагера се споменава, но почти никога не се отбелязва, че става дума за млади момичета", коментира Макадам.

Много от оцелелите жени по-късно се борят, за да имат деца заради жестокостите, на които са подлагани. Шест от тези, които са сред първите евреи, попаднали в Аушвиц, все още са живи. Номерът на Гросман в концлагера бил 1970.

Посланието на Едит към света е: "Не мрази. Защото омразата води до нови престъпления и смърт. Видях го, бях там".