Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Как започна възходът на мутрите

Как започна възходът на силовите групировки

преди четвърт век и защо все още с имидж на

биячи се разхождат дребни бандити,

едри бизнесмени и дори политици

“Те са едри, физически силни и ниско интелигентни индивиди, изпълнители на бойни задачи в престъпни организации, враждебно настроени и склонни към насилие.

Често са с отлична спортна подготовка, като някои от тях са бивши борци, културисти, боксьори, каратисти, както и представители на други предимно силови спортове. Начинът им на обличане варира, но може да бъде официален - с костюм и обувки, или изцяло спортен - с анцуг и маратонки. Характерно е

носенето на тъмни очила

и много бижута като

пръстени и златни ланци

Често са късо остригани или с обръснати глави.”

Това е семиотичното определение за “мутра” в Уикипедия. Отвъд обяснението на думата обаче през изминалите 25 години от демократичните промени у нас тази обществена група беше митологизирана и обсъждана повече от всяка друга, а след това и отстрелвана.

Мутрите предизвикваха скандали по върховете на властта, доведоха и до сериозни политически трусове и в крайна сметка се превърнаха в един от основните символи на целия български преход.

Факт е, че тези “яки момчета” преминаха през най-много метаморфози - от спортния тепих през грабежите и измамите край мотел “Божур” и влаковите композиции към Сърбия, до луксозни офиси в центъра на столицата. От класическите “врътки” по магистралата и обирите през югоембаргото, кражбите на коли, охранителните фирми, силовото застраховане стигнаха до най-печелившите сфери на икономиката.

Митичното зараждане на силовите групировки започва съвсем неусетно още в първите месеци на 1990 г., когато стотици спортисти основно от силовите спортове, сериозно обгрижвани по времето на социализма, изведнъж остават на улицата.

Повечето от водещите босове на силови структури в България

израстват в училището за

бъдещи шампиони по борба

“Олимпийски надежди”. Оттам минават всички прочули се по-късно като митични фигури в подземния свят - братята Васил и Георги Илиеви (убити през 1995 и 2005 г.), Красимир Маринов-Големия Маргин, Младен Михалев-Маджо, Димитър Джамов, Иво Карамански (убит през 1998 г.) и доайенът Илия Павлов (застрелян през 2003 г.).

В края на 80-те години част от тях успешно съвместяват спорта с дребни или по-едри валутни далавери на “Магурата”. След промените през 1989 г. силовите атлети поемат контрола над магистралата от Калотина към Капитан Андреево в районите на мотелите “Божур” и “Изток”, занимават се с валутни измами, грабежи на турски гастарбайтери, контролират проститутките. Започват и сблъсъците на улицата. Сформирани са силови бригади - основните са на борците, боксьорите и на каратистите. Първите конфликти са за контрол на проститутките в столичните хотели “Славия” и “Родина” и по Черноморието, спомня си служител на контраразузнаването.

През 1992 г. все още неразделената Чехословакия връща в България бригада от 22-ма наши автокрадци, начело с бившия гребец Иво Карамански (убит през 1998 г.). Тогава станалите по-късно непримирими врагове Васил Илиев, Големия Маргин, Дмитрий Минев-Руснака (убит през 2005 г.), Карамански, Джамов и Маджо са все още от едната страна на барикадата.

Първата фирма на бившите спортисти е “Фортуна-Р” ООД, регистрирана в Софийски градски съд през 1993 г. Нейни собственици са Карамански и Маргина, а в групата се включили Васил Илиев, Джамов, Руснака и Маджо.

Постепенно те започват да изграждат система от охранителни фирми, чрез които рекетират дребните бизнесмени, като им предлагат договори за охрана. Отказалите договори за охрана

се наказват брутално

с побоища

или потрошаване на имуществото. ВИС на Васил Илиев става водещата групировка, която мачка наред.

Съвсем неусетно полицейските сводки започват да се пълнят със случаи на брутален рекет на момчета с дебели вратове и бухалки, които мачкат и помитат по пътя си всеки, който се осмели да не им се подчини.

Т.нар. гангстерска война избухва в края на 1993 г. след първата по-сериозно организирана атака между силоваците. За първата жертва на показен разстрел се смята Стефан Мирославов-Крушата, екзекутиран на 4 септември 1993 г.

Два месеца по-късно, на 16 ноември, около 17,30 ч следобед, 50-ина души с 12 автомобила се изсипват в двора на спортния комплекс “Дескрим” в София. Борците пребиват няколко души от охранителна организация “Защита” и отвличат настоящия депутат Слави Бинев и бившия състезател по гребане Борислав Цветков. След нападението за издирване са обявени Димитър Джамов, Дмитрий Минев-Руснака, Големия Маргин и Пело Пелов, а обвинението е за въоръжен грабеж.

Васил Илиев и неговата охранителна фирма ВИС-1 запазват неутралитет. Иво Карамански застава на страната на Слави Бинев и започват престрелките.

Следва побоят в лятната къпалня “Мария Луиза”, а на 31 декември 1993 г. зверското меле между борци и каратисти в казино “Бедни-богати” се смята за началото на войната между групировките.

11 дни по-късно като

бойно кръщение за борците

е престрелката в

столичния кв. “Дружба”,

на полесражението там остават над 80 гилзи и 4 трупа. Полицаи смятат, че в стрелбата с автомати участват Джамов, Маргина, Руснака и Васил Магурката.

Часове по-късно като ответен удар Младен Михалев-Маджо стреля от джип по казино “Севастопол”, където е базата на Карамански, но е ранен тежко от засада на бул.“Раковски”. Скоро Карамански е задържан за рекет, а вечерта след неговия арест става инцидентът с убийството на двете барети в жк “Белите брези” от техни колеги полицаи от звеното за масови безредици.

Гангстерската война принуждава МВР да регламентира дейността на охранителните фирми.

Отказът на вътрешното министерство да даде лиценз на ВИС-1 на Васил Илиев ражда застрахователната компания ВИС-2, която бързо набира скорост в автомобилното застраховане.

Причината е, че бригадите на борците контролират крадците на автомобили, както и търговията с крадени коли от Западна Европа към България и Русия.

Успехът на ВИС води до създаването на СИК. Всъщност разпадналата се бригада на борците ражда няколко нови застрахователни компании. СИК е създадена от групата около Младен Михалев-Маджо и Маргина и става основен конкурент на ВИС-2. Карамански създава “Корона инс”, а Димитър Джамов - “Зора инс”.

Методите на застраховане не се различават по нищо от принудата за защита при охранителните фирми. Застраховането тогава се превръща в символ на силовия бизнес. През 1995 г. и

бивши барети основават

застрахователна компания

“Аполо и Болкан”, като акционери в нея тогава са и бившият съветник в ДАНС и подсъдим Алексей Петров, и осъденият като наркобос Златомир Иванов-Златко Баретата.

Въпреки че мутрите стават известни със силовия рекет в началото на 90-те години, първите сериозни печалби за босовете на групировките идват от

нарушаването на

югоембаргото

Създателят на “Мултигруп” Илия Павлов (убит през 2003 г.) е човекът, който вкарва бившите си съотборници при големите пари, категоричен е биш служител на НСС. Борците и бившите барети поемат охраната на керваните с цистерни, а накрая сами започват да “въртят далаверата” през границата. Силоваците бързо установяват връзки с мощната вече сръбска мафия. От Белград и Пожаревац диктуват доставките на петролни продукти и акцизни стоки.

В края на 1994 г. Маджо, Румен Николов-Пашата и Венцислав Стефанов регистрират фирмата “Интерпетролиум енд партнерс”. После към тях се включват Красимир Маринов-Маргина, Дмитрий Минев-Руснака, Милчо Бонев-Бай Миле (убит през 2004 г.) и Стоил Славов (взривен през 2003 г.).

По-късно е регистрирано и акционерното дружество “Интергруп”, което става водещата икономическа структура на СИК (за възхода и разцеплението в СИК четете горе). По същата схема застрахователната компания ВИС-2 регистрира фирмата “ВАИ холдинг”, която поема финансовите дела на висаджии и започва вложения в различни начинания. Застраховането се оказва и

удобен начин да

се легализират пари

от рекета, кражбите на коли, проституцията.

През 1997 г. правителството на СДС опитва да превърне дебеловратите момчета в основен враг и да ги избута от легалните застрахователни форми, борците обаче заобикалят рестрикциите и започва

“метаморфозата

на мутрите”

Уж напусналите официално бизнеса силови групировки просто сменят имената си. Така агентските структури на СИК започват да работят за “Бул инс”, а структурите на ВИС в по-голямата си част стават агенти и брокери тогава на “Юпитер”.

Докато правителството на Иван Костов уж се бори със силовия застрахователен бизнес, основните играчи в него овладяват контрабандните канали, поставят под контрол трафика на наркотици и създават офшорни компании, с които да прикрият незаконната си дейност, разказва бивш полицейски шеф.

При Костов

мутренските босове

най-активно успяват да

“съблекат анцузите”

и да “облекат костюми и бели якички”. Те се включват активно в приватизацията, овладяват търговията със зърно и захар, контролират износа на месни продукти, вноса на кафе, туризма, производството на алкохол и повечето най-печеливши сектори на легалния бизнес.

По това време силоваците вече са усвоили перфектно приложението на най-важното правило - за да имат успех в сериозния бизнес, трябва да си плащат. Те успяват да корумпират не само всички нива на администрацията, но куфарчетата им достигат и до централите на основните политически партии, категорични са експертите. Когато са платили на всички “цветове”,

няма никакво значение

коя партия е на власт

Все пак двете основни групировки може да се каже, че в годините са се приемали за близки до двете основни партии на прехода - СИК се смята за близка до БСП, а ВИС - до СДС.

Докато овладяват всички сектори в икономиката, в началото на 21 век се разразява и истинската война между групировките, в която жертва падат стотици отстреляни мутри от всички нива. След убийството на Крушата разстрелите на Васил Илиев и Иво Карамански са най-запомнящите се екзекуции от края на миналия век. В първите години от новото хилядолетие обаче битката в подземния свят става най-кървава. Между 2001 и 2006 година

бяха отстреляни

митичните босове

- Поли Пантев, Илия Павлов, Филип Найденов-Фатик, Константин Димитров-Самоковеца, Милчо Бонев-Бай Миле, Георги Илиев, Иван Тодоров-Доктора, Стоил Славов и повече от 100 лейтенанти на различни нива в основните враждуващи лагери.

“Ловният сезон” в подземния свят затихна едва преди няколко години, но все още преразпределението не е приключило, категорични са наблюдатели.

Въпреки че днес голяма част от оцелелите мутренски босове са преминали изцяло в сферата на едрия бизнес, културата на мутрите не само се е запазила, но и процъфтява във всички прослойки на обществото, защото се смята за успешна, обясняват социолози.

Все още много от богаташите обичат да демонстрират по мутренски благосъстоянието си, движейки се с огромна кохорта от гардове, блокират улици и предизвикват суматоха с появяването си в някое лъскаво заведение, което наполовина се затваря заради присъствието им.

Много младежи или дребни бизнесмени са от т.нар. тип квартален бабаит или ретромутра, които смятат, че

имиджът на безмозъчна

планина от мускули ще им

донесе по-добър доход

или успех сред бизнеспартньорите. Други предприемачи, които са се сдобили с първите си сериозни доходи под крилото на някоя от силовите групировки, пък изглеждат като костюмирани фенове на анаболите, а с държанието си демонстрират, че са по-скоро “улични биячи”.

Мутренският облик присъства сериозно и в политиката, като много от представителите на различни формации изглеждат всъщност като представители на наказателна бригада от средата на 90-те. Оказва се, че както преходът в България очевидно не се очаква скоро да приключи, така и мутренската култура продължава да се разпространява във все по-грозно мутирал вид.