Пигмей от Конго позира в клетката на маймуните в Бронкс

Една от най-срамните страници от историята на расизма е създаването на зоопаркове с човешки същества в тях. Абсурдното е, че това явление се появява в най-развитите страни и се оправдава с "научни аргументи".

През втората половина на ХІХ век, повлияни от т. нар. социален дарвинизъм в западните страни избуяват всякакви странни теории, които имат претенцията, че

прилагат “биологични концепции”

за естествения отбор и оцеляването на най-добрите в социологията и политиката.

Представянето на човешката история като конфликт между различни раси, класи и производствени отношения е предпоставка за огромни заблуди, които имат пагубни последствия.

Каквито и други причини да се изтъкват, за всички е ясно, че оттам се зараждат за първи път и корените на идеологически концепции за устройството на обществото като расизма, нацизма, фашизма, анархизма и комунизма. Впоследствие през 30-те години благодарение на тези лъжливи учения възниква и евгениката - изключително спорната научна дисциплина, която влиза в конфликт с морала и в крайна сметка окончателно е компрометирана с холокоста и експериментите в бившия СССР.

Но преди да се стигне до изстъпленията на нацистите, тези заблуди също водят до страдания за милиони. Най-фрапантните случаи са с принудителното докарване на хора от Африка, Южна Америка и Азия и показването им в клетки за забавление на публиката. Под формата на

“етнологични изложби” или

“шоу с хора”

антрополози отвеждат много представители на изостанали в развитието си племена от всички краища на света и ги излагат на показ пред "цивилизованите" европейци и американци. За целта "експонатите" винаги са били грижливо подбирани така че да контрастират със западната култура и по този начин да подчертаят "превъзходството" на бялата раса.

Примерите в историята са много.

В Британската империя търговията с роби е премахната през 1807 г., но не и самото робство, една от първите жертви е т.нар. "хотентотска Венера" - Сара Баартман. Тя е

доведена с

фалшиви обещания

от британски лекар в Европа от Южна Африка. Чернокожата жена страдала от заболяване, известно като "стеатопигия", което заради натрупването на мазнини води до изключително изпъкване на задните части. А точно тогава модата в Англия карала жените да се стремят тъкмо към подобни форми. Затова, когато за първи път я показали на Пикадили Съркъс, тя пожънала огромен успех. На всичкото отгоре я накарали да свири на различни музикални инструменти. След време програмата с нейно участие, озаглавена "Шоу на човешките изроди", се премества в Париж. На 26-годишна възраст обаче "експонатът" внезапно умира. Причината е странно възпаление, "възникнало вследствие на пневмония, сифилис или алкохолизъм", казват лекарите.

Но униженията не свършват с това Скелетът, консервираните й мозък и гениталии са изложени в парижкия музей на антропологията и остават публично изложени там чак до 1974 г.

През 1899 г. петдесет мъже от южноафриканското племе зулу пристигат в Обединеното кралство, излъгани, че ще работят като миньори. Вместо това им е наредено да играят ролите на туземци във филма "Дивата Южна Африка". На всичкото отгоре са изпратени да вземат участие като нагледно помагало в изложба в Лондон.

Отвъд океана през 1904 г. антропологът Уилям Макгий решава, че иска да създаде човешки зоопарк и за световното изложение в Сейнт Луис, Мисури. Неговата теория е, че всяка раса представлява различен етап от човешката еволюция. По същата логика африканските пигмеи, които са с нисък ръст и живеят в колиби, за учения са на дъното на човешкото развитие.

За целта той се опитва да докара хора от цял свят - Южна Америка, Африка и Азия, и успява да осигури доста пъстра изложба от представители на различни племена.

Гвоздеят на програмата

били членове на племето игоро от Филипините, които след Испанско-американската война са анексирани от САЩ. За да доставят удоволствие на белите посетители, накарали клетите островитяни всеки ден да готвят кучешко месо. Но със събирането на туземци е свързана и една трагична история.

Срещу заплащане със задачата да осигури хора за изложението се натоварва изследователят Самюъл Вернер, който първоначално отишъл при племето башелел в Белгийско Конго. Местните тъкмо били пленили един

пигмей и се готвели да го убият,

когато Вернер успява да го откупи срещу няколко торби сол и руло тел. Освободеният е 23-годишният Ота Бенга, който заедно с още няколко съплеменници наскоро е изпратен в САЩ. За тях заминаването в Америка било добра перспектива и те тръгнали на драго сърце. След като се научили да пушат пури, африканците припечелвали добре от посетителите на изложението, които има давали дребни суми, за да им показват заострените си зъби. С добрите си умения да общува с животни самият Бенга впечатлил не кого да е, а Уилям Темпъл Хорнадей, директор на зоопарка в Бронкс. Осъзнал, че може да припечелва добре от създаването на собствена "човешка изложба", предприемчивият американец веднага му предложил работа. Така през 1906 г. Ота Бенга се озовал в клетката на маймуните и за радост на тълпите бил обявен за "липсващото звено" в еволюцията.

Странно, но срещу тази позорна практика се обявяват не учените, а религиозните дейци. Преподобният Джеймс Гордън не само протестира срещу показването на Ота Бенга, а изготвя и петиция, с която настоява

да бъде освободен, за да го покръсти в християнството

и да го научи да живее като цивилизован човек.

Застъпничеството се увенчава с успех и африканецът е освободен. Въпреки че е бил пълнолетен, първоначално е изпратен в сиропиталище. Накрая дори бил отведен в Линчбърг, щата Вирджиния, и поверен на грижите на приемно семейство. Местните граждани се отнесли добре със злочестия пигмей и всячески се опитвали да му помогнат да се приспособи към съвременния начин на живот. Свикналият

да живее свободно сред природата

Бенга обаче бил много недоволен от "цивилизацията" и искал да се върне в родината си. За беда през 1914 г. заради започването на Първата световна война всички курсове на кораби към Африка били отменени. Изпаднал в тежка депресия, разочарованият Бенга казал, че щом не може да се върне у дома, поне ще изпрати душата си в Африка, и с взет назаем пистолет се самоубил.

След като човешките зоологически градини стават популярна атракция в западния свят, все повече бели хора си вярват, че са висша раса. Така Мадисън Грант, адвокат и самозван антрополог, създава своя лична теория, свързана с евгениката. Той вярва, че белите са на върха на еволюционната верига и заради това имат отговорността да поемат естествения подбор в свои ръце. През 1918 г. публикува книгата си "Краят на Великата раса", която става истински бестселър.

Още преди да напише "Моята борба", Адолф Хитлер изучавал с религиозно преклонение книгата на Мадисън Грант. Казват, че дори написал писмо на автора, в което я наричал "моята Библия".

Дори след като Втората световна война приключва и членовете на нацистката партия застават пред трибунала в Нюрнберг,

книгата на Мадисън Грант е използвана като доказателство

от тяхната защита. Нацистите твърдят, че вдъхновението им за превъзходството на бялата раса идва от американец, така че не могат да разберат защо в САЩ подобно отношение се смята за срамно.