От сутрин до вечер някой в България крещи нещо за "геноцид" - любима думичка ни стана. Обожаваме да си представяме еничари, кланета, българска кръв пролята или открадната от норвежци.

Но когато пред очите ни цялата система се обръща срещу безпомощни хора в нужда и с лекомислено коравосърдечие ги принуждава да умират, за да спрат мъките и униженията, все нещо се разсейваме.
Цамбуркаме в ледени реки, тропаме хора... Докато отмине. И после пак си измисляме филм, в който ние, здравите, ако не и правите, пак сме жертва номер едно, посипани с ужким-пепелта на въображаемата си клада.

*Oт фейсбук!