Във Варна в дома на Емин Хамди, вуйчо на първата жена на Ахмед Доган Айсехел Руфи, 33-ма души решават да основат ДПС. Датата е 4 януари 1990 г. Първоначалната идея е името да бъде Движение за права и свободи на турците и мюсюлманите в България. Учредителната конференция е насрочена за 26 март същата година.

Всъщност това е само официалната част. Още в средата на 80-те години след началото на т.нар. Възродителен процес започва своята дейност нелегалното Турско освободително движение в България. Избират Ахмед Доган за свое лице, тъй като е харизматичен и образован, а повечето от останалите са обикновени хора, които не са добри оратори.

Наричат го помежду си Професора.

През 1986 г. аради подривната дейност заедно с още 27 души е хвърлен в Пазарджишкия затвор и осъден на 10 години. Месец и половина след 10 ноември - на 22 декември, новата власт обявява амнистия и пуска Доган заедно с няколко други участници в нелегалната турска организация.

На същата дата са амнистирани и криминални престъпници изнасилвачи.

В Пазарджик пристига да прибере политическите затворници жената, от която е синът на Доган - Таня Желязкова. Тя е организирала и подписка сред интелектуалци, които настояват за освобождаването на групата на Сокола. Тогава решават, че е настъпил моментът за създаването на партия.

Доган държал да се казва “движение”

и останалите се съгласили.

Той се наел да напише програма, която представил пред 33-мата във Варна 13 дни по-късно. Естествено, на машина. Тогава компютрите все още не са навлезли навсякъде.

Междувременно обаче се развиват и други събития. По идея на Андрей Луканов част от етническите турци се събират в кино "Петър Берон", за да образуват неправителствена организация "Помирение".

На това събрание присъствал и Ахмед Доган. Той държал реч, в която обяснил защо няма да участва в този проект и защо смята да формира партия. Въпросната "Помирение" така и не събира достатъчно подкрепа.

Пак в края на декември мюсюлмани от цяла България се събират около храм-паметника "Св. Александър Невски" да протестират и да искат връщането на имената си, сменени по време на т.нар. Възродителен процес. Част от тях остават в палатков лагер. Именно там са първите снимки на Доган с мегафон, който говори пред събралото се множество. Под натиска на тези събития на 29 декември Петър Младенов обявява, че БКП е решила да възстанови имената на мюсюлманите. И същите партийни секретари и кметове, които няколко години преди това са ги принуждавали да сменят имената си, в края на 1989 г. са

натоварени да вършат точно обратното.

Но въпреки решението на БКП битката с т.нар. Възродителен процес влиза трайно в политическите програми на ДПС.

Първият спор сред учредителите му е дали изобщо трябва да формират партия, или е по-добре да се разпръснат из опозиционните. Но надделява мнението за отделна структура. След 4 януари всички участници се разпределили по регионите и започнали да обикалят, за да агитират мюсюлманите да се включат в ДПС.

Още на самия 4 януари обаче

националното радио съобщило

за създаването на движението. "Чух по радиото тази новина, докато пътувах към родното си село Самуил.

В следващите дни при нас започнаха често да се отбиват Адем Кенан и един друг активист - Ахмед, чиято фамилия не помня", разказа бившият заместник-председател Гюнер Тахир.

Двамата го убедили да започне да организира хората от Разградско.

В Кърджалийско активно със структурите се заели Яшар Шабан, Рамадан Яшар и отцепниците Бахри Юмер и Ахмед Юсеин.

Първата сбирка

е в дома на строителния работник Али Осман

в кв. "Възрожденци".

На нея присъствали 10 души. Доган единодушно е избран за главен координатор на ДПС за Южна България.

В Силистренско пък идеята да направи структури на ДПС подема друг бивш зам.-шеф - Осман Октай.

"На 6 януари 1990 г. ме извика моят приятел - режисьорът от Силистренския театър Реджеп Садък. Племенникът му Енал Бекир беше учредител и беше дошъл с още един от тези, които са присъствали във Варна - Заид Вахид, който

беше обикновен шофьор.

Даде ми да се запозная с документите", разказа Октай пред "168 часа". По онова време той завежда здравния участък в село Бабово.

Разбрали се да направят среща с повече хора в дома на брат му в с. Чернолик. Тогава го свързали по телефона с Ахмед Доган и за първи път се чули. Сокола му казал да го гледа на живо предаване по БНТ на 16 януари, което продължило цели 3 часа.

Негов продуцент бил Иван Палчев, депутат от ДПС по-късно. Няколко дни след това Ахмед Доган отново бил в силистренско на среща с по-образовани турци от целия Делиорман. Направили сбирката в кръчмата, защото все още не били официална партия и нямало как да ползват зали.

Точно в този момент вече из цяла България се е надигнала

националистическа вълна срещу регистрацията

на ДПС като партия. Започват да се формират комитети за защита на националните интереси. В първите редици е известният в Кърджали отец Петър Герена.

Заедно с тази политическа съпротива срещу регистрирането на ДПС партиите на СДС тихомълком отказват да приемат етнически турци, защото не искат да се конфронтират с националистите. Казвали на депесарите да си основат своя организация и после щели да работят заедно. ДПС обсъжда тези въпроси на тайни сбирки из страната и в софийската джамия. Така се подготвя учредителната конференция.

Тя се провежда в училище в столичния жк "Левски". Залата осигурила преподавателката Сабрие Якуб. Като гост присъства Константин Тренчев.

Форумът минава емоционално

и в приповдигнато настроение, всички очакват регистрацията. Документът излиза на 26 април от Софийския градски съд, чийто шеф е Димитър Попов. 9 месеца по-късно той ще стане министър-председател на програмно правителство. Но Попов твърди в свое интервю, че разпоредил да се провери дали ДПС отговаря на конституционните условия и му докладвали, че то вече е регистрирано.

Този спор - доколко движението е легитимно и дали не противоречи на конституцията, се пренася и в публичното пространство. Основният закон забранява регистрацията на партии на етническа и верска основа. Въпросът стига до Конституционния съд, който обаче отхвърля искането на 93-ма депутати и

се произнася в полза на съществуването на ДПС.

Малко след това решение СДС спечелва изборите и разчита на гласовете и на депутатите от движението. То подкрепя първото демократично правителство - това на Филип Димитров, но без да участва в него. Когато една година по-късно премиерът иска вот на доверие, хората на Доган гласуват "против" заедно с част от сините и така кабинетът пада.

В този момент се ражда митът, че от Сокола зависи кой ще бъде на власт. Хората му подкрепят новото правителство на Любен Беров заедно с БСП и отлюспените сини депутати. Наблюдателите започват да следят

всяко изявление

на Ахмед Доган, за

да се ориентират

какво ще се случи.

Съвместната подкрепа със социалистите за кабинета не трае дълго, защото около две години по-късно (1994) червени и сини се договарят да проведат извънредни избори. Спечелва ги столетницата, която разполага с абсолютно мнозинство. ДПС отново е в опозиция.

През 1995 г. се подписва съвместен протокол за общо участие на местните избори между всички опозиционни партии.

Така се дава началото на Обединените демократични сили

Общият координационен център се помещавал до Централна баня и в него влизали експерти, между които и днешният председател на ДПС Мустафа Карадайъ. Впоследствие на следващата година ДПС подкрепя кандидата на СДС за президент Петър Стоянов.

Горе-долу по това време започва първото

опозиционно течение

в движението, което наричат "младотурско".

Това са по-младите кадри, които нападат по-възрастните Осман Октай и Юнал Лютфи. В крайна сметка първият е отстранен като заместник-председател, а вторият минава на заден план. Част от функционерите са изключени или напускат.

Когато разбрал, че ще го елиминират,

Октай поръчал на свои хора да освободят

всичко от кабинета му,

да извадят целия архив от касата и да го предадат на други, които ще дойдат от провинцията. Тогава Касим Дал обвини Осман Октай, че е

откраднал цялата документация на ДПС

"Тя е на мое разположение до ден днешен", заяви Октай. Той успява да организира част от активистите да се кандидатират срещу хората на движението в местните избори през 1999 г. Ахмед Доган обаче успява между двата тура да го накара да оттегли алтернативните претенденти.

"Тогава направих най-голямата си политическа грешка - разказа Октай. - Обърнах се към всички изключени, че ДПС е наша втора религия и ако се сърдим на имама, че е грешен, отказваме ли се от религията си? Призовах ги да прекратят отношенията си с другите партии и да намерят общ език с ДПС, независимо че са обидени.

Това изявление парализира нашите хора

и спря съюзяването

със СДС.

Оттогава е и прочутата реплика на Иван Костов, която произнесе в Стара Загора, че ДПС е проклятието на България."

В това състояние на предсрочните избори през 1997 г. ДПС застава на страната на СДС и впоследствие е част от т.нар. реформаторско мнозинство. Но Доган отново мисли с един ход напред. Движението е в коалиция заедно с отцепници от СДС, чийто патрон е Симеон Сакскобургготски, с когото ще управлява само 4 години по-късно. Царят е сниман и на предизборния плакат.

Затова не е изненада, когато ДПС сваля доверието си от ОДС и след изборите през 2001 г. влиза в коалиция с НДСВ със собствени министри. И отново е равноправен съюзник в тройната коалиция през 2005 г. Според някои влиянието на движението тогава върху правителствените решения е било дори повече от това на царя, въпреки че броят на депутатите на НДСВ надхвърля този на ДПС.

И въпреки правилото 3:5:8.

През 2009 г. след ключовата фраза на Доган, че той разпределя порциите в държавата, движението отново изпадна в опозиция, за да се върне за една година при експертния кабинет на Пламен Орешарски. След падането му ДПС е в опозиция.

Навръх 30-годишнината му Ахмед Доган заяви: "ДПС е избор на съдба! Не съжалявам, че избрах такава съдба". Той се оттегли като почетен председател точно преди 7 години в деня, в който Октай Енимехмедов направи опит за покушение срещу него на националната конференция на ДПС пред очите на всички делегати и охранители.

Оттогава на преден план беше първо Лютви Местан, който се отцепи от ДПС през 2016 г., а сега - Мустафа Карадайъ. Доган пуска изявленията си за годишнините през фейсбук. Но все още е жив митът, че от него зависи голяма част от политиката в България.