Превозвачи без съмнение са с усещането, че са свещени крави. Че трябва да печелят задължително, да бъдат компенсирани при всякакви обстоятелства и каквото и да се случва, накъдето и да върви светът, трябва да са първа грижа за държавата.

Не трябва да се забравя, че те традиционно имат и много силно лоби в управлението на нашата страна. Неслучайно толкова дълги години камионите преминават почти безплатно през територията на България, сравнено с много други държави от Европейския съюз. Плащат възможно най-ниски такси, като в същото време най-много рушат пътищата.

От всички тирове, които пресичат страната ни, почти 50 процента се движат транзитно, основно от Турция. Става въпрос за огромен бизнес, за много пари и точно затова съпротивата срещу въвеждането на ТОЛ системата е толкова силна и упорита.

В същото време България е бедна държава и трудно намира средства да довърши магистралите си, да не говорим за ремонти и поддръжка на съществуващата пътна мрежа. Има селски пътища из страната, които са по-трудно проходими от много места на Луната.

Затова бе крайно време да се сложи край на това безобразие и който руши най-много, да започне и да плаща най-много. В интерес на истината, първоначално държавата бе предвидила платените пътища да са 16 800 километра. Започнаха преговори с бизнеса и те намаляха на 10 800, а във финалния си вариант в момента дори на 6080 километра. Това не прави отстъпка от 50 процента, както изтъкват от администрацията, а всъщност намаление от почти 3 пъти.

Редно е да припомним и анализа на Световната банка, който предвиждаше годишните преходи от ТОЛ такси да бъдат 1 милиард и 160 милиона лева. След поредицата от отстъпки, които направи държавата, в момента те са свити на 450 милиона лева.

Повече намаления напълно ще обезмислят въвеждането на ТОЛ системата. И вместо да се наложи общественият интерес, отново ще спечелят големите превозвачески фирми.

Всички социологически проучвания, направени в последните години по темата, показаха желанието на българина преминаващите през страната ни тирове да заплащат по-висока, справедлива такса за ползването на пътната мрежа.

Затова държавата трябва да се съобрази с тези нагласи и обстоятелства. А превозвачите да не плашат със стачки и вдигане на цени, а да свикват с идеята, че както си печелил повече заради зависимия политически елит, сега трябва да се научиш и да поемаш щети. Както се случва с цели отрасли, без да мрънкаш и предявяваш непрекъснато претенции.