Няма кой да обясни къде са изчезнали минимум 10 000 тона фалшиво сирене и кашкавал, алармират от асоциация "Активни потребители". Специалистите поясняват, че от години сигнализират за огромно количество имитиращи продукти на пазара, но реално не се стига до санкции и промени. А фалшивите млечни продукти не просто са измама, но и крият рискове за здравето на потребителите.

"Според Министерството на земеделието и храните през миналата година в България са произведени 57 814 тона краве сирене, от което 23,4% (13 502) са имитиращи продукти – обясняват от "Активни потребители". - Пак според тях при другите сирена и кашкавалите ментета няма. Според друга статистика обаче в България през 2017 г. млечният сектор е внесъл 12 000 тона растителни мазнини. При оползотворяване на тази суровина се получават минимум 24 000 тона готово сирене. Дори тази проста сметка показва, че някъде по веригата се губят поне 10 000 тона ментета."

Специалистите уточняват, че според българското законодателство продуктите с добавени немлечни мазнини задължително се обозначават като "имитиращи" и на опаковката им се изписва видът и процентът на заместителя. Ако се използват такива мазнини, без това да е упоменато върху етикетите, производителят подлежи на санкции. За съжаление различни проверки през годините установяват, че вместо да се затяга контролът и да се повишава качеството, се случва точно обратното. От асоциацията провеждат няколко пъти независими тестове на сирена от търговската мрежа - през 2005 г., 2008 г., 2011 г. и 2016 г., като всяко следващо проучване регистрира все повече продукти с влошено качество.

"За едно десетилетие българските производители са на път да съсипят вековна репутация, създадена от българската хранителна традиция – подчертават от "Активни потребители". - Българското бяло саламурено сирене е един от малкото хранителни продукти, наред с киселото мляко, с които България можеше да се гордее и да налага пред света като част от своята културна идентичност. За съжаление сме на път дълготрайно да съсипем имиджа си и да станем нарицателен синоним на лошо качество и злоупотреба с доверието на потребителите."

При последното изследване от асоциацията тестват 36 различни продукта бяло саламурено сирене и установяват нарушения, сред които: добавяне на немлечни мазнини при 6 марки – като в една от тях са регистрирани дори 100% чужди мазнини; ниска степен на зрялост под 12,6% (14% по БДС) - при 26 марки; високо водно съдържание над 59,4% (54% по БДС) при 19 марки, а 3 са с много високо (над 65%); много ниско съдържание на протеин (белтък) – нормално трябва да се съдържа около 15-16% протеин. При протеин под 12% има съмнение за фалшификации – 5 марки, от които 4 са с влагане на немлечни заместители.

Специалистите дават няколко съвета как се разпознава качественото сирене: "Преди всичко цветът му трябва да е хомогенен - бял до бледожълт. Сиренето трябва да е твърдо на пипане. Избягвайте прекалено меките сирена (това не се отнася за т.нар. "пресни сирена”). Прекалената консумация на сол е вредна за здравето, затова избягвайте или обезсолявайте във вода прекалено солените сирена."

От асоциацията поясняват, че добавянето на мазнини и протеини с немлечен произход във всички млечни продукти е забранено. Изключение се прави за желатина, който може да се добавя с технологична цел в йогурт, плодови, ароматизирани и концентрирани млечнокисели продукти.

Според наредбата в млеката трябва да има сурово мляко, не по-малко от 80% от вложените суровини и до 20% добавено възстановено сухо мляко, концентрирано мляко, млечен протеин. Може да има също питейна вода, стартерни млечнокисели култури, подходящи за коагулация на млякото ензими, калциеви соли, млечна киселина и/или лимонена киселина, сол за хранителни цели, билки, подправки и други съставки, придаващи на продукта аромат или вкус, ако са характерни и технологично необходими за производството на определен вид млечен продукт, захар.

Освен това се пояснява, че всички имитиращи продукти трябва ясно да са обозначени като такива. В наименованието им не бива да се съдържа думата "млечен", както и по никакъв начин да се заблуждава, че храната има свойства или характеристики на мляко или млечен продукт. Всички имитиращи продукти трябва да се предлагат в търговската мрежа на отделни, ясно обозначени щандове.

От "Активни потребители" подчертават, че качественото кисело мляко "трябва да е с гладка, блестяща повърхност, без или със слабо забележим слой от млечна мазнина. Цветът му е бял с различни нюанси на кремав оттенък. Видът на коагулума е плътен и гладък, като се допуска странично разкъсване при наклон на опаковката в зависимост от вида на млякото и маслеността. Вкусът и ароматът трябва да са специфични, приятно млечнокисели, характерни за изготвяния вид мляко и ароматообразуващи свойства на закваската."

От асоциацията провеждат и регулярни тестове на масла, продаващи се в търговската мрежа в страната. Изследвания от 2014 г. и 2015 г. показват, че и тези продукти съдържат опасни мазнини. По време на последното изследване са тествани десет различни продукта и в четири от тях е установено наличие на немлечни мазнини, при някои дори - над 50%. От асоциацията подчертават, че влаганите заместители на млечната мазнина могат да бъдат растителни масла (например палмово), но и хидрогенирани отпадъчни мазнини или дори свинска мас.

Съгласно международната система CODEX типичното краве масло е с 80-82% масленост и 16% водно съдържание. Според специалистите качественото масло е с равномерен цвят, без зърнеста структура или замърсявания. Мирисът е необходимо да е ненатрапчив и приятен. Ако е тежък или кисел, е добре да се избягва консумация. При изваждане от хладилник натуралното масло се начупва и трудно се маже на филия. Ако се маже веднага прекалено лесно, значи е имитиращ продукт.

Когато говорим за фалшиви млечни продукти обаче, съвсем не става дума само за имидж, но и за здравето на потребителите. При производството на имитиращи продукти се използват немлечни мазнини, които са растителни, преминали през процес на хидрогениране. Това е технология на добавяне на водородни атоми към двойните връзки в молекулите на ненаситените мастни киселини. Процесът се извършва при високо налягане и температура от 120 до 210 градуса по Целзий. С промяна на молекулната структура на мастните киселини се увеличава температурата им на топене и срокът им на годност, което ги прави много желани в производствения процес, но и много опасни за здравето.

Според специалисти те увеличават нивата на лошия холестерол и риска от сърдечни проблеми. Съдържанието на трансмазнини в клетката трябва да е 0%, но при пациенти, претърпели сърдечносъдов инцидент, са установени стойности дори до 20%.Освен това токсичните метали, които се използват за катализатори при процеса на хидрогениране, остават в крайния продукт за консумация. Те също се натрупват и потискат нормалното функциониране на нервната система. Тези мазнини компрометират и функцията на простагландините - хормоноподобни вещества, които регулират функционирането на клетките. По този начин се засилват възпалителните реакции в организма и се потиска имунната защита. Трансмазнините се изписват върху етикетите с различни синоними - хидрогенирани мазнини, втвърдени масла, растителна мазнина, растителни масла и др.