Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Комунисти карат ходжа да строши светиня с косъм от брадата на Мохамед

Началото на VII век. В сърцето на арабската пустиня се заражда нова религия, която бързо ще пусне корени из целия свят. Създателят на исляма, пророкът Мохамед, бързо печели много нови следовници. Около личността му витаят думите на Аллах и необяснима, магнетична харизма. Мохамед е свят човек, връзката на всички хора с Бога. До брадата му не може да се докосва бръснач, подрязва се с ножичка. Може би в някой горещ ден пророкът е решил да намали косите и брадата си, оставил е бакшиш на бербера и тръгнал по делата си. А всяко от отрязаните косъмчета попада в един щастлив мюсюлманин и поема своя дълъг път през континентите и историята.

Русе, 1300 години по-късно. В централната градска джамия "Саид паша" ходжите от незапомнени времена съхраняват косъм от брадата на пророка Мохамед. Светинята се пази строго, както живота на Кашчей Безсмъртни в приказките. Безценната реликва е поставена в херметически затворена стъкленица, от която се носят благоухания. Стъкленицата е увита в седем разноцветни парчета плат, поставени в махагоново сандъче, скрито в зелена дървена кутия, която е заключена в шкаф в джамията, която пък се надзирава от ходжите и лично от главния имам на Русе хаджи Неджиб Сюлейманов.

Косъмът, за който се твърди, че е от брадата на Мохамед, е дълъг колкото показалец и се вади само през един-единствен ден в годината, на 27-ия ден от месец Рамазан, по време на ритуала Сакал Шериф. Сакал Шериф е единственият религиозен празник в света, който тачи божественото или святото чрез брадата.

Историята на необикновеното русенско влакно тъне в мистерия и догадки. Няма жив човек, който да помни пътя му, няма писмени паметници.

"Това е косъм от брадата на пророка Мохамед и за вярващите не трябват исторически доказателства. Стига ни вярата - набожно подхваща главният имам на дунавския град хаджи Неджиб Сюлейманов. - Всеки мюсюлманин се учи от Мохамед, той е еталон за поведение и ние не искаме нищо, което е останало от него, да се загуби. Нито посланията и думите му, нито частица от дрехата му,

нито дори косъм от брадата му

- ходжата интуитивно докосва наболата си брада и се връща назад във времето. - Никой не знае как косъмът е дошъл в Русе. Предава се от ходжа на ходжа от незапомнени времена, още от прадедите ни. Пазехме го и през комунистическо време, макар че тогава религиозните празници бяха забранени и не го вадехме от кутията. Има две възможни места, откъдето да е дошъл косъмът. Ерусалим или Мека. По-вероятно е да е дошъл от Мека, когато русенци са ходели на хаджилък."

Ходжа Ахмед Алишев е Божи служител в джамията, също хаджия. Всичко около брадата на пророка му е добре известно, но въпреки това слуша с интерес, а очите му са замислени.

"Моят дядо хаджи Ферат беше ходжа и умря на 105 години. Помнеше много неща, но и той не знаеше кога и от кого е донесен косъмът", потапя се в спомените ходжа Ахмед. Той също смята, че святото косъмче е дошло с хаджиите от Мека. Донесли го хаджии.

"Този косъм не прави чудеса. Ние не сме магьосници, а ходжи - уточнява ходжа Неджиб. - Който казва, че ако се помолиш на брадата на пророка, ще ти се изпълни желанието, е мошеник и идолопоклонник. Чрез косъма ние просто изразяваме своята почит към Мохамед. Надяваме се, че той ще се помоли за хората пред Бога."

Ислямът и брадата

В исляма има два вида "разпоредби" - "фарс", задължителната за всеки мюсюлманин заповед от Аллах, и "сюнет", препоръка от Мохамед, която е желателна, но не е задължителна. Брадата е сюнет, препоръка към мъжете. Всеки мъж, навършил 33 години, трябва да си пусне брада, е завещал Мохамед.

"Пророкът е имал брада, но тя не е задължителна за правоверния - казва ходжа Халил Яваш, служител в джамията "Саид паша". Ходжа Халил е седнал по турски в малкото помещение за духовниците в джамията и зиморничаво се грее на огромен калорифер. - Мохамед е бил и с дълги коси. Космите по лицето на пророка обаче не са били много дълги - можело е да ги хванеш с шепа при брадичката и

извън ръката не е оставало да стърчи нищо

Брадата му не е била много дълга, защото е трябвало да бъде грижливо поддържана, да бъде чиста. Духовната и физическата чистота са много важни в исляма."

Духовниците кимат одобрително. Събрали са се в джамията за обедната молитва малко по-рано, но вече поглеждат часовника - дали не наближава време да се подготвят за богослужението. В храма е доста студено и някои от ходжите са със специални кожени чорапи - нещо средно между цвичка и боксьорска обувка. Хитрото изобретение не само топли, но те пази "чист" в продължение на 24 часа. Ако си с него, миеш краката си преди сутрешната молитва и не си длъжен да повтаряш процедурата за останалите 4 молитви през деня.

"Има и нещо друго за брадата - сеща се ходжа Неджиб. - Казва се "селап". С други думи, едно време вярвали, че колкото по-дълъг е косъмът, толкова по-мъдър е човекът и е по-голяма възможността да му опростят греховете. Брадата не е зъдължителна за вярващия, нито за имама, но понеже е завещана от Мохамед, трябва да се уважава, приемаме я като нещо красиво за мъжа. Ако си пуснеш брада според сюнета на Мохамед, тя трябва да се поддържа с машинка или ножичка, но не и с бръснач."

Ахмед е бръснар в Русе, в занаята е повече от 30 години. Подстригвал е и имами, и православни свещеници.

"Колко издържа един косъм ли? Ако не го пуснеш в печката, няма да мръдне с векове! - категорично отсича берберина и хвърля въодушевен поглед към къдравите останки от последния си клиент. - Космите на брадата са по-твърди и още по-държеливи. Що се отнася до това кой как я поддържа, ще ви кажа, че ходжите и поповете оформят брадите си по един и същи начин - подрязват я само отстрани и я оставят да расте свободно надолу."

Сакал Шериф, празника на брадата

На 27-ия ден от свещения месец Рамазан мюсюлманите в Русе пълнят джамията "Саид паша" повече от всеки друг път. След вечерната молитва ходжата тръгва към шкафа, в който се пази косъмът. След него в колона смирено вървят помощниците му и вярващите. Вадят сандъка, в който лежи стъкленицата с влакното от брадата на Мохамед, и с молитва се отправят към средата на джамията, където на специален висок стол поставят светинята. Ходжата благочестиво шепне думи за слава на Аллах и неговия пророк. След това всеки от правоверните взима стъкленицата, която е с дебелината на нормална свещ и напомня епруветка, докосва я до очите си, челото и устните и я връща в сандъчето. Празникът се превежда като "почитане на брадата" от Сакал, което значи брада, а "шериф" - почтен, голям, свещен. Според някои ходжи изразът се превежда и като "Брадата на почтения човек", а според други - "Свещената брада"

"Денят на празника не е случайно подбран. Ние вярваме, че на 26-ия срещу 27-ия ден вратите на рая се отварят и всички ангели са долу, на земята - казва ходжа Халил Яваш и бързо сгълчава на турски един от помощниците в джамията, който се опитва да го прекъсне. - Не се кланяме на косъма. Като го целуваме, все едно целуваме пророка."

"Има

специална молитва за брадата

- авторитетно казва и ходжа Неджиб. - Тя не е клетва, а просто молитва за поддържането й и изразяване на почит към Мохамед"

Фаик е момчурляк от Родопите, учи в мюсюлманското духовно училище в Русе. Присъствал е на ритуала Сакал Шериф и много добре знае какво значи да "целунеш пророка", тоест - уважението към него:

"Като изпълняваш сюнетите на Мохамед, като го почиташ, все едно вървиш по стъпките му - обяснява Фаик. - А когато дойде Съдният ден, Мохамед ще каже на Бога: Аллах, тези хора са "юмет", те са мои хора, приеми ги при теб в дженета (рая)."

Повечето имами в Русе са без бради. Разчитат на тънките, грижливо оформени мустачки. Славят брадата на пророка и постоянно увещават, че тя не прави чудеса. Редовите мюсюлмани от местата, където празникът Сакал Шериф е познат, обаче крият в сърцата си едновременно набожен страх и суеверни вярвания.

"Не може да има исторически доказателства, че този косъм действително е принадлежал на Мохамед - твърди Теодора Бакърджиева, османист и специалист по мюсюлманските културни паметници. - Подобни неща има и на други места в България. В религията не е заложено, но много обикновени мюсюлмани са суеверни, имат свои битови вярвания и смятат, че ако на Сакал Шериф отидеш в джамията с някакво желание и целунеш косъма от брадата на пророка, то ще се сбъдне."

Официалната версия

"Много добре знам за случая в Русе - малко сърдито казва софийският мюфтия и член на Главното мюфтийство на мюсюлманите в България Али Хайраддин. - В исляма има два празника, които Аллах е дарил на вярващите и които заменят всички езически празници. Това са Рамазан байрам и Курбан байрам. Сакал Шериф не съществува, това е някакво местно вярване. В исляма няма празник, свързан с брадата. Дори да се докаже, че този косъм действително е принадлежал на Мохамед, какво от това? Той ще има само музейна, но не и религиозна стойност. В музея "Топ капъ" в Истанбул също има косъм, за който се смята, че е от брадата на пророка Мохамед, но той е просто един експонат. Никой не му се моли. В нашата религия основно правило е да не се молиш на вещ, предмет или изображение. Затова, макар че ходжите в Русе на думи почитат пророка, с действията си те извършват някакъв

езически обред."

"Али Хайраддин донякъде е прав, но в Русе тази традиция продължава от векове - казва хаджи Бейзут Куртеюб, председател на мюсюлманското настоятелство в Русе. - Идолопоклонничеството е голям грях, но аз не мога да забраня да се празнува Сакал Шериф, защото ние се молим на Аллах, а не на косъма. Не вършим нещо грешно, нещо против исляма. Празникът Сакал Шериф се прави и в Разград и на други места в Североизточна България."

Косъм от брадата на Мохамед има и разградската джамия "Ахмед бей", твърди главният имам на града Исмаил Гьоч. Историческото влакно се вади на 27-ата вечер от месец Рамазан, която се нарича Кадир.

"Нощта Кадир е нещо като християнската Бъдни вечер, нощ за пожелания и молитви - обяснява главният имам на Разград Исмаил Гьоч, който води собствено религиозно предаване по местна кабеларка. - За нощта Кадир в Корана е написано, че е по-свещена от хиляди месеци. След нормалната вечерна молитва имаме специална, извънредна молитва, свързана с Кадир. След това вадим косъма на нашия пророк и всеки вярващ го целува, докато ходжата възхвалява Аллах."

Според Гьоч косми от брадата и косите на мюсюлманския първоучител има навсякъде по света. Той разказва, че при последното си поклонение в Мека пророкът се подстригал. От уважение учениците му прибират космите и ги подаряват на вярващите.

"Трудно е да се докаже, че всички косми по джамиите в света са на нашия пророк - твърди Исмаил Гьоч и бързо почва да пресмята. - Но реално погледнато, е възможно много от тях да са истински. Мохамед е бил пророк 23 години, или 276 месеца. Подстригвал се е на 15 месеца. Ако предположим, че брадата му има 50 000 косми, за всички подстригвания това прави общо 27 милиона и 500 хиляди косми. Освен това аз съм завършил специализация в Турция и най-отговорно заявявам, че Сакал Шериф се празнува и там, но малко по-различно."

Освен в Русе и Разград, допреди 50 години косъм от Пророка е имало и в село Смирненски, на около 40 километра от Русе. Вярващите още помнят реликвата, сякаш е било вчера. Свята работа, не се забравя лесно. След петъчната молитва старците се събират на кафе и лаф в малка, добре затоплена къща до тукашната джамия "Велиддин".

Дядовците са в настроение - днес е петък, най-хубавият ден от седмицата, бъбрят весело, смеят се, от време на време някой се провиква. Един от тях съсредоточено прави кафе в самоделно пластмасово елустройство и го подава на събеседниците чак в противоположния ъгъл на стаята, без дори да се помести. Използва дълго дърво, като огромна бъркалка за варене на сапун, украсена със звезди и полумесеци, с плоскост в единия край, върху която се оставя чашката с ароматното питие. Някой споменава Сакал Шериф, брадата на пророка, и в стаичката веднага настъпва богобоязливо мълчание.

"Имаше в нашата джамия косъм от брадата на Мохамед, помня аз - взема думата бай Назиф. - Но като дойдоха комунистите,

ходжата счупи стъкленицата,

в която се съхраняваше. Сега за Сакал Шериф трябва да ходим чак до Русе."

"Той не е счупил шишето по желание, агенти са доложили, че имаме празник, свързан с косъма от брадата на пророка. Накарали са го, уплашил се е човекът и е хвърлил сакала", бързо оправдава набедения ходжа бай Енвер.

"Аз пък ще ви кажа, че три години поред ходя в Русе да целувам сакала. Мирише хубаво,

сигурно нещо одеколон му слагат",

хвали се Сали Еминов.

"Косъма в Русе са го донесли хаджии. Нали знаете, че и тук, в Смирненски, имаме човек, който е загинал на път за хаджилък", припомня бай Акиф.

"Едно време нарочно стари хора са тръгвали на хаджилък, затова са умирали. Ние вярваме, че ако те застигне естествена смърт в Мека, отиваш в рая", опитва се да внесе някакъв баланс в целия калабалък ходжа Юмер Кочан.

Докато дядовците се препират, млад, представителен, костюмиран мъж внимателно ги слуша. Прилича на нахакан бизнесмен, може би с търговийка в Турция, който се е върнал по родните места от носталгия. "Младият бизнесмен" всъщност се оказва...ходжа Зеки.

"Брадите са свещени - доверително пояснява младият духовник и хаджия Зеки. - Те са от пророка, въпреки че я пускаш по желание. Когато се ходи на хаджилък например, е хубаво да имаш брада. Много е важно, че ние не славим самата брада, а пророка. Косъмът в Смирненски е бил увит в 40 ката плат, защото на толкова години Мохамед е станал пророк."

Само най-възрастният участник в петъчната голяма молитва запазва мълчание, седи до печката и изпитателно гледа вярващите. Това е ходжа Хасан Черкез, той е на 90 години и е живата памет на селото. Когато участниците в дискусията се разотиват, дядо Хасан Черкез вдига ръка. Езикът му е живописна смесица от турски и български.

"Ритуалът Сакал Шериф е дошъл от Бесарабия, от градчето Бендер. - разказва болният, но запазил паметта си Хасан Черкез. - През 1934 г. черкезите бягат от Бендер и идват в Русе. Те донасят стъкленицата с косъма в Русе, където стои няколко години. Тогавашният народен представител Афъз Садък обаче прави постъпки и косъмът идва в нашето село, в Смирненски. През 1945 г. новата власт разбира за него и принуждава ходжата да счупи стъкленицата. Това е то."

Дядо Хасан очевидно е уморен. Спомените го изтощават. Отпуска се назад до топлото кюмбе, притваря очи и замислено започва да глади брадата си.