Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Пред поляци Тодор Живков говорел за съветска окупация в България

В тесен кръг, но най-вече пред поляци Тодор Живков наричал идването на Червената армия в България през 1944 г. окупация.

Естествено, това е ставало накрая, когато вече му е било ясно, че ще трябва да се раздели с първите постове в партията и държавата. И разбира се, изричал тези еретични за съветските другари думи много предпазливо.

"На срещи, на които съм присъствал, съм го чувал да казва: "Това се случи,

както вие го определяте,

по времето на окупацията”,

разказа Пламен Николов. Не влизал в подробности, че България не е обявявала война на СССР и от тази гледна точка войските на Москва са окупатори.

Дали наистина е мислел, че през 1944 г. България е била окупирана от СССР, или типично по неговия си начин се е опитвал да предразположи събеседниците си, за да постигне своите цели?

Поляците винаги са ненавиждали Съветския съюз. Винаги са се чувствали окупирани, а не освободени, така че този вид изразяване по-скоро показва желание да влезе под кожата на събеседниците си, да ги предразположи. За да създаде обстановка на доверие, му е трябвало да използва тяхната лексика. Той се стремял да получи достоверна информация до каква степен в другите соцстрани са назрели промените, които да ги извади от кремълската орбита.

Пак пред поляците говорел, че

политико-стопанският модел на соцстраните е порочен

и че е натрапен от СССР. Правел го внимателно и предпазливо, не с директни обвинения. Всъщност целта му е била да провери доколко процесите, които текат в Източния блок, са необратими.

Приблизително 10-ина години преди 1989 г. Тодор Живков подготвял оттеглянето си. В типичния си стил говорел за това иносказателно - с шеги.

Една от постоянно повтарящите се била да попита събеседниците си: "Знаете ли коя е най-актуалната политическа задача в момента?" И след известна пауза добавял: "Най-важната политическа задача сега е да си изясним кога ще настъпи последният момент, защото на другия ден аз трябва да си подам оставката."

Формално погледнато, всичко се случва точно така -

на 9.11. събарят

Берлинската

стена,

с което символично се слага краят на комунизма, а Тодор Живков пада от власт на 10 ноември сутринта.

"За първи път съм чул тази шега за най-актуалната политическа задача някъде през 1980 или 1981 г.", разказа Пламен Николов. Тогава в София се провежда Конференция на председателите на парламентите от братските социалистически страни.

Идеята на СССР е да се излезе с решение, което да заклейми двойното решение на НАТО от декември 1979 г. за преговори за разоръжаване и едновременно с това разполагане с крилати ракети "Круз" и ракети със среден радиус на действие "Пършинг-2" в Западна Европа.

Пактът приема този документ, след като от началото на 70-те години руснаците разполагат ракети СС-20 в Източна Европа, които за много кратко време могат да долетят до западноевропейските столици.

НАТО предупреждава Варшавския договор,

че също ще разположи оръжия с обсег на действие 500 до 5500 км, ако съветските ракети не бъдат премахнати.

Така се стига до срещата в София, на която присъстват председателите на парламенти. Николае Чаушеску отказвал да подпише документа. Румънският председател на парламента, който бил в немилост и

не бил допускан

в стаята за високочестотна връзка с диктатора,

стоял отпред и слушал инструкциите на Чаушеску, предадени от офицера за свръзка.

Когато става ясно, че румънците няма да подпишат и назрява скандал, а всички западни медии чакат резолюцията на Варшавския договор, руснакът търси съдействие от Тодор Живков. Искал Тато да се обади на Чаушеску и да го придума да се съгласи.

Бившият Първи приел всички в кабинета си в Партийния дом и звъннал на Чаушеску.

Той обещава да си помисли. И в този момент "Янко" предлага сандвичи на изнервените шефове на парламенти. Николов, който превеждал на полския маршал на Сейма, чул следното от устата на Живков:

"Вие тук сте държавни мъже, аз като един скромен партиен началник да ви попитам: Коя е най-важната текуща политическа задача?" Всички мълчали, руснакът взема думата и започва да говори за мира, разоръжаването и развитието на социализма. Тодор Живков свалил очилата си, което било знак, че не слуша говорещия, а се ориентира по тембъра кога изказването му е приключило.

"Като чу, че съветският другар спря да говори, сложи пак очилата си и каза следното: "Аз не знам, може би не разбирам, защото съм партиен началник, но според мен това не е най-важната политическа задача. Най-важното е да разберем кога ще настъпи последният момент" - разказа Николов. - Тук Станислав Гуцва

първи се изкикоти,

след него и

човекът от ГДР

също се позахили и настъпи смразяваща тишина. Руснакът почервеня."

След кратка пауза бившият Първи казал: "Знаете ли защо е толкова важно? Защото на следващия ден трябва да си подам оставката".

В този момент се обадил Николае Чаушеску и заявил, че ще подпише, но ако му доставят олио, пшеница, царевица и какви ли не други продукти.

При това поставил изрично условие: неговият човек да отиде до Букурещ с подписан от всички оригинал на резолюцията, която да остане при него, а той да върне ксерокопие с подписа на неговия шеф на парламента.

Така той можел да каже на румънците, че не се е съгласил, а всички останали страни могат да покажат ксерокопието.

“Оригиналът ще

остане в моята каса”,

завършил Чаушеску.

Така и станало.

Впоследствие Живков много пъти повтарял своята шега за най-актуалната политическа задача и неговата оставка, която за първи път официално написва през 1988 г. След посещението си в Китай през 1987 г. окончателно се убедил, че социализмът не може да просъществува дълго.

Първата оставка е отхвърлена. Дори започват да му се молят: "Бащице, остани, аман-заман, какво ще правим без теб". Той казва, че най-късно след 1 година този въпрос ще бъде на дневен ред и не е ясно дали няма да е късно.

Втория път подава оставка вече през 1989 г., но през цялото време е мислел, че на пленума на 10 ноември ще го освободят само като генерален секретар на ЦК на БКП. А впоследствие ще подаде оставка и като председател на Държавния съвет, но пред Народното събрание.

Първо на пленум на ЦК да подаде като генерален секретар на партията, а веднага след това в Народното събрание - като председател на Държавния съвет.