Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Уникално изследване проследява образованието от IX век насам: Най-грамотни сме били преди турското робство и преди демокрацията

Пиковете в образованието и любознателността са в периода преди турското робство и преди “демократизацията” на България, твърди в уникално изследване Иван Даракчиев, проследил развитието на образованието IX век насам. То е публикувано в алманаха му на английски, посветен на историята и културата на България.

В продължение на 7 г. той е обикалял музеи, библиотеки, архиви в цяла Европа, срещал се е с различни хора, с мигранти с огромни колекции от старинни книги, карти и документи, за да покаже на света каква уникална страна е България. Една част от книгата е посветена на образованието, за което тези дни излязоха шокиращи резултати. Според PISA

българчетата са под средното ниво на грамотност

в Европа и трудно осмислят прочетения текст.

На въпрос дали тенденцията има нещо общо с тази по време на турското робство, когато образованието е ударило дъното, Даракчиев казва: “Да, защото и тогава превес взема материалното, в критичния за нацията период на оцеляване.” Според него моментите на подем съвпадат с тези, при които има абсолютен превес на традиционните духовни и морални ценности, докато днешните плачевни резултати са свързани с основната “морална ценност” и култа към парите.

Тестовете на PISA в момента са най-точният и измерим показател, защото статистически грамотността трудно може да се регистрира - най-малкото защото всеки трябва да се самоопредели като грамотен или неграмотен. При изследването от 2011 г. вторите са 37 155 души. Макар че

България е на 50-о място по грамотност в света,

98% от българите са посочили, че са грамотни, но след като все по-малко ученици могат да осмислят прочетения текст, това е червен сигнал “Внимание”.

Даракчиев е проследил процента на грамотността от IX век на базата на индиректна и дедуктивна информация.

“Това е по-скоро оценка в първо приближение – казва той. - Ще посоча само два примера: В различни места из страната са намерени графити по крепостни стени, пещери, скални манастири и др., датирани към Средните векове, като освен на кирилица, някои съдържат и рунически надписи.

Както знаем от съвремието, с графити се занимават само хора с недотам високо съзнание и култура (само че в този случай ние не им се сърдим, защото инак нямаше да имаме тези данни). Тогава, правейки изключение за тези “драсканици на недостойни за внимание, камо ли уважение хора”, по честотата на находките съдим за разпространението на грамотността всред простолюдието.

От втория пример можем да съдим пък за количеството на високообразованите: При цар Иван IV Александър само

манастирите в България са наброявали

над 10 хил.

Като добавим църквите в поне десетократно по-многобройните села (освен ако забравим Охридската архиепископия или/и тези във Влашко и др.) в чисто селската, а затова и могъща държава, получаваме внушителни цифри.

Ако се сетим да добавим и католическия, униатския и мюсюлманския клир, цялото висше духовенство и неговия административно-оперативен апарат, излиза, че около една четвърт от населението работи в религиозната сфера – и съставлява около половината от образованата част от населението.”

Затова Даракчиев приема, че до IX век грамотността е нула. В този период стават няколко знаменателни събития - цар Борис покръства българите, създадена е независима Българска архиепископия и веднага след нея през 886 г. е въведена азбуката на братята Кирил и Методий. През следващия период вече броят на образованите расте и стига до около 10% според автора, а близо една пета от населението вече учи.

“Аз поставям началото на систематичното образование за всички желаещи простосмъртни у нас (за да се разграничим от целенасоченото обучение в четене и писане на линеарно писмо, руни и др. на избраници преди това) към втората половина на IX в., тоест към покръстването на България - твърди Даракчиев. - За

родоначалник на масовизираното образование

трябва да посочим св. Климент Охридски, редом с неговите учители светите братя Кирил и Методий, както и другите техни ученици от групата “Седмочисленици”.

Очевидно новата религия изисква огромни количества преписи на литература – преводна, а впоследствие и оригинална, авторска. Това е истинското начало на масовото образование у нас, според мен.

Започва за нуждите на религията, естествено, но така се налага първо изучаването на писменост, обща за целия народ, на език, общ за няколко народа, смесени в една държава, но дотогава запазили идентичността си, а след това и изучаването на религиозните писания.

После идва необходимостта от перманентно създаване на кадри за администрациите - църковна и държавна, след което, базиран на жажда за знания, този процес става необратим и самоускоряващ се с времето.”

Кой е бил двигателят на системното образование у нас?

“Моторът на този процес е княз Борис I - казва Даракчиев. - Цар Симеон просто продължава делото на баща си, като спонсорира разцвета на просветителската дейност. В скрипториумите усилено се преписват преводи на религиозни и исторически произведения и оттам се разпространяват за нуждите на просвещението (образованието), което навремето означава разпращане по манастирите и в най-отдалечените места на царството.

А една част се отнася и извън пределите на страната за нуждите на християнските мисионери - най-важната отива в земите на някогашната Кубратова държава, превърнала се вече в Киевска Рус.”

Според данните на Даракчиев от IX век насам по отношение на грамотността и образованието има два пика: “Един, при който от нула до около 50 % грамотност се постига за около 4 века. След което следва драматичен спад почти до нулата и едва още 4 века по-късно започва първо бавен, а после стремителен ръст.

Вторият пик е при социалистическа България когато грамотността, вследствие въвеждането на задължително образование и мерките за уседналост, грамотността клонеше към 100%. При “демокрацията” този процент отново стремително пада и тази устойчива тенденция е част от трагедията, която българският народ изживява – тенденция, която, ако не се реверсира, вещае затриване на нацията.”

Очевидно Преславската книжовна школа е извършила уникален подвиг, защото следващите столетия броят на образованите българи продължава да расте - те според изследването са 30% от населението ни, а тези, които се стремят към това, са 40%.

През XIV век вече

е постигнат

уникален резултат

- според Даракчиев грамотните са половината от населението, а склонността към учене расте с бързи темпове.

Неслучайно този златен период съвпада с 40-годишното управление на цар Иван Александър. Той договаря мир със сърбите и използва противоречията във Византия, за да й нанесе тежко поражение. При него културата е в разцвет, той високо ценял красивите книги и поръчвал изключителни издания. Едно от тях е Четвероевангелието.

Царят заделя огромни средства, за да развива книжнината и изкуствата, прави дарения на много църкви и манастири. България би имала всички шансове да е в разцвет, ако той не бе допуснал една фатална грешка - да раздели царството на две - той предава Видин на първородния Иван Срацимир, а Търново на Иван Шишман.

Споровете между тях не стихват дори когато войските на Баязид вече са пред портите. Сърбия също е раздирана от междуособици и някак неусетно България е поробена, което

слага точка на грамотността за следващите 4 века

Още през първите 100 години на османското иго хората, които могат да четат, от 50% спадат на 10%, а склонните да учат вече са нула. Много църкви и манастири са разрушени и с тях книгите изчезват.

Според проучването на Даракчиев следващите три века грамотността е едва 5%, никой няма желание да се обучава, защото няма смисъл.

Едва през XIX век с движението за независима църква и самостоятелно образование започва Възраждането. Вече не само в манастирите могат да се четат книги, а и в училища, които се строят едно след друго. Неслучайно тогава грамотността обхваща 30% от населението, а половината от българите проявяват силно желание да усвояват нови умения и да учат.

На въпрос как си обяснява пиковете на образованието и любознателността, Даракчиев казва: След като създадох първата графика на “образоваността”, реших да визуализирам и мотивацията, стимулирането, силата, която дърпа любознателността към учението. Така в началната фаза (до първия пик) тя нараства с времето, “издърпвана” от този самоусилващ се процес, характерен за силно любознателен народ при липсата на потискащи фактори.

При условията на Османската империя първо

водещият човешки ресурс е децимиран

(чрез физическо унищожение, емиграция или продажба в робство), а след това следват дълги векове на борба за оцеляване. Събуждане на стремежа към просвета става след осъзнаването на опасността от затриване на нацията от страна на Цариградската патриаршия след 1767 г.

Мотивацията за съпротива срещу планираното от гърците унищожаване на българския народ (т.нар. Мегали идеа) скоро след това прераства в мотивация за национално освобождение. Така продължава до пика в края на 80-те години на ХХ век, след който започва нов катастрофален спад на резултатите от образователния процес, породен от съответстващия спад на стимулите и мотивацията за учение.”