На другия край на Стария континент, в графство Есекс, Източна Англия, в т.нар. Лондонски басейн около река Темза, е запазена надгробна плоча от 48 г. сл.Хр. с надпис на латински: “Тук почива Лонгинус Сдапезе, син на Матигус, заместник-командир на първи тракийски конен полк, роден в района на Сердика, на 40 години, с 15 години служба. Наследниците му издигнаха този паметник съгласно неговото завещание”.

На триметров камък е изваян в битка тракийски конник, роден в района на днешна София, България, преди 2000 години (8 г. сл. Хр.). Чрез надписа на камъка – първият официално регистриран гражданин на Британия. Артефакт, признат от учени и изкуствоведи за цивилизационно стъпало на мощната и дръзка Великобритания. А по този начин и на Европа и света. В сърцето на бивша презокеанска островна империя с елитна армия и флот,

с 53 държави

под флага си,

днес под короната на Елизабет II, кралица и държавен глава на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия. И на 15 страни от Общността на нациите, сред които са Канада и континента Австралия. Да, няколко пъти да.

Наш човек – тракиец, от антична Сердика, която и до ден днешен разкрива тайните си в центъра на София? Велик воин чак там, на Британските острови, със запазен паметник. Точно така. Оригиналният надпис е категоричен:

LONGINUS*SDAPEZE /

MATYGI*F*

DUPLICARIUS / ALA*

PRIMA*TRACUM*PAG /

SARDI*ANNO*XL*

AEROR*XV /

HEREDES*EXS*TESTAM*

F*C / H S E

Не “старшина”, както обявяват местни експерти, а duplicarius - една от най-високоплатените кавалерийски позиции в армията на Древния Рим. По днешните военни стандарти - полковник или генерал.

Надгробната плоча от 48 г. сл. Хр. била открита случайно през 1928 г. при подготовка за строеж на 3 фута дълбочина в колчестърското предградие Лексдън. В най-близките до континента югоизточни земи на остров Британия. Счупена на три части, с липсващо лице. Но през 1996 г. след нови, допълнителни разкопки

лицевата част

на скулптурата

била открита

Каменната творба окончателно била възстановена през 2000 г. Скоро британски реставратори направили и обемна оцветена реконструкция в мащаб 1:1 така, както е изглеждала в Античността. След сравнително проучване установили, че барелефът на нея е единственият в света, който изцяло е запазил изображение на кавалерист от епохата на Древния Рим.

Има разкази, легенди, догадки, че Лонгинус от Сердика влязъл зрелищно в Камулодунум (римското име на Колчестър) в земите на келтското племе исени през 43 г. сл.Хр., яздейки боен слон. Едва ли. Слоновете са “танковете” на армиите на Филип и Александър Македонски, на римските императори, но в тежки зимни условия са неефективни. Механик-водачите на “тежката военна техника” са от родните места на животните в Азия или Африка, а не от златна Тракия. Как ли пък плува слон на древен римски боен кораб? Или римляните са построили мост през Ламанша, за да мине по него хиперболизираният ездач? На надгробната плоча е изобразен конник, тъпчещ местен човек, а не слон. Първи тракийски конен полк, който бил разквартируван в тази римска колония, наброявал 500 кавалеристи, мобилизирани от долното течение на река Дунав.

Филип Уайз, куратор в местния исторически музей на брега на Ламанша, твърди, че Лонгинус Сдапезе е най-старият регистриран жител на Колчестър. Градът от своя страна пък е най-старият в Британия: “Лонгинус дошъл от България и имал ранг в римската конница, еквивалентен на главен старшина. Вероятно е пристигнал с нашествениците от армията на император Клавдий (през 43 г. сл.Хр.). Надгробната му плоча дава най-ранното и най-пълно изображение на римски конник, което е достигнало до нас. То представлява победата на Римската империя над местните жители - британците”.

Изобразен е тракийски конник с бронирана ризница, каска, овален щит и сложна, покриваща сбруята на коня бронзова лента. Кавалеристът в пълно бойно снаряжение тъпче разрошен брадат мъж с оцъклено от ужас лице, свит на

кълбо под копитата на коня както майка го е родила... Тоест съвсем гол. Още през 1928 г., преди да намерят и потрошената глава на duplicarius Лонгинус, а и днес, историци и изкуствоведи са впечатлени от съществената разлика между изящество на този надгробен камък познатите образци на келтско ритуално изкуство. Майсторът каменоделец от Античността, вероятно също

“командирован”

там тракиец,

с длето и абразиви почти постига хармония и пропорции, достоверност, одухотвореност като тези в ненадминатото Рогозенско тракийско съкровище. За разлика от наивистичните примитивни фигури на келтски богове и хора оттогава Лонгинус, конят и тъпканият келтски воин са изработени с прецизността на скулпторните школи от древен Крит и Атина. На езика на тиви сказателите, “атмосферата” на битката е пренесена на екрана, а зрителите сме “потопени” в нея.

Историците днес свенливо споменават, че келтските воини влизали в битка съвсем голи, само с “торква” на шията. Едно такова златно колие се пази в Археологическия музей в София – спомен от набезите им в земите ни 300 години по-рано. В онези далечни времена “торквата” била символ на сила и безмерна храброст. Представям си зрелището, хиляди крещящи рошави голи мъже размахват брадви, копия, мечове, тичат, секат и се колят по бойното поле, размандахерцали розовите си лични орлета. Малки или големи такива, но пък настръхнали от битката. Дивашка работа! Много кървава и леко комична картина. Ама като е традиция?!. Големият австралиец Мел Гибсън показва в “Смело сърце” ролята на свободно изявяващия се фалически войн в прочутата сцена с вдигнатите карирани полички срещу врага.

Военни оркестри

с шотландски гайди

и полички “килт” в САЩ и по останалия глобус на паради, сватби и погребения също спазват древната келтска традиция на свободния “гол орел” под тях... Главнокомандващият на Обединеното кралство Елизабет II по свой изискан начин също поддържа екзотичната военна гордост. Кралицата няма будилник в спалнята си, а всяка сутрин точно в 9:00 дрезгавия метален звън е заменен с мелодии на гайда. Изпълнявани специално 15 минути под прозореца й от боец в поличка “килт” и смело сърце.

Добре, че наследниците на келтите днес са забравили традицията за ежегодни гадаения на бъдещето от мъдрите им старци – друидите. Чрез човешки жертвоприношения... Облечени в дългите си вълнени тоги магьосниците отвеждали живия роб, окичен с цветя, до каменния олтар под дъба и му резвали гръкляна.

Какви са били привичките на древните келти четете в печатното издание на "168 часа".