Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Рене Игита - любимият вратар на Пабло Ескобар, който заби нож в гърба му

С голямата си уста стражът издаде за охолния живот на наркобоса зад решетките и принуди властите да вземат мерки

Героят на вечерта предварително си беше намислил как да блесне пред очите на стотици и дори милиони мъже и жени по целия свят. Щеше да бъде истински глупак, ако пропусне подобен шанс. Заедно със съотборниците си излизаха на митичния стадион "Уембли", където мнозина преди него са получавали световна слава заради един гениален финт, гол или зловещ шпагат.

Рене Игита нямаше как да използва някое от въпросните футболни изпълнения, тъй като работата му беше да пази суха вратата на колумбийския национален отбор. Затова и му беше необходим наистина първокачествен номер, с който да впечатли публиката. Останалото беше въпрос на късмет и хладнокръвие в решителния момент.

Идеалната възможност пред Игита се открива след едно напълно безобидно центриране на Джейми Реднап. Младокът пробва нещо като центриране, но топката лети към вратата и всички очакват да се кротне в обятията на колумбийския вратар. Вместо това Игита се мята напред, извива тялото си като скорпион и избива топката с долната част на бутонките си. Позадрямалите фенове по трибуните на стария "Уембли" скачат на крака и бурно аплодират акробатичния номер. До този момент не са видели нищо друго интересно, а изпълнението на атрактивния колумбиец е достатъчно качествено, за да си заслужи аплаузите. Славата му продължава да расте и след края на контролната среща през далечната вече 1955 г. Телевизии от цял свят показват в репортажите си опасния номер на Рене Игита.

Авторът му явно е постигнал целта си и за пореден път е заел централно място в емоциите на футболните фенове. Така както го е правил много пъти преди това. Защото Рене в никакъв случай не става известен на света с изпълнението си на "Уембли", наречено след това "ударът на скорпиона".

Още в средата на 80-те години леко тантурестият вратар въвежда изцяло нова мода, опитвайки се да действа на терена и като полеви играч. В младежките си години се пробва на различни постове по терена, което по-късно ще му даде достатъчно самочувствие да финтира противниковите нападатели и да навлиза към центъра, за да търси свой съотборник на изгодна позиция. Доста дълги години номерът се получава и треньорите на Игита дори го поощряват да излиза от наказателното си поле, защото така отборът му получава очевидно преимущество. Само че един път стомна за вода, втори път стомна за вода и на третия път...

Старите кучета в световния футбол са се нагледали на номерата му и просто няма как да не счупят стомната на самоуверения колумбиец. За негово нещастие големият удар идва на световното в Италия през 1990 г. В мача с Камерун Рене Игита тръгва напред, както си знае, но опитният Роже Мила е подготвен за подобно развитие на нещата и успява да отнеме топката, за да вкара за крайното 2:1 в полза на Камерун.

"Бях прекалено самоуверен в онзи момент. Много пъти преди това съм пробвал този номер и винаги ми се е получавал. Провалих се в най-неподходящия мач, за което съжалявам и до днес", признава след години Рене Игита. Неразумната му постъпка на практика изхвърля Колумбия от мондиала, което е прието тежко в родната му Колумбия. Никой обаче не си и помисля да вдигне ръка срещу вратаря.

Така както се случва 4 години по-късно на Андрес Ескобар, разстрелян на улицата в родината си само защото е имал нещастието да си отбележи автогол при загубата с 1:2 от САЩ, след която южноамериканският отбор си тръгва обратно за дома.

Немислимо е подобно нещо да се случи на Игита, за когото в родината му се знае, че поддържа топли връзки с наркокартелите и по-специално с Краля на световния наркотрафик Пабло Ескобар. Да започнем оттам, че вратарят е роден и израства в жестока бедност в Меделин, където всички в гетото боготворят дон Ескобар заради щедрите му дарения с брашно, месо и сладкиши за децата. Много години по-късно футболистът и наркобаронът се срещат очи в очи.

Притежателят на бизнес за 50 млрд. долара се усеща, че футболът е добра възможност за пране на пари и започва да налива огромни парични потоци в "Атлетико Насионал", където вече пази Рене Игита.

С парите, изкарани от пласиране на дрога в индустриални количества, звездите на "Атлетико" постигат големи успехи на международната сцена, след като през 1989 г. стават първият колумбийски отбор, спечелил "Копа Либертадорес". В онзи момент няма по-щастлив човек от Ескобар, който е истински футболен фен, освен че използва играта, за да пере пачките от наркотрафика. Босът буквално позлатява футболистите, които ще му останат верни до гроб. Само преди дни Рене Игита за пореден път се обясни в другарска любов към наркобарона, ликвидиран от спецчасти през декември 1993 г.

"Ако беше жив днес, бих му отишъл на свиждане в затвора и бих опитал да разведря малко ежедневието му. С него имахме сравнително малко приятелство, но заради него всички искаха да ми се пишат първи приятели. Никога не съм казал лоша дума за него, както и не съм бягал от неудобните въпроси. Може би заради това всички хора от подземния свят ме уважават и ходя спокойно по улиците", разказва Рене Игита. Той е сред честите гости на Ескобар, след като легендарният наркотрафикант влиза в специално построения за него затвор, наречен "Катедрал", през 1991 г. В двора на луксозния зандан е изградено игрище, на което се играят звездни дербита. Титулярите от "Атлетико Насионал" се изправят срещу не по-малко известни футболисти от други отбори за кеф на домакина.

По време на мачовете Ескобар и ВИП гостите му залагат за краен резултат, като понякога общата сума от залозите надхвърля милион долара. За едно от големите дербита е ангажиран лично Диего Марадона. Аржентинската суперзвезда се поразтъпква 90 минути зад стените на затвора, за което след това получава космическа сума. По-късно Марадона ще признае, че е бил впечатлен от лукса на мястото, което уж трябва да ограничи свободата на Пабло Ескобар. Пак по спомени на Дон Диего след края на мача келнери сервират отбрани деликатеси и напитки, а към мъжете се присъединяват "неземни красавици".

Пищните купони са любими и на нашия герой Рене Игита, който не пропуска възможност да се хареса на своя патрон и след това да се забавлява на масата му. Лошото за Ескобар е, че неговият любим вратар не може да си затваря устата.

Рене започва да се хвали наляво и надясно какви партита организира "шефът", а колумбийските вестници бързо подушват кръвта и тръгват по следата. Много скоро големите издания пишат по няколко страници за затворническия разкош на Ескобар, като основният им източник е именно самохвалкото Игита. Властите са принудени да вземат мерки и тежковъоръжени полицаи нахлуват в затвора, за да отнемат привилегиите на Ескобар. Той успява да избяга от луксозния пандиз, за да бъде застигнат впоследствие от куршумите. Дали заради лошо стечение на обстоятелствата или заради голямата уста на Рене Игита, Ескобар е предаден от всички и накрая застрелян като куче.

Самият Игита също има проблеми с полицията и трябва да опознае затворническия живот, който за него предлага далеч по-малко удобства. Държат го 7 месеца зад решетките, след като влиза в ролята на посредник при плащането на откуп за отвлечената дъщеря на популярен колумбийски наркобарон. Притесненият татко знае, че футболистът има връзки в подземния свят, и го моли да уреди плащането на откуп. Игита участва в предаването на откуп от стотици хиляди долара, след което е възнаграден с 60 хил. долара за успешното завършване на мисията. Случаят се разчува и белезниците се заключват върху двете му китки. Скандалът попречва на Рене Игита да участва на световното в САЩ, което е и голямата му мечта. По-късно кариерата му лека-полека тръгва надолу. За известно време го изхвърлят от футбола, след като откриват следи от кокаин в кръвта му.

Завръща се през 2008 г. във втора дивизия на колумбийското първенство, въпреки че вече е на 41 години.

Наскоро камера го улови отново да изпробва удара на "Скорпиона", въпреки че това е абсолютно противопоказно за неговата възраст. Някои номера не се забравят, а някои луди глави не се успокояват, докато са живи.