Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Войници с автомати дебнат да не отвлекат футболната легенда Георги Димитров

"Добре съм. Всичко е наред. Да са живи и здрави лекарите! Без тях не можем. Част от живота е, за съжаление", бяха първите думи на Георги Димитров-Джеки, след като премина успешно през може би най-тежкото изпитание в живота.

Преди няколко седмици легендарният защитник на ЦСКА и националния отбор чува най-страшната диагноза, но не губи присъствие на духа. От лекуващия екип по най-бързия начин му насрочват операция, която преминава успешно. Сега любимецът на няколко поколения цесекари ще продължи битката, а близките му са убедени, че ще излезе победител. Какво ли не е минало през главата на един от най-добрите защитници в Европа през 80-те години, но високите препятствия не само не го сломиха, но и го изградиха като личност.

Съдбата го задължава

да се бори от

самото начало.

Георги Димитров е роден в село Гледачево, което днес не съществува на картата на България. Изградено е от миньори и когато рудата свършва, обитателите му го напускат, а багери изравняват къщите със земята. Много по-рано Георги започва да играе футбол в селския отбор и бързо хваща окото на специалисти от Стара Загора. Тъкмо е започнал десети клас, когато прави дебюта си за "Берое" и след това не пропуска да се възползва от шанса си. Младокът играе безстрашно срещу големите нападатели на "Левски" и ЦСКА и старозагорската публика го обиква заради тази му отдаденост към каузата.

Но ето че идва време за казарма и в живота на наборника настъпва истинска драма. В онези години всеки талантлив футболист, който бъде повикан да отбие военната си служба,

моментално влиза

в полезрението

на ЦСКА.

И в този случай "червените" емисари са подготвили операция по преминаването на Димитров от "Берое" в армейския тим.

В Стара Загора буквално започва да ври и кипи, когато достигат слуховете за намеренията на големците от София. Измислен е план - младият защитник ще повтаря 11-и клас само и само да не бъде даден на врага.

"Нямаше как да стоя в училище до безкрай и старозагорци започнаха да пишат жалби до министри, до Тодор Живков. Много искаха да остана при тях. Моите мечти бяха други. Вече бях навършил 18, растеше ми се във футбола", спомня си Джеки. Кариерата му се решава, когато един ден у дома идват да го търсят емисари на ЦСКА. Те го канят да играе в София и го съветват да се запише като доброволец в армията, за да се осъществи безпроблемно трансферът. Младият защитник изпълнява предложения план за ужас на феновете му в Стара Загора.

"Желанието ми беше да остана в ЦСКА,

а не да се връщам в "Берое". Най-напечено беше, когато дойде време да се уволня. Вкараха ме в ареста само и само да не дойдат от Стара Загора и едва ли не да ме отвлекат обратно. Войници с автомати стояха пред ареста и ме охраняваха", ще разкаже години по-късно Георги Димитров. Само седмица след като "излиза на свобода", той облича екипа и излиза с националния отбор срещу Англия на "Уембли". "Трите лъва" побеждават с 2:0 пред повече от 70 000 зрители, а Джеки никога няма да забрави първия си досег с наистина големия футбол.

А веднъж сложил червената фланелка, на него ще му се наложи да изиграе не един и два бляскави и незабравими мача. В ЦСКА Димитров бързо

се утвърждава като стълб в отбраната

и е приет повече от добре от старите кучета. На свой ред след години той ще вземе под крилото си младия и все още не чак толкова известен Христо Стоичков, който по-късно ще спечели "Златната топка". Камата и до днес помни добрините, които е направил за него бате Гошо.

Двамата са рамо до рамо в най-скандалния български мач за всички времена. На финала за Купата на България именно Ицо е сред най-дейните цесекари, които влизат в разпра с левскарите. Следват побутвания и много цветисти ругатни, които изглеждат напълно нормални за толкова завързан двубой. Страшното идва след това.

Партията използва скандалите между побеснелите играчи, за да се саморазправи веднъж завинаги с двата гранда, които са трън в очите на управляващата върхушка. Най-популярните футболни отбори са прекръстени, а главните действащи лица в мелето

са наказани

до живот.

"Много глупости съм чувал по темата. Години наред се говореше как покрай цялата олелия сме чупили купата. Което не е вярно. Беше направена от желязо и остана в ръцете ми до напускането ни от стадиона. Нямаше и бой в тунела. Играчи на "Левски" бяха наобиколили Христо Стоичков след края на мача, но аз отидох при тях и ги разтървах. Минахме с няколко подвиквания на висок тон", категоричен е Георги Димитров, който носи капитанската лента в скандалния мач.

Няколко седмици след злополучния финал България трябва да гостува на Люксембург, а победата в този мач ще означава сигурно класиране на нашите за световното в Мексико. В отбора, воден от Иван Вуцов, цари напрежение. Отстранени са титулярите Пламен Николов, Боби Михайлов и Наско Сираков. Партийните началници още не са се успокоили и чакат и най-малкия акт на неподчинение, за да развъртят отново секирата.

В този напрегнат момент кой друг, ако не капитанът на тима, трябва да грабне диригентската палка. Минути преди началото на мача с Люксембург Джеки моли тренера да го остави той да се опита да мотивира момчетата. Вуцов напуска съблекалнята, но отвън чува всяка дума на своя най-важен играч.

"Георги Димитров им казва вътре: "Ей, дотук имаме една лада депонирана, опичайте си акъла.

Ако изпуснем тия пари днес, мамицата ви ще разплача. Ей, Гибон, мисли му, ти, Аяне - също. Арабов! Абе всички!

Излизаме и ги одираме живи!".

Като отвориха вратата и тръгнаха нагоре към терена, щяха да ме пометат. С такова желание се втурнаха, че въобще не ме забелязаха. Един пламък имаха в очите, чак настръхнах. Започна мачът и още в 20-ата минута беше 2:0 за нас, а изпуснахме и още. После вкарахме и трети гол и тогава се успокоихме, защото преди това си беше напрежение. Люксембург също вкара и така свършихме - 3:1", ще разкаже по-късно Иван Вуцов в интервю за "24 часа".

На самото световно през 1986 г. нашите се сдобиват с честта да изиграят мача на откриването срещу световния шампион Италия.

"Никога преди това не бях играл пред толкова много хора. Със съотборниците ми въобще не се чувахме и трябваше да се разбираме с жестове", спомня си колегата на Джеки в защитата Николай Арабов. Италианците повеждат с гол на Алтобели, но Наско Сираков с глава вкарва за крайното 1:1.

Равенството се приема с огромен ентусиазъм на родна земя, тъй като в мача има и допълнителен залог.

Двубоят на "Ацтека" се играе малко след като е произнесена оправдателната присъда на Сергей Антонов, обвинен за съучастничество в покушението срещу папа Йоан Павел II. Българинът престоява почти 5 години в италианския арест, през което време психическото му здраве е сериозно разклатено. В тази връзка партията нарежда на националите да си отмъстят на италианците и иска победата на всяка цена. Е, не се получава, но и равенството срещу световния шампион има своята висока цена.

"В Мексико атмосферните условия бяха много тежки за футбол - голяма надморска височина, съчетана с адска жега. Караха ни да тренираме по два пъти на ден, а другите отбори не излизаха от басейна. Съсипаха ни физически още преди да е започнал турнирът", разказва след това големият ни защитник. В Мексико той се изправя и срещу легендарния Диего Марадона.

"Някои от другите момчета го гледаха като Бог, но аз не бях респектиран. На Аян Садъков му възложиха задачата да пази Марадона, но такъв гений не можеш да опазиш. Победиха ни рутинно с 2:0 и не успяхме да прескочим квалификационната група, но въпреки това си остава незабравимо изживяване за мен", обича да казва Георги Димитров-Джеки.

Залисан в преследването на победите, той така и не успява да си устрои личния живот. Навремето се жени за певицата Кристина Димитрова, но бракът им приключва с тежък развод. След това двамата

никога повече

не си проговарят

и отказват да си спомнят за съвместните семейни мигове. И все пак покрай болката, гнева и взаимните обвинения се създава и нещо хубаво.

"Най-щастливият ми миг в живота беше, когато се роди синът ми Мартин. Той е всичко, което имам. Другото са маловажни неща. Аз отдавна съм забравил, че съм играл футбол", признава пред "България днес" Георги Димитров-Джеки.

Едва ли има смисъл да минаваме през слуховете, че той твърде често надига чашката. Каквото и да е правил, то е част от личния му живот и никой няма право да го упреква. Факт е, че великият защитник след това се превърна във велик създател на лафове. Винаги казва това, което мисли, и не служи на чужди интереси. Никой никога не успя да накърни образа му на мъжко момче. И като такова Джеки е длъжен да победи окончателно и безвъзвратно болестта. Ние силно му го пожелаваме!