Сексологът доц. Румен Бостанджиев: В детството си децата убийци са били жертви
Едно интервю на Симона Димитрова за "168 часа"
Те не могат да контролират сексуалните си импулси и затова изнасилват
Трябва да се настаняват в приемни семейства навреме, но у нас това се посреща с неразбиране
- Доц. Бостанджиев, очевидно е, че случаите на тези деца убийци са изключително идентични. Има ли връзка между тяхното детство и поведението им сега?
- Очевидни са сходствата в семейната история на разглежданите млади престъпници. Всеки от тях в детството си е бил жертва. Обединява ги
отсъствието на родителска любов и грижа,
отсъствието на здрава семейна среда, която да изгради умения за себерегулация и морални норми, които да я определят. Вместо това присъстват травматични преживявания, които пораждат в отговор агресивни импулси и враждебност към целия свят.
- Защо, преди да убият жертвите си, тези момчета първо ги изнасилват? От какво се поражда сексуалната небходимост при агресивни деца?
- При тежките личностови разстройства, които са характерни за извършителите на подобни деяния, отсъствието на ясни морални ценности и умения за саморегулация са типични. Такива момчета не умеят да контролират сексуалните си импулси по социално приемлив начин и затова са склонни към сексуално насилие, за да удовлетворят чувствените си потребности. Убийството обикновено се извършва, за
да се прикрият следите на сексуалното престъпление
То не е водещият мотив при тези действия.
- Какви мерки може да се вземат за тези проблемни деца, за да се избегнат подобни случаи?
- Такива деца стават "проблемни", когато израстват в проблемна среда. Основната закрила от подобно травматично развитие е подпомагането на семействата в риск или настаняването на деца, изоставени от родителите си, в приемни семейства. За съжаление у нас тази практика все още се посреща с неразбиране и е предмет на политически спекулации.