Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Диктаторите и спортът: При Сталин всички състезания са предва­рително спечелени, а загубите се наказват тежко

За тях знаем почти всичко. Историците са проследили всяка година, месец и дори ден от житието и битието на световните диктатори. Сталин, Хитлер и другите легендарни лидери с неограничена власт са заели десетки страници в дебелата книга на човешката история и сякаш няма какво да бъде дописвано.

И все пак! Вторачени в детайлите, летописците подминават един, ако не толкова важен, то поне интересен въпрос, свързан с ежедневието на тираните. Запитвали ли сте се самите вие какво е било отношението на тези мъже към спорта? Отговорът на пръв поглед е лесен - диктаторите дават мило и драго за просперитета на спортистите, които са незаменимо оръжие в идеологическата война с врага. В същото време вождовете упорито градят за себе си образи на свръхчовеци. Те тичат по-бързо от вятъра и могат да преплуват всяко море. Действителността е различна и в няколко броя ще се опитаме да стигнем до истината за връзката между спорта и водачите, променили с действията си съдбата на човечеството.

Едри капки пот се стичат по бузите на Александър Косарев. В дясната си ръка той мачка бяла кърпичка и се готви да я размаха, ако ситуацията стане критична. В този момент едва ли има по-нещастен човек на света от генералния секретар на съветския комсомол. Другарят Косарев се смразява от опасността да разчете погрешно мимиките на мъжа до себе си. Една стъпка накриво може да му коства поста и доживотен престой в трудов лагер.

Генералисимус Йосиф Висарионович Сталин изглежда е доволен от видяното и казва нещо одобрително на своя лакей, който изпуска парата, а три години по-късно е арестуван от Берия и е разстрелян след набързо скалъпен процес. Но да се върнем към онова крайно любопитно събитие през 1936 г. Сталин е поканен, за да се запознае със спорта, наречен футбол. Съветският лидер е твърде важен, за да бие път до стадиона. Специално в негова чест е организиран демонстративен мач на Червения площад.

Мероприятието се оказва изключително трудно за изпълнение. Стотици работници лазят неуморно през нощта и съшиват едно към друго с игли за обувки и здрав канап парчета зелен мокет. Работи се нощем, тъй като по онова време площадът е отворен за уличното движение.

„Нощем неуморно шиехме, а рано сутрин навивахме на руло вече подготвения зелен килим. Бавно, трудно, но нещата вървяха“, ще си спомни по-късно съветският футболист и основател на „Спартак“ (Москва) Николай Старостин. Той и останалите работни пчелички най-сетне завършват имитацията на тревното футболно покритие и идва време за репетициите. Защото всеки един от участниците в шоуто предварително е инструктиран как да се държи по време на мача. Едва ли не и головите положения са тренирани, за да се избегне рискът от провеждането на скучно мачле, което да отегчи генералисимуса.

Сталин следи внимателно случващото се на площада и след това произнася своята присъда - футболът ще го има и ще получи подкрепата на държавата. В замяна се искат победи и само победи, които да утвърждават превъзходството на съветския спорт над упадъчния Запад.

Бил ли е Сталин спортна натура четете в "Космос".