Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

"Никаква милост! Помни какво ти направиха, трябва да си платят”, пише убиецът на българите в Чикаго ден преди разстрела

Две бележки написал полякът Кристоф Марек, преди да разстреля петима от своите съседи в Чикаго, трима от които българи. Разследващи открили листовете с текст, написан на родния език на екзекутора, залепени от вътрешната страна на вратата в собствения му апартамент.

"Никаква милост. Помни какви мръсотии ти правят, ти контролираш нещата, не те. Стига толкова. Те трябва да платят за това", пише на едната от тях Марек.

На втората той посочва конкретен ден и какво точно ще се случи:

"Утре. Никаква милост, никакво глупаво колебание. Помни кой си. Помни какво ти направиха (следва вулгарна дума). Те трябва да платят за това".

Точно на следващия ден привечер Марек нахлува със

собственоръчно

сглобено оръжие

в апартамента на семейство Попови на улица "Уест Ървинг парк" в Чикаго. По това време двойката Ивайло Попов и Цветанка Костадинова вечерят заедно с майката на мъжа Искра и нейния американски приятел на име Дейвид. Побеснелият поляк се възползва от открехнатата врата и нахлувa при семейството. Започва да стреля по тях, без дори да им даде шанс да опитат да избягат.

Веднага след това без никакви угризения Марек се запътва към третия етаж, където живее полякинята Йоланда Топоска. Стреля и по нея. Не успява да я убие веднага, но жената почива малко по-късно в болница, където е приета в критично състояние. Според разследващи мъжът бил лудо влюбен в нея, но тя категорично не отговаряла на неговите чувства. Съседи още си спомнят как той няколко пъти нарочно спирал тока на Топоска, докато бил домоуправител на целия комплекс.

На косъм от смъртта се разминава синът на полякинята. 20-годишният младеж успява да се спаси от екзекутора и тичайки към вратата, дори предупреждава един от съседите: "Трябва да бягаш, защото той ще ни убие, всички нас".

Оказва се, че само два месеца преди да извърши бруталните убийства, нападателят посегнал на детето на Топоска. Той ударил момчето в лицето, вследствие на което между Йоланда и Марек

започнал

див скандал

Съседи от жилищния комплекс чули виковете и решили да се обадят в полицията. Униформените веднага се отзовали на сигнала. Не е ясно защо, но Кристоф така и не бил задържан.

Малко след разстрела на петте жертви на 13 октомври полицията пристига на адреса, а Марек сам се предава с високо вдигнати ръци.

"Мисля, че търсите мен, аз го направих", признал още тогава мъжът.

Самият той показал на униформените и къде е скрил пистолета, с който убива семейството българи и полякинята. Оръжието било оставено на масата в хола.

Все още мотивите за насилствената смърт на жертвите остават неясни.

Ивайло Попов и Цветанка Костадинова всъщност вдигнали сватба точно една година преди да бъдат брутално разстреляни. Любовта между тях пламнала още в момента, в който се видели. И за двамата това бил втори брак, като от първия имали по една дете. Жената дори вече се радвала и на внуче.

Оказва се, че Ивайло живеел в САЩ от близо 20 години. Харесвал страната и нямал намерение да се връща у нас. Работел в сервиз за смяна на автомобилни стъкла и бил доволен от заплащането. По професия Цветанка пък била преподавател в българска детска градина в Чикаго. Отговаряла за най-малките деца в групите. Била вежлива и мила жена и от нея никога не е имало оплаквания.

Обичала

работата си

и била отдадена на нея.

Между Ивайло и Цветанка нямало скандали. Двамата се разбирали прекрасно и не създавали поводи за кавги помежду си. Жената се преместила при любимия си преди няколко години. Тя обичала България, но заради привързаността си към него решила да остави страната и да замине при Ивайло. Не съжалявала за направения избор. Чувала се редовно с близките си у нас.

Стана ясно, че двамата редовно посещавали българска църква в Чикаго. Познавали се добре и със свещеника в нея. Двамата били вярващи, а Цветанка често ходела да помага за поддържането на чистотата в храма.

Кои са третата и четвъртъта жертва на убиеца, четете в печатното издание на "168 часа".