Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

За първи път съм на държавна работа и реагирам остро, тъй като телевизията е банкрутирала Емил Кошлуков

Ако бяхме частна фирма, вече съдът щеше да ни управлява, казва шефът на медията в първото си интервю, откакто е на високия пост

До 2-3 месеца ще изхвърля хартията от телевизията, ще направя електронно управление

Ако свалим БНТ2 и БНТ3 от мултиплексите, ще паднат милиони от дефицита

В онлайн канал на БНТ ще пуснем приложение, което ще излъчва златния фонд. С него за 1,99 лв. ти връщам младостта

Ходя в затвора от 15 години, кръстил съм над 30 души там

- Г-н Кошлуков, в един от филмите в поредицата “Отворени досиета” отидохте в старозагорския затвор, където сте лежали като млад. Защо?

- В затвора ходя от 15 години. Първо направихме една църква - първата в затвор. Идеята е на свещеник в Стара Загора - отец Йордан, и на директора на затвора Иван Карушков. Покрай нея се сприятелихме със свещеника. Първия път, когато ми се обади, му беше малко неудобно, но ми каза, че няколко затворници поискали аз да ги кръстя.

“Щом искат да приемат православието, разбира се”, отговорих. Оттогава съм кръстил над 30 човека в затвора, понякога по 4-5 наведнъж, включително и убийци. Щом искат да приемат вярата, аз съм длъжен да го направя, иначе за деянието си отговарят пред господ.

Ралица Василева още работеше в Си Ен Ен и с нея също ходихме в затвора, защото тя снимаше филм за мен в ония години.

- Не ви ли е неприятно да се връщате на място, където сте били наказан без вина?

- Не, аз съм наказан без вина всеки ден по статии и медии. Тогава съм бил на 19, минало-заминало. Излязох през 1989 г. Комунистите са ме вкарали вътре. Иначе това е сграда, тухлите не са ми виновни.

- В края на миналата година обявихте, че ще върнете част от заплатата си, след като разбрахте, че тя е 7000 лв. Направихте ли го?

- Върнах ги. Може би звучи малко популистки, но за мен е принципен въпрос. Моята заплата е определена в закона - колкото шеф на парламентарна комисия. Имам право по закон да си я увелича с 40%. Както предполагам, че и много други ръководители си я увеличават.

Но според мен не е морално. И понеже с предишното решение - не мое, е била увеличена заплатата на генералния директор, просто го разбрах по-късно, казах, че махам това увеличение и

парите, които съм надвзел

- това беше на 5-ия месец,

ги връщам

Така е редно.

- От 7 месеца ръководите БНТ, но чак сега говорите публично за дейността си. Защо?

- Защото смятам, че човек, преди да говори, трябва да свърши нещо.

- И какво свършихте досега?

- През тези 7 месеца имахме няколко основни проблема. Първият е дефицитът, който до края на 2020 г. ще доближи 70 милиона лева. Вторият проблем беше програмата, защото и тя формира дефицит. Трябваше ни време и за промяна на екипа - специалисти, които могат да направят реформата, която съм предвидил в концепцията си. Четвъртата задача беше изкарването на телевизията на новите устройства - таблети и телефони, за да започнем да я правим цифрова.

Дефицита успяхме да намалим с няколко милиона. Прегледахме поредица от вече сключени договори, предоговорихме ги и намалихме плащанията. Сублицензирахме едни от скъпите спортни първенства - говорим за над 3 милиона лева за европейското по футбол тази година.

- Какво означава това сублицензиране?

- Споделихме го, като дадохме половината на Нова тв.

Сега много искам да изхвърля хартията от телевизията, да направя електронно управление. Надявам се до 2-3 месеца да се случи. За да разбереш какво ти казвам, телевизията само за хартия харчи по 40-50 хиляди лева на година.

- Защо вие сте единственият генерален директор досега, който обяви публично, че БНТ е във фалит? През последните години условията в БНТ и като бюджет, и като спортни и външни предавания, и като разпространение са горе-долу сходни. Какво по-различно се случи при вас?

- Може би единият отговор е, че аз за първи път съм на държавна работа. Винаги досега съм работил на частния и свободен пазар. И за мен тези числа и този дефицит са ужасни. Подозирам, че за хора, работили държавно, е нещо нормално. Те са свикнали с него.

Но в моите очи телевизията е банкрутирала. Ако бяхме частна фирма, при положение че целият ни обем е 70 милиона лева, а имаме 71 милиона задължения, тука щеше да има синдици. На това интервю щеше да има един синдик, който да гледа дали после аз няма да скрия химикалката. Щеше съдът да ме управлява вече. Икономически това е безумно. И аз реагирам далеч по-уплашено и по-остро, защото виждам телевизията като компания, която съм длъжен да ръководя добре, а в момента тя е фалирала.

И второ, през последните години се натрупа страшно много. Никога не е бил такъв размерът на дефицита.

- В този дефицит от 71 млн. лв. влизат и миналогодишните 45 млн., така ли е?

- Да, поети са страшно много договори през последните години - олимпиади, световни, европейски, най-вече спортни права, и има над 30 млн. задължения, които са необезпечени.

- Как БНТ излъчваше тези спортни събития досега, без да фалира?

- Правата много поскъпнаха, за някои от спортните права има увеличение от над 400%. Особено комерсиалният спорт.

Второ, телевизията през тези години е получавала към субсидията допълнителни пари от бюджетния излишък именно за да оправи подобни борчове. Последните две години няма такъв. За 2020 г. още не знаем. Но бюджетът, гласуван от парламента, е същият, не е увеличен.

Ние вече имаме нотариални покани, започват процеси, най-вероятно ще ни съдят. Няма как да се справим сами.

- От кого имате нотариални покани? Досега сякаш БНТ не е съдена.

- От дистрибуторски компании за филми и програма, на които сме длъжници. Поели сме повече, отколкото имаме възможност. Включително от Би Би Си бяхме дадени на агенция по събиране на вземанията. Имаме просрочени задължения, някои от които с години.

Затова, откакто съм директор, не съм си позволил да сключа нито един договор за никаква програма. Единствено за технически нужди. Ако трябва да излъчваме спорт, първо искам осигурена реклама. Дори за златните момичета. Ако ме питаш за спортовете, художествената гимнастика е единият, който БНТ трябва да излъчва, защото имаме звезди, златни медалисти. А не футбол, той е строго търговски. Би Ти Ви и Нова тв може да го излъчат и да изкарат пари от него, защото цял свят гледа футбол.

Тук възниква великият въпрос

трябва ли БНТ да излъчва

комерсиален спорт

Давам ти пример с французите. На миналото футболно първенство българският отбор не участва, така е от 1994 г. Французите обаче даже станаха шампиони. Френската обществена телевизия не го купи. Направи го частна телевизия. Защото французите казват: “За Франция спортът е колоездене - обиколката на Франция, “Ролан Гарос”, защото е наш турнир, и ние ще пускаме спорта, който е емблема за нацията.”

Може би за България това е художествената гимнастика или борбата - спортовете, в които сме много силни. Футболът не е. Не може да харчим десетки милиони за футбол. Така разсъждавам и така управлявам.

- Още докато бяхте временно изпълняващ длъжността генерален директор на БНТ, обявихте, че телевизията е във фалит. Сега вече я управлявате при същите условия, но направихте поредица от срещи с всички, от които зависи БНТ, и вече усилено се говори за промяна на медийния закон. Има не една, а три работни групи за това. Ще има ли нов закон и какви промени очаквате?

- Лаская се от мисълта, че и аз съм допринесъл за това. Може би едната причина да стане сега е, че аз съм и бивш политик. Много добре разбирам колко е важно да се смени законът, макар че всички директори на БНТ го познават отлично и знаят проблемите му. Не съм аз този, който ги е видял. Но политическата ми биография ме кара да се боря на този терен. Знам, че могат да се променят закони, защото имам такъв опит. Може би имам малко повече експертиза тук от другите директори.

Втората причина е, че идвам от частния пазар и когато видя проблем, го решавам. Не го замитам. Ако проблемът е в закона, ще огледаме закона.

Благодаря на Вежди Рашидов, който разбра проблема, подаде ръка и започна дискусията в медийната комисия. Виждам, че и опозиция, и управляващи са напълно наясно с нуждата от промяна. Има консенсус, че законът трябва да влезе в зала, а това е огромна стъпка. Кабинетът и Борисов също разбраха необходимостта. Голяма надежда са решението на Министерския съвет и възлагането на министъра на културата Боил Банов да сформира група за промяна на финансирането на обществените медии.

Това не отменя тези 70 милиона, натрупани досега. Ще се наложи БНТ да бъде допълнително финансирана под една или друга форма спешно. В тази посока е и стъпката ми със свалянето на БНТ2 и БНТ3 от мултиплексите. Ако го направим, ще паднат също милиони от дефицита.

- Ако самоволно ги спрете от мултиплексите, влизате в казуса на шефа на БНР, свален от поста заради спирането на “Хоризонт” за няколко часа.

- Да, мултиплексът има възможност да ни осъди, тъй като по закон сме длъжни. Аз не мога да го направя без прелицензиране на каналите от СЕМ. Но обявих ясно намерението си и вече имаме писмо от Министерството на финансите, че са съгласни с такава мярка за оптимизация. Известих и медийната комисия. Казах, че ще управляваме прозрачно, затова ще даваме докладите и на СЕМ, и на публиката, за да е ясно какво става.

- Споменахте прозрачност - какво стана с обявените конкурси за програмни директори на всички програми?

- Явиха се хора не кой знае колко добри. Избрахме за БНТ1 човек, който е от телевизията - Ивайло Огнянов от БНТ2, един от авторите на “Домът на вярата”. Програмен директор на БНТ2 е Николай Табаков. Общ програмен директор на БНТ не можахме да намерим и позицията е свободна.

Правим непрекъснато комисии за подбор за различни други длъжности. Надявам се БНТ да се проветри. Един от проблемите в такава институция с 60-годишна история са шуробаджанащината и връзкарството. И това е проблем на цялата администрация в държавата, не само в БНТ.

Тука има цели тв семейства. По едно време имаше баба, дъщеря и внучка. За съжаление, този недъг на администрацията на бюджетните предприятия и организации, каквито сме и ние, се решава сравнително трудно. Един конкурс не го оправя. Затова, както съм писал в концепцията, пускам “Телевизионна академия”.

Вече сме провели разговори с ректора на НАТФИЗ Станислав Семерджиев, ректора на Софийския университет Анастас Герджиков, Антони Славински, който е шеф на настоятелството на НБУ, Димитър Димитров, ректора на УНСС. Ще се срещна и с ректора на Техническия университет. Подписваме споразумение за създаване на “Тв академия”. Говорили сме и с Европейския съюз за радио и телевизия (EBU), ползваме техни подобни програми.

Вярвам, че това е другата стъпка - да създаваш и разработваш таланта. Трябва да събера и отделя качествените и да се опитам да ги запазя в БНТ. Защото другият проблем в разработването на таланти и разкъсването на старите връзки е ниското заплащане. Не можем да вземем качествени хора при тези заплати.

- Как ще ги промените?

- С оптимизация на разходите, със съкращения, ако се налага. Факт е, че ние сме близо 1400 души на трудов договор и още 200-300 на граждански, и това е страшно много.

- Затова ли отпаднаха предавания, за които много хора реагираха, защото са харесвани - “Умно село”, “Нощни птици”, дори и “Сънчо”.

- “Сънчо” не е паднал, той е в БНТ2 по същото време. “Нощни птици” трябваше да е развлекателно предаване, но нямаше аудитория и рейтинг. То върви от дълги години, беше изтощено като екип и хора. В момента пуснахме конкурс за продукции. Едно от класираните предавания - “Събота вечер с Дони”, е точно за позицията развлекателно предаване. (Премиерата му е на 18 януари - б.а.)

“Умно село” е предаване, което се води външна продукция, но практически е скрит трудов договор. Ако 20 години работиш в една и съща фирма, правиш само едно нещо на едно и също място, ти не даваш външна услуга. В момента с двойно по-малко пари ще правим същата продукция.

- Да, но всеки помни документалните им филми, защото са хубави.

- Документалистиката на БНТ е най-силната ѝ страна. Тази дейност трябва да я развием в партньорство с големите културни институции на страната, които са гръбнакът на културата и образованието - Софийския университет, Историческия музей, Народния театър, операта, Националната галерия. В момента съм започнал разговор с шефа на Народния театър Мариус Донкин, с Пламен Карталов на операта, с Музикалния театър.

Искам не просто да правим очерци на хора от изкуството и културата, а филми и документалистика за културните институции, които

да останат в златната

памет на телевизията

Тази дейност трябва да я направим така при съвременните условия, че с общите бюджети да можем да произведем по-качествено нещо, отколкото всеки сам.

Ако всичко върви добре, до края на годината ще имаме тези партньорства и ще произвеждаме много повече.

Откакто аз съм директор, лично съм пуснал 4 нови предавания за култура - “Олтарите на България”, “Вечната музика”, което е за класическа музика, “Телевизионен театър”, “Моят плейлист” за съвременна музика. И това ще продължи. Особено с лиценза на БНТ2, който е за културно-образователна телевизия.

- Докога ще излъчвате “БНТ на 60”?

- Сега остана по едно предаване на седмица, защото и бюджета му трябва да гледаме. За юбилея си позволихме да направим малко повече. Но тук излиза въпросът за архива на БНТ, който трябва да бъде спешно цифровизиран. Говорил съм с вицепремиера г-н Томислав Дончев, разговаряме и с правителството за възможностите да направим тази цифровизация. Защото това е истинската памет на страната. Ние сме единствените, които го имаме.

- Старите новинарски кадри и публицистика обаче не се видяха в “БНТ на 60”. Защо показвахте само артисти и забавни програми?

- То е само развлекателно.

- Кога ще излъчите и другата част от архива?

- До година-две се надявам да изкараме онлайн канал на БНТ с приложение, където ще може да предоставим изцяло този фонд на зрителите. Затова трябват инвестиции. Ако го направим абонаментен за 1,99 лв. например, те ще се изплатят. Стотици хиляди българи ще се абонират, за да могат да гледат кадри, които помнят - Паша Христова, Апостол Карамитев, Кеца като много млад, дори и как са строили “Младост”. Също и старите български филми, за които имаме права. Ще ти върна младостта за 1,99. Нещо повече, от съдържанието мога да изкарвам и приходи, като го продавам на други медии - с каталог, както е “Нетфликс”, но български.

CV

Емил Кошлуков е роден на 26 октомври 1965 г. в Пазарджик.

В казармата е осъден на 6 години затвор за предизвикване на бунт.

През 1989 г. е освободен предсрочно от затвора и армията и става студент по английска филология в Софийския университет "Свети Климент Охридски".

По това време учредява Федерацията на независимите студентски дружества и става едно от лицата на промяната.

От 1991 до 1996 г. учи политология в Калифорнийския университет, Санта Барбара.

В момента прави магистратура по египтология в СУ.

На 5 юли 2017 г. е избран за 25-ия генерален директор на БНТ.