Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Спорът Айнщайн срещу Тесла за етера

Всички опити да се обясни Вселената са безполезни без тази субстанция, казва Никола Тесла

15 години след като отрича съществуването му, авторът на Общата теория на относителността признава: Отричането му означава, че празното пространство няма физически свойства

Един от най-великите спорове между двама гении остава завинаги зад кулисите. Заметен е под килима, защото не е нужен на никого. Години наред Албeрт Айнщайн и Никола Тесла водят задочен спор има ли етер - сила или съзнание, което пронизва всичко и държи цялата Вселена?

Мистиците от всички епохи винаги са били убедени в това, наричайки го с различни имена - универсална субстанция, енергия, дух, Бог. За китайците това е чи - енергия,

която управлява четирите фундаментални сили в природата

- гравитацията, електромагнетизма, силното ядрено взаимодействие и слабото ядрено взаимодействие. За тях всичко във Вселената се дължи на взаимодействието на чи с останалите сили и полета.

Физиците обаче отричат съществуването на етера, защото той не е необходим за Общата теория на относителността. Формулите и постулатите й работят перфектно и без него. Авторът й Алберт Айнщайн първоначално също смята, че етер не съществува, и доста шумно защитава своята теза. Именно това провокира през 1915 г. другия колос - Никола Тесла - не само да се подиграе с теорията на Айнщайн, а и да го разкритикува за етера.

През 1915 г. той публично заявява, позовавайки се на свои опити още от 1893 г.:

"Безполезни са всички опити да се обясни действието на Вселената, без да се признае съществуването на етера и незаменимата функция, която играе в явленията.

Второто ми откритие,

след като дълго търсих научни данни на половин дузина езици, без да намеря нещо, затова считам себе си за първоначалния откривател на тази истина, която се изразява в твърдението: Няма друга енергия в материята освен тази, получена от околната среда."

Тесла открито заявява, че не приема и теорията на Айнщайн: "Считам, че пространството не може да бъде изкривено поради простата причина, че то няма свойства. По същия начин може да се каже, че Бог има свойства. Но Той няма, има само атрибути и те са от създаването ни. За свойствата можем да говорим само когато се занимаваме с материя, запълваща пространството. Но да се каже, че при наличието на големи тела пространството се изкривява, е еквивалентно на заявлението, че нещото може да въздейства върху нищото. Аз отказвам да приема този възглед."

Айнщайн обаче поне до 1920 г. отстоява тезата си. Още в началото на ХХ век той е приел аргументите на експеримента на Майкълсън и Морли от 1887 г. и е съгласен с тях, че етер няма. Те се опитват да го открият с две огледала, насочени едно към друго, но на километрично разстояние. Едното е обърнато по посока на движението на Земята, а другото под прав ъгъл спрямо движението на Земята. Учените смятат, че ако има етер и изпратят импулс, със сигурност ще има

разлика във времето

в обратната връзка от всяко огледало. Тъй като разлика няма, те приемат, че няма и етер.

Айнщайн се хваща за този аргумент и убедено заявява, че ако светлината може да пътува като частица, тя няма нужда от етер.

Тесла не е съгласен и в своя статия отбелязва: "Няма нещо, дарено с живот - от човека, покорил стихиите - до най-бързото създание в целия този свят, което да не е в този ред. Всеки път, когато действието се поражда от сила, макар и безкрайно минимална, космическият баланс се разстройва и се постига универсално движение."

След което Тесла философски заявява: "Много отдавна приех, че цялата материя идва от първична субстанция, отвъд самото възникване, която запълва цялото пространство - светлинен етер - нещо, което въздейства на животворната Прана или творческата сила, призоваваща към съществуването в никога не завършващи цикли, във всички неща и явления.

Първичното вещество, хвърлено в безкрайно малки вихри с огромна скорост, става груба материя. Когато настъпва затихващата сила, движението спира и материята изчезва, връщайки се към първичното вещество." 

Как постепенно Айнщайн променя позициите си, четете в новия брой на сп. "Космос".