Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Когато бият, е с достойнство, когато губят - също..

Човек може да си извади много заключения за живота от спорта.

Примерно, футболният Ливърпул, на който симпатизирам, за последно става шампион 4 месеца след моето раждане. Клубът на няколко пъти за всичките тези 30 години е на косъм от титлата. Миналия сезон остана на 1 точка от Манчестър Сити, като според статистиката с тези си резултати щеше да е шампион в 19 от последните 20 сезона.

Примерно, баскетболният Бостън Селтикс, на който симпатизирам, за последно става шампион през вече далечната 2008 година, въпреки че е c клубът с най-много титли в асоциацията на САЩ и Канада. Последните 10 години почти изцяло е смазван от големите си противници от ЛА Лейкърс.

Примерно, боксьорът Антъни Джошуа. Умопомрачителен атлет, 22 победи от 23 мача, олимпийски шампион и световен шампион в няколко категории. Загуби от човек, чийто вид беше по-скоро на продавач на дюнери, отколкото на професионален спортист.

Всички тези клубове и хора са обединени от едно просто нещо - когато бият, е с достойнство, когато губят - също. Без хленчене и оплакване по телевизиите и социалните мрежи.

Няма по-жалко нещо от човек или общност, които не могат да изгубят с достойнство, признавайки поражението си. Дори и някога напред във времето да има победа, този успех няма как да бъде устойчив. Липсват ли търпение и смиреност, липсва добро бъдеще.

*От фейсбук!