Така нареченият Социализъм обикновено се свежда до отнемане на изработеното от продуктивните хора и неговото преразпределяне между хората, които намират смисълът на своето съществуване единствено във фактът, че са тука и сега: без отговорност, без стремеж към собствено усъвършенстване и без усилия да подобрят света, който обитават. За съжаление, тези, които са съблазнени от илюзията, че може да се живее с непрекъснато озлобление срещу предприемчивите или с нескончаеми претенции за пари от бюджета или от някой друг, който има повече, са вечните клиенти на различните версии на Социализма. Хубаво би било да разграничат своите представи за “справедливост” от Християнството, защото то не е това.

*От фейсбук