Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Най-големия провал на съветските балсаматори

Неотдавна писах за най-големия провал на съветските балсаматори - позеленяването на мумията на първия анголски президент Агостино Нето. Този уикенд с нетърпение отидох да разгледам мавзолея на Нето в Луанда, който за разлика от този на Ленин, Хо Ши Мин и Георги Димитров не изглежда като гробница, а наподобява огромна космическа совалка преди изстрелване.

Много интересно място! Пред входа има драматична статуя на слон, който е коленичил пред паметта на анголския лидер. Както е казал поетът: “Него жалеят земя и небо, звяр и природа”. Вътре цял час обикалях сам по етажите, докато в сумрака на приземието не се озовах пред една леко открехната врата. Поглеждам плахо вътре и що да видя - точно стещу мен - стъклен саркофаг, а в него ковчег. Мислех, че са го погребали, а се оказва, че мумията на президента си е там. Но не се вижда, слава Богу. В мавзолея са запазени някои от вещите на Агостино Нето - куфари, фуражки и рубашки, както и цялото обзавеждане на кабинета му.

Също и ордените, сред които Димитровска награда и Орден Тодор Живков (така пише). Има кът с интересни фотографии на Нето с известни световни лидери - Фидел Кастро, Че Гевара, Мобуто, Мугабе и прочие политическа фауна от 70-те години. Изненадващо или не, най-видно е окачена снимка на анголския президент с Тодор Живков в резиденция “Бояна”. Тя е и най-голямата сред всички. Няма Брежнев, няма Тито, бай Тошо е номер 1. И тъкмо да ме обземе неочаквана национална гордост, гледам, по-надолу още една друга снимка от България.

Агостино Нето върви до жена в бял шлифер, която първо взех за Людмила Живкова, но като се загледах установих, че е Дража Вълчева - министър на народната просвета по онова време. Вляво запеленговах незабравимата физиономия на Пеко Таков, тогава все още неразжалван член на Политбюро, а вдясно - шефът на държавния протокол Борис Джибров. Всичко прекрасно, обаче под снимката пише, че посещението е в съветска република, сега част от Русия. Направо неочакван удар! Напуснах това забележително място с много смесени чувства.

*От фейсбук!