Срещам сутринта на тръгване за работа комшия. Подвиквам му бодро : “ Как е комшу”? Като цяло аз съм все ухилен. И в училище и в казармата ми викаха “ УСМИВКАТА”

Той все едно ме е чакал и започва :

“ Много зле” .

Даже не сварвам да го питам що е зле, продължава:

“ Гадна мъгла. Работата не върви. Празници идват пари няма” и т.н и т.н .

По- късно се чувам с приятел по телефона и дори без да го питам как е започва едно дълго оплакване от времето, децата, работата, колегите и прочие.

А още по- късно в съда виждам стар клиент който конвоя води с белезници чака си присъда по някакво дело пред залата. Питам охраната може ли да поговоря с него :

“ Какво пак го закъса “ - соча с поглед белезниците.

“ Грешка- казва той и се ухилва”

“Случва се - отвръщам хората грешат “

“ Да ама на мен тая ми е поредна грешка- продължава той и пак с усмивка”

“ Аааа значи- кимам , твоя е грешката?”

“ Е моя де що съм иначе тук”

“ Ама нищо бе не е толкова страшно- додава”

“ Е как да не е бе човек? В затвора си”

“ Че и той е за хора. Ще остана малко, белким ми дойде акъла- хили се ( отново) “

Чак зяпнах . Викнаха ги вътре да четат присъдата му.

Аз влезнах в друга зала не разбрах резултата.

Ма цял ден си мисля, че единствения позитивен и усмихнат човек който видях днес е затворник.

Не е ли странно?

*Коментарът е от фейсбук