Той цял живот ни преподаваше магията как да си благороден, щедър, достоен и всепрощаващ

Приживе Мастера забрани на всички да жалят за него

Полунощ, първите часове на 27 ноември, ВМА. Настава паника. Лекарите и сестрите са в шок - най-голямата легенда на българското кино и театър Стефан Данаилов е починал.

Медици споделиха пред "168 часа", че за целия си стаж там никога не са виждали по-голяма суматоха. Всички излизат по коридорите, коментират, питат,

телефоните на лекарите прегряват

"Тичахме без някаква цел", разказа очевидец. По същото време там в много тежко състояние е и Стоянка Мутафова.

Коварният неходжкинов лимфом ни отне най-голямата легенда на българското кино и театър. През 2013 г. Стефан Данаилов сам открива карцинома. Оперират го в Париж, след което той мъжки се справя с химиотерапията. Година по-късно всички си отдъхват - Ламбо преборва рака, но точно тогава идва може би най-тежкият удар. Любимата му Мери си отива. Този момент за великия актьор е повратен. Във физиката го наричат хоризонт на събитията - той винаги е точно на прага на черната дупка и връщане назад няма.

Самият Данаилов признава, че след смъртта на

голямата

му любов

затъва от дупка в дупка, без да разбира защо.

Химиотерапията е сринала имунитета му и малко след това Мастера развива херпес зостер. Паралелно с това неизвестен вирус поразява очите. Откаран е по спешност в Германия, където паралелно възстановяват организма и оперират едното око.

Въпреки че едва вижда, Ламбо се бори хладнокръвно на няколко фронта - с мъката, със самотата вкъщи, с наизустяването на реплики и отстояването на принципите си в политиката. Четенето все по-трудно му се отдава, защото зрението му е замъглено. Въпреки че не вижда дори къде ходи, той успява всяка вечер да е във върхова форма и да вдигне възхитената публика на крака. Такъв е и в политиката, където е всепризнатият номер едно - менторът, бащицата, при когото всички ходят за съвет. Последната инстанция. Един от малкото, които не изневеряват на партията и на левите си позиции от 1990 г. насам. Той е представителят на БСП, с когото дори политическите му врагове нямат проблем да седнат и да си говорят откровено. Причината е, че

Ламбо е над всички дребни заяждания

Не понася острия тон, омразата, лъжите, злобната и некоректна критика. Затова без проблем общуваше с всички лагери в Столетницата и каквото и да каже, никой не му се сърди. Може би защото Мастера притежаваше рядката дарба дори когато критикува да го прави елегантно и дипломатично,

без да

предизвиква сръдни

и отмъстителност. В ключови ситуации той съветваше Корнелия Нинова и Мая Манолова да намалят напрежението, да смекчат тона на критиките и ако го бяха послушали, може би щяха да имат съвсем други резултати.

Ламбо бе постигнал най-големите върхове, бе над нещата и бе единственият, който можеше да си позволи да откаже дори най-високите постове. Само той си знае колко пъти е отклонявал офертите да стане премиер, служебен министър-председател и президент. 

Истински рицар на духа, във всяка публична изява той показваше, че

политика може

да се прави и

по друг начин,

но сякаш остана сам в тази битка.

Изглежда, че когато се сражаваш на много фронтове и си на хоризонта на събитията, измъкването е трудно и връщане назад наистина няма.

През август в Приморско Стефан Данаилов счупи тазобедрена става. Опериран е по спешност в Бургас, където пристига един от най-добрите ни ортопеди и негов приятел д-р Андрей Йотов. Поставена му е изкуствена става и Ламбо стоически понася болките, които са неописуеми. Докато се възстановява във военния санаториум в Хисаря, внезапно

състоянието

му се влошава

Развива хипостатична пневмония, която предизвиква полиорганна недостатъчност. Откаран е по спешност във ВМА, където му е назначена асистирана вентилация. В белите дробове на актьора се събира вода. Въпреки че е поставен в две поредни медикаментозни коми, лекарите са безсилни. Коварният лимфом, за който всички вярваха, че е преборен, е засегнал белите му дробове. Метастазата е толкова голяма, че

не оставя шанс

на медиците

да се преборят

за живота му.

Така ни напусна най-големият в българското кино, който винаги бе опората. Човекът, който не искаше да бъде подкрепян, а да бъде подкрепа за всички. Който още приживе забрани на близки, приятели и фенове да жалят за него. Който като истински рицар на духа през целия си живот ни показваше тази магия, към която вечно се стремим и все ни убягва - как да си благороден, добър, щедър, всепрощаващ. Трансформация, която се удава само на избрани.