Ей верна е приказката, че човек се учи докато е жив.

Тичам си сабале в залата и на пътеката до мен застава приятел , когото не съм виждал отдавна . Оглежда ме критично и ми дума:

“ Братчед ти си покачил килограми май?”

Знаете как е като ви кажат нещо такова и веднага минавате в оправдателен режим.

“ Булката готви вкусно- казвам . А пък клиент ми докара разкошна етрополска ракия”

“ Ти нали не пиеше- между две вдишвания пита Радо”

“ Абе така беше. Ма сина се нещо ме нервира и Ели като ме гледа така бесен се претиснява за мен и казва : “Ела да пием по ракия , виж каква хубава салата съм направила да се успокоиш”

А за да противоречи и отказва човек на жена , особено на собствената трябва някой по- смел и силен от мен- му обяснявам”

Радо кима разбиращо :

“ Е ПА ТВОЯТА Е ЛЕСНА. ВЕЧЕР СИ ПИЙ СУТРИН СИ БЕГАЙ”.