Вчера в метрото разбрах що разказват вицове за програмисти.

Един младеж седнал до мен с отворен лап топ на коленете, с едната ръка говореше по един телефон, а на свивката на лакътя му имаше друг телефон и слушалки на главата. Нищо не разбирах от термините които споменаваше.

На стадиона до нас се качиха две англоговорящи мулатки с къси поли и големи деколтета. Всичкото мъжко в метрото дойде при нас.

Младежа с компа вдигна леко глава само когато някой неволно го бутна и повече не отмести поглед от екрана.

Та се сетих за вица :

Вървял си един програмист и гледа – жаба!

Взима я той, а тя му проговаря:

– Виж к'во, аз не съм обикновена жаба, аз съм принцеса.

Само ме целуни и ще видиш в каква хубава девойка ще се превърна.

Погледал я програмистът и я сложил в джоба си. Повървял, повървял, пък я извадил.

Пак почнала тя:

– Само ме целуни… и така няколко пъти.

Разплакала се жабата, ядосала се:

– Няма ли да ме целунеш най-после!!!

– Виж сега – на мен принцеса не ми трябва, говореща жаба по ме кефи!

От фейсбук