Както ми изглежда, народи или поне една част от тях, които нямат добро настояще и чието бъдеще е съмнително, се вкопчват отчаяно в историческото си минало, което оспорват стръвно, като свое лично притежание и грандиозно наследство. Търсят величие от миналото, което да въздигне жалкото им битие в сегашното. От Крали Марко до Гунди и всички сходни аналогии, всеки недоволен от мястото, което заема в днешния свят се идентифицира, възпява, оплаква или дели с гняв и войнственост мнимите заслуги на въображаеми или отминали герои в битката им с илюзорни врагове и с отдавна мъртви противници от всякакъв вид. Колко по-добре да се бяха погрижили техният собствен живот да е пример за подражание и обект на лична гордост?

От фейсбук