До мен на спирката две булки ( мои наборки ) си говорят.

“ Много мразя студа - дума едната”

Другата не толкова крайна :

“ То сега не е много студено”

“ Студено е още как - продължава сърдито първата”

“ Абе то и много жега не добре- по-толерантна е събеседницата й”

“ И жегата мразя - продължава дамата на крайностите”

“ А като се сетя, че сега трябва да се прибера при оня моя , съвсем побеснявам” - додава сестрата на оня “Смърф дето мразеше всички.”

И друг път съм имал възможността да отбележа , че рано ли късно всяка дама изпада в положението на Паула Мейзга и започва да се чуди :

“ Ах защо не се омъжих за Пища Хуфнагел”