Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Теодор Ушев рисува сбогуването с баща си, преди да разбере, че той е болен

Разбира, че родителят му е тежко болен, щом приключва рисунките по "Физика на тъгата". Вече е нарисувал своя път към сбогуването си с него

Чичо му е осъден на смърт от Народния съд цели 3 месеца след убийството му

Всичко, от което се нуждаете, е място, на което умът ви да отиде. (Аll you need is a place for your mind to go.)

Изкуството му отвежда точно там - на място, където има красота и размисъл. Това изречение е само късче от тъмното огледало на аниматора и режисьор Теодор Ушев, фрагмент от първата му изложба-инсталация в България In the mirror, dimly, за която в началото на 2018-а се извиваха опашки в СГХГ.

Година по-рано художникът беше сред претендентите за “Оскар” за късометражна анимация със “Сляпата Вайша” - адаптация на едноименния разказ на Георги Господинов. Статуетката не попадна в ръцете на Ушев, но ето че около 22 месеца по-късно той отново е в надпреварата за най-бленуваната кинонаграда. Творецът е в краткия списък на номинациите за късометражна анимация с “Физика на тъгата” - негов собствен прочит на известния едноименен роман отново на Господинов.

Аниматорът работи цели 8 години по 27-минутната лента за спомените от детството и илюзиите по време на социализма. Работният процес е забавен за известно време от успеха на “Сляпата Вайша” и ангажиментите на Ушев на червения килим, но ето че днес “Физика на тъгата” още по-стремглаво трупа признания. Филмът е носител на пет изключителни награди, като за една от тях прескача дори жанра си и се налага в състезание с игрални ленти, като печели специалната награда на журито на кинофестивала в Торонто. Абсолютен прецедент.

Все пак Ушев се пази от прекалената суета, която съпътства всеки приз. А само за последните десет години той е носител на стотици престижни международни отличия.

“Получих Ордена “Кавалер на изкуствата и културата” на Министерство на културата на Република Франция - пише във фейсбук художникът.- Номинацията е подписана от бившата министърка на културата Одри Азуле, преди да заеме поста председател на UNESCO. Не знам кой и кога ме е предложил за тази декорация (сигурно с връзки), но за мен е чест да получа отличие от Франция.

Предпочетох да получа ордена без церемонии и фанфари - защото вярвам, че артистите не бива да се мотаят по официални правителствени събития и да получават ордени и звания. Но все пак - благодаря! За сведение - коневръзът пред НФБ (Национален филмов борд на Канада) се строи, така че ще има къде да си връзвам коня.” (Постът му е от 2017 г.)

Художникът насочва своя ентусиазъм повече към работата и по-малко към гордеенето със своя труд. И впечатлява с подхода си. “Физика на тъгата” е първият в света анимационен филм, създаден с древната египетска техника енкаустика - 15 000 кадъра са рисувани на ръка с восък и огън. Така Ушев разказва историята на няколко генерации, загубени в търсене на идентичността, свободата и смисъла на съществуването, когато си роден в тоталитарна държава.
И макар и аниматорът, и писателят Георги Господинов да са родени в началото на 1968 г., филмът започва с гласа на Доналд Съдърланд, който казва: “Роден съм през 44-та...”.
Кинозвездата участва в продукцията напълно безплатно, вдъхновен от сина си - Росиф, чийто глас също дава живот на историята. Френскоезичната версия е озвучена от известния кинорежисьор Ксавие Долан и баща му Манюел Тадрос.
Цялата лента се основава на линията баща-син, а ходът следва лутането в лабиринт в търсене на себе си и невъзможността от откриване. “Капсула на времето” - така нарича филма самият му автор.
Ушев е наследник на художника Асен Ушев. Именно на неговия баща е посветен “Физика на тъгата”. Той се разболява точно в момента, когато синът му завършва рисунките по анимацията. И като в сюжета творецът/героят получава обаждане от майка си, която му съобщава лошата новина.
Животът сякаш следва филма. Това вече е нарисувано. Страхът, че няма да може да каже “сбогом”, обзема Ушев. Той се връща се в родния град Кюстендил. Пътува с влака за среща със скромния и велик човек, на когото дължи много. Точно в онзи момент преплитането на действителността и изкуството е най-осезаемо. Границата между двете почти изчезва. В случая при своето завръщане художникът получава шанс да види за последно баща си и двамата да си кажат онези неща, които дълго са отлагали в годините. 12 месеца по-късно на същата дата, на сбогуването, се случва премиерата на “Физика на тъгата” в София.


Ушев не е от артистите, които пренебрегват паметта и се опитват да игнорират миналото. Напротив - той не забравя да напомня непростимите прегрешения, случвали се някога. Неговият чичо Стоян Валачев е жертва на Народния съд, а по личната му карта, запазена и до днес, личат червените петна от кръв, останали от разстрела.
“В почти всяко семейство в България има жертви на комунистическия терор - пише режисьорът. - Чичо ми Стоян Валачев - осъден на смърт от Народния съд цели 3 месеца след убийството му. #ниепомним.”
Аниматорът избира да намери по-добро място за ума и таланта си. От 1999 г. живее в Монреал, Канада. Работи за НФБ. Към днешна дата преподава и провежда майсторски класове в над 40 университета и фестивала по света - в Япония, Франция, Испания, Германия, Португалия, Лондон, Будапеща, Южна Корея, Германия, Италия и други. Гост-преподавател в двете най-престижни френски академии за изкуство ENSAD и La Poudriere.
Ушев успява да похвали самия Стивън Спилбърг, че въпреки цензурата неговите филми са успявали да прескочат през желязната завеса и така са достигнали и до него като дете. Двамата се срещат и разговарят на официалния обяд на номинираните за “Оскар” през 2017 г., а какво си казват, разкрива по-късно художникът пред “168 часа”.
Титаничният режисьор попитал Ушев откъде е, а българинът му разказал накратко историята си.
“Благодарих му за филмите му, с които съм израснал, за доброто послание и надежда, които носеха. Тук се пошегувах малко с него, казах му: “Специално “Челюсти” и той се засмя. Той ми сподели, че не е предполагал, че филмите му са били прожектирани в България. А аз му казах: “Е, някои и нелегално, като “Челюсти” и “Близки срещи от трети вид”.


Тео Ушев среща купища звезди в онзи момент и признава, че всички са били много достъпни и готини.
“На мен ми бяха интересни най-вече “занаятчийските” номинирани, бях на една маса със “саунд” дизайнера на Тарантино, говорихме дълго с Дени Вилньов, разказа ми за новия Blade Runner. Именно той ме срещна с Райън Гослин. А най-силно впечатление ми направи Изабел Юпер. С нея дълго си говорихме за снимките й в България.”
Откровен като творец и директен като човек,
Ушев не пести мнението си по различни въпроси и теми, които го вълнуват - както в родината ни, така и по света.
“Няма нищо, което да ме нервира повече от атаката на бездарни глупави примати срещу талантливи и правещи хора.”
Той е критичен както към своите колеги, хората на изкуството, така и към тези във властта.
“Всичко, което се случва с българската култура в последните седмици, всъщност е огледално отражение на реалното състояние в тази държава. И то е: кючек и чалга. От хората, занимаващи се с изкуство, се очаква да мятат салфетки и да свирят на ушенце на политическата каста. Докато тя замезва.”
Аниматорът не се сдържа да изкаже мнението си и при случай, в който първата ни дама Десислава Радева се оплака във фейсбук от авиокомпания чрез изказване с нескрит расистки привкус.
“Не знам за децата, но мисля, че е крайно време да бъде внесена стратегия за превъзпитание на президента и жена му - написа на свой ред Ушев. - Във всяка нормална държава тези хора щяха да бъдат изхвърлени завинаги от политиката и работа в държавната администрация.”
Неслучайно Ушев е смятан и определян за
най-свободния, най-награждавания и най-независимия българин в световната анимация. И понеже той се е погрижил за огромните си шансове за “Оскар” и тази година, на нас ни остава да му стискаме палци. И да не забравяме:
Всичко си има време,
време има за всяка работа под небето:
време да събаряш, и време да съграждаш;
време да плачеш, и време да се смееш;
време да тъгуваш, и време да играеш;
време да прегръщаш и време да избягваш прегръдки;
време да търсиш, и време да губиш;
време да раздираш, и време да съшиваш;
време да мълчиш, и време да говориш;
време да обичаш, и време да мразиш.