Какво (не) се разбра от речта на Трифонов, която не била писана реч, а емоционално, намръщено слово

Малко след учредяването на партията “Няма такава държава” Слави Трифонов пусна във фейсбук запис на 7-минутно видео със своята реч.

Всъщност, новият политик подчерта, че речта не е писана реч, а емоционално слово. И партията не е партия (“думата е отвратителна”), а “политически продукт”.

И Слави вече не е Слави от шоуто - ироничен, саркастичен, а

Слави от

партийната

трибуна

- официален, но “кежуъл” без вратовръзка и угрижен и навъсен от новата си роля.

Накратко: лидерът на “Няма такава държава” започва от чувството за отвращение (“Всеки човек, който наблюдава това, което се случва в публичното пространство, нормалният човек чувства отвращение”)

- натъртва на чувството за справедливост (“Аз не съм алчен за власт, а за справедливост, както предполагам огромната част от вас.")

- после споменава усещането за чудо (свързано с референдума - "Чудото е нещо прекрасно, не може да бъде за 3 дни")

- и завършва с "Животът е прекрасен!" (казва го все така намръщен)

- а всичко се върти около референдума. Засега явно програмата на "Няма такава държава" се свежда до решенията, подкрепени от референдума.

Какво е общото? Първо, залагането на чувствата ("предпочетох да кажа нещата така - по-емоционално"). Второ - старата, но вечно актуална формула, че разделението не е “ляв и десен”, а "ние - те". "Те" събуждат отвращение, "ние" - ще възстановяваме справедливостта.

Но с емоции политика не се прави, в политиката е важен прагматичния разум, коя група оферираш с "искам да ви представлявам". Тъй че с емоцията

най-вероятно

Слави Трифонов

търси

най-младата

група избиратели, а с “ние - те” - протестния вот анти статуквото.

Така целта на Трифонов са и леви, и десни, които нямат вяра на "сегашните" и чакат нещо ново.

Какво не се разбра от речта/словото. Не се разбра къде е по линията дясно - ляво, къде е в сблъсъка на идеи градски либерали - популисти - националисти. Кои ще са лицата на новата партия освен сценаристите? Ще подкрепят ли някого на кметските избори, или хоризонтът е парламентарните.

Пък и не можеше

да бъде питан,

защото

учредяването

стана при закрити врати и медийно затъмнение.

Така Слави Трифонов влиза в риска да бъде обвинен, че се позиционира като поредния спасител, който обещава хем всичко, за което има глад по принцип, хем нищо конкретно извън решенията на референдума.

Тази роля може и да бъде печеливша, както показват последните 30 г. на българската политика, но задължително е силното медийно присъствие. Което пък отваря въпроса за медийния проект, съпътстващ “политическия продукт”.

От думите на Ивайло Вълчев на края на видеото стана ясно че събралото много критики име "Няма такава държава" всъщност означава "Нека да има такава държава".

И да, животът е прекрасен.