Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Вапцаров заспал на маса с цар Борис III Цар Борис III е спасен от бащата на Вапцаров на фронта по време на Междусъюзническата война. Йонко Вапцаров го изнесъл на гръб, когато до тях избухнала бомба.

Цар Борис III, който е бил приятел с бащата на Никола Вапцаров, поканил младежа на гости в двореца “Евксиноград”. Случката е от първите му месеци като ученик в Морското машинно училище във Варна.

Както подобава на царска трапеза, масата била отрупана с какви ли не вкуснотии. Вапцаров обаче като селско момче бил свикнал да яде по-обикновена храна. Най-голямото лакомство, което познавал от вкъщи, било пресен бял хляб, който като на дете вкъщи давали първо на него. Затова

царската трапеза не впечатлила особено юношата.

Той се нахвърлил върху мекия хляб, изял дори и порцията на царя, но не посегнал да опита от всичко останало на масата. Колкото и да го подканвали царят и прислужниците, Никола се наял само с познатия му самун. И след като си напълнил стомаха, му се приспало и задрямал на стола в трапезарията в присъствието на царя.

Защо обаче той кани младежа на гости?

Познанството на баща му Йонко Вапцаров с монарха е потомствено. Преди възкачването на младия Борис бащата на поета бил приятел и с цар Фердинанд. Двамата

се срещнали покрай интереса на владетеля

по ботаниката.

Заради любопитството си към редки видове Фердинанд бил поканен в Банско от изследователя Константин Байкушев, откривател на 1300-годишната Байкушева мура.

С помощта на царя лесовъдът получил разрешение от Високата порта, тъй като тази част на България все още била под османска власт, и организирал експедиция, довела до намирането и на прочутото иглолистно дърво. А Йонко Вапцаров като познавач на Пирин го водел по пътеките. Именно бащата на поета кръстил хилядолетната мура Байкушева на името на ботаника.

В семейството на Вапцарови се разказва, че той показал на природоизпитателя още едно, също толкова старо дърво, но то било на много труднодостъпно място и така и не става известно. Говори се, че

по клоните на Байкушевата мура турците са бесели хайдути

и войводи по време на османската власт.

Когато Фердинанд отишъл в Банско и Пирин, бил толкова възхитен от красотата на природата, че не спирал да говори за този край пред всички свои приятели и роднини, включително и пред германския кайзер Вилхелм II. Така един ден той пристигнал в Банско, за да види Пирин, и семейството помни, че е пренощувал в къщата на Йонко Вапцаров.

По време на Междусъюзническата война бащата на поета попада в близост до тогавашния престолонаследник в момент, в който до тях избухва бомба. Активистът на антиосманските комитети изнася на гръб младия Борис Търновски на безопасно място. Така двамата стават приятели за цял живот.

Заради близостта на банскалията с царя неговата къща се прочува по онова време с привилегията първа да получи собствен телефонен пост. Така бащата на поета осъществява директна връзка с двореца в София. За благодарност Фердинанд подарява на банскалията часовник с четири капака. По-късно, когато михайловистите от ВМОРО правят опит да го убият през 1928 г.,

джобният часовник го спасява от куршумите.

Преди Йонко Вапцаров да се сприятели с Фердинанд и сина му и преди Банско да бъде включено в пределите на България, бащата на поета участва във въстаническа чета срещу османската власт заедно с Пейо Яворов. А в комитските дела го посвещава лично Гоце Делчев, докато даскалувал в Банско през 1896 г.

След смъртта на баща му в болница в София през 1939 г. часовникът на Фердинанд преминава в ръцете на Никола Вапцаров. Когато е арестуван и вече е произнесена смъртната му присъда, поетът го предава и казва: "Този часовник спаси баща ми, но мен едва ли ще ме спаси". Цар Борис не го помилва.