Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Сделка на царица Елеонора с шопите спасява Боянската черква през 1912 г.

Комунистите поругават гроба на обичаната съпруга на цар Фердинанд

Корона, скиптър и жезъл – трите лични атрибута за царско величие. Символизират властта на абсолюта, триединството раждане – живот – смърт, връзката на монарха с космическите сили... В манастирите на новопрестолния град София князът, а след 1908 г. цар Фердинанд въвежда в България и четвърта регалия – гигантско вечнозелено дърво.

Митичното древно Дърво на живота, на върха което стои короната, облият символ на безкрая. Затова днес във всяка монашеска обител из Софийско с поглед в небесата се дивим на жива, зелена “хералдика” от иглолистни исполини. Застанали на стража пред хилядолетната българска духовност и държава.

Наричат ги “секвоите на Фердинанд”

За пръв път чух за тях “под сурдинка” през 80-те години от игумена на Кокалянския – Урвички манастир “Св. Архангел Михаил” в Плана. Сред вековната букова гора над шосето София - Самоков средновековната църква там, в усоето на р. Искър, е иззидана отново през 1896–1898 г. Храмът в двора е ограден от двайсетина изшилени бора, щръкнали високо над покрива му. Тръгнали към небесата при първите посещения на княз Фердинанд тук. Още преди да започнат специалните доставки на фиданки от великани секвои от разсадници в Берлин и Саксония. Вечнозелените гиганти от Америка, които стигат 100 метра височина и възраст 2000 години. Преди култивирането им в разсадника “Княз Борис” в София от 1903 г. нататък. Та затова тук и в някои други монашески обители – само български бор от Рила. “Боровете са садени от княз Фердинанд в почит и прослава на възроденото българско царство”, ми каза тогава духовникът. Тук, в Плана планина срещу крепостта Урвич, където през XIV в. при последната отбрана на Средец от османското нашествие към Европа цели 7 години се черкували цар Иван Александър и синът му цар Иван Шишман. А при основаването на духовното кътче през XI в. - и цар Самуил...

В повечето манастирчета около София, в т.нар. Софийска Света гора, младият княз чужденец, отличен учен биолог, историк от сой, при личните си посещения е оставил запазения си зелен хералдически знак. Живите природни исполини ги има днес и в Лозенския, Германския, Горнобанския, Кремиковския (садени пред новата църква, 1908 г.), Земенския, “7-те престола” в Стара планина.

Но най-известните, популярни и легендарни “секвои на Фердинанд” са трите живи гиганта край Боянската (Калояновата) църква. Посадени са от монарха в двора – бъдещ парк, през 1907/1908 г. Любимо място и на новата царица, наречена с много обич Коронования ангел на България. Всъщност за царица Елеонора - втората съпруга на Н.В. Фердинанд , ще са топлите ми думи днес. И за

леко комичната сделка

на Елеонора Каролина Гаспарина Луиза, пруската принцеса Ройс цу Кьостриц и царица Българска с местните шопи. През пролетта на 1912 г., очарована и оценила откритото в потулената им под Витоша селска църквица “Св. Никола и св. Пантелеймон”, плаща поисканата от кмета сума и я откупува. Царица Елеонора осигурява 50-60 хил. лева за нов парцел и друг нов строеж. Съпругата на монарха допълва исканата сериозна сума с продажба и на безценно фамилно бижу, красяло Жули Полиняк, приятелка на Мария Антоанета, кралицата на Франция. Със собствени средства поръчва първата реставрация на стенописите в средновековния храм. Сделка, с която аристократката от Европа спасява Боянската църква за световното културно наследство. За Бояна се знае, че е едно от най-старите и най-големи подвитошки села. Предполага се, че е съществувала още от времената на траките като брънка от отбранителния пръстен от селища и по-малки крепости около град Сердонополис - Сердика. В останките на крепостта Батил (Бойон или Боян, на 1 км над днешна Бояна)

са намерени римски монети,

което е и най-ранната датировка на поселището тук. През 1016 г. защитниците на крепостта Средец храбро се сражават с войските на император Василий II, но не устояват на изненадващото нападение. По времето на Второто българско царство Бояна става резиденция и семейно владение на боляри, чиито потомци в средата на XIII в. се издигат до търновския престол. Изящно, новаторско свидетелство за бляскавото Българско средновековие са стенописите в Боянската църква “св. Никола и Св. Пантелеймон”.

Изографисани са през 1259 г. по заръка на севастократор Калоян при царуването на Контантин Асен Тих - 240 човешки фигури, изпреварили появата на прочутия Италиански ренесанс...

Документ от 1790 г. сочи, че в дългите години на османско владичество

жителите на Бояна извоювали своята относителна самостоятелност

като охранители на Владайското дефиле (дервентджии). Те били освободени от тежките държавни и спахийски данъци.

Животът на една принцеса като Ройс цу Кьостриц, да речем, за обикновените хорица винаги е мечтана приказка с щастлив край. Нещо розово, красиво, лелеяно, непостижимо... Но драматичната съдба на Елеонора Българска я превръща и в принцеса воин по време на Руско-японската война от 1905 г., а сетне и в царица воин, полковник, шеф на 24-ти пехотен черноморски полк в Първата световна война, в единствената жена кавалер на военния орден “За храброст”, прочута и тачена европейска личност... Първата коронована особа от Стария континент, поканена на официално посещение от президент на САЩ. Скромната, сдържана принцеса, родена на 22 август 1860 г. в замъка край Тшебехов в Полша, се превръща в милосърдна майка на българската нация... Носителка на орден “Св. Ана” на Червения кръст за участието си като милосърдна сестра на фронта Русия - Япония, царица Еленора продължава дейността си и в България като създател на подпомагащото го женско дружество “Самарянка” (1910). Нейните грижи, дарителски акции, обучение на военни сестри “самарянки”, лично участие във военните действия спасяват от гибел хиляди бежанци- преселници. В създадените и ръководени пак от Нейно Величество Елеонора Българска военни лазарети се отскубват от ноктите на смъртта над 3500 български войници. Към нея - Самарянката, е отправен и последният дъх “Майчице!” на нелепо загиващи на фронта млади мъже... През есента на 1917 г. царица Елеонора

след тежко боледуване умира в двореца

“Евксиноград” край Варна и след траурно шествие до София е погребана в двора на Боянската църква. В създадения по нейно желание зелен парк под Витоша, в сянката на секвоите на Фердинанд – тук символ на обявяването на Независимостта на Царство България на 22 септември 1908 г. Дълги години след това датата на смъртта й, 12 септември, е ден за поклонение на гроба й от признателни фронтоваци, спасени от нея – царицата воин, Майката на нацията.

За зла участ връхлетялата комунистическа власт на Балканите решава, че такъв мощен знак, символ на българския дух, като гроба на легендарната царица Елеонора в Бояна е заплаха за Интернационала, за “мира и братството между народите”, и в нощта на 17 април 1965 г. поругава войнишката светиня...

Ето какво си спомня Станимир Кочев от Бояна, тогава ученик: “Роден съм през 1948 г. в Бояна, там израснах и познавах много добре гроба на царица Елеонора в двора на Боянската черква. На 17 април 1965 г. бях ученик, а баща ми работеше в ЗММ (Завод за металорежещи машини). В полунощ у нас дойде милиция и баща ми замина нанякъде с тях. На другия ден разказа на майка ми, че милиционери и цивилни го накарали заедно с още двама души

да махнат дебелата гранитна плоча от гроба на царица Елеонора

и да изкопаят ковчега. Разказа как изглеждал поцинкованият ковчег, как през прозорче се виждало лицето на царицата с коронка със скъпоценни камъни, прихваната под брадичката. Работниците качили ковчега в един джип и той заминал към София. Върху напълнения с пръст гробът веднага постлали плочи като останалите и наистина по нищо не личеше, че там е имало гроб. Ето така беше мародерстван гроба на царица Елеонора” (Станимир Кочев, “Един завет”, 1 май 2010 г.).

Бащата може би е спестил пред семейството си детайлите на този вандализъм... Но през 2017 г. са споделени пред в. “168 часа” от Иван Първанов - тогава политически затворник, току-що освободен след 13 години по килиите, женен в Бояна. Притеснил се от милиционерската блокада чак до сутринта, да не е за него... Но не го потърсили. Съседи очевидци му разказали обаче подробности от ексхумацията – зловеща картина на узаконено мародерство на ценности от тленните останки на Коронования ангел... (И. Бутовски, “Ограбили гроба на царица Елеонора в Боянската черква...”, в. “168 часа”, 21.07.2017 г.).

Вехти колеги от старата гилдия през 80-те са ми споделяли тихо, че

тленните останки на царица Елеонора

тогава са преместени в Пловдив. И все хора писмовни, със съвест, на които може да се вярва... Но точно къде, не помнех. Затова скоро попитах двама писатели, родени и израсли в Пловдив – Христо Марков и Петър Величков, дали е така. Христо отвърна, че информацията ми е абсолютно вярна, но не е сигурен за точната година. А Петър Величков ми драсна писъмце: “В Пловдив се говореше, че ще ги сложат при тия на княгиня Мария Луиза в католическата черква в Пловдив. Но тогава съм бил 12-годишен. Това го помня, защото тогава се роди сестра ми и баща ми я нарече Елеонора. Католическата черква в Пловдив - попитай там.” Има логика – чак до края на комунизма католическата черква в София бе купчина руини, останали от храма след бомбардировките през 1941-1944 г.

Инициативен комитет през 90-те връща обратно тук, в Боянската църква, гроба и духа на царица Елеонора Българска. Със скромния каменен кръст над голямата каменна плоча до южната фасада, под двете величествени вечнозелени секвои. Столетните дървета, символизиращи нея и съпруга й цар Фердинанд I.

Не ми се ще да завършвам приказката за великата царица воин с мародерството на бижутата и поронения от ветрове и стихии каменен кръст на гроба й. Ще видя сътвореното през очите на още двама: лесовъд, почти столетник, бивал като малък излетник до парка в Бояна, и виден историк изкуствовед, специалист по средновековно изкуство.

При първите опити за демокрация

по Българско бай Коце Коцев често идваше в редакцията на сп. “Гора”. Благият старец, прехвърлил 90, запътил се към възрастта 100 години, освен жива горска енциклопедия бе и много горд с бунтовните си лудории - участия из София в протестите за промяна на държавата. Дори веднъж пострада и редакторките ходиха да го видят вкъщи болен и бинтован. Полицайчета бяха го треснали с палка по главата и окървавили при прословутите нощни протести за свалянето на кабинета "Виденов" през януари 1997 г. Деветдесетгодишният мъж, напълно с ума си, се беше вдигнал “на оръжие” за бъдещето на тези след него. Сравненията с консуматорите по “Витошка” днес всеки може да си ги направи сам. На младите колежки бай Коце Коцев разказваше как е лежал в ТВО “Белене” през 50-те, но защото е лесовъд, отървал кожата с по-лек труд. Имал задачата да залеси с дървета о. Персин на Дунава, затова. А е бил “удостоен” с трудов лагер, защото баща му служил като ординарец на Н.В. цар Фердинанд. Таткото на бай Коце пък завършил първото българско Горско училище в Чамкория (Боровец). Така бил избран в Гвардейския полк на Негово Величество, а по ум и заслуги - чак и ординарец на монарха! Разказваше как като дете баща му често го качвал на коня си и го водил на излети от София до Боянската църква. Каква му е работата да ходи често в Бояна? Ами просто и практично е. Лесовъдът ординарец напътствал и участвал в работата по създаването и благоустрояването на парка в двора на църквата. Естествено, по личното настояване и на царица Еленора.

Българският храм, построен в края на Х век край София, със запазените си уникални стенописи от 1259 г. е признат от ЮНЕСКО през 1979-а (точно преди 40 лета) за един от жалоните на човешката цивилизация.

Сто години световните изкуствоведи

не успяваха да разгадаят тайната

на великата живопис, наричаха анонимния гений Боянския майстор, а сътвореното от него определяха като “чудото” на село Бояна. Докато при реставрация през 2008 г. в най-стария пласт мазилка в ниша на въшната фасада се появи рисунка на възрастен гологлав мъж, а до него младеж и надпис "Аз Вълкан (Вълчан) рисувах". И съмненията дали зографът е от бил от Солун, или Константинопол, отлетяха начаса. Боянския майстор е българин! Вълчан, най-вероятно от Търновската школа. Гений, оценен и показан на света от царица Елеонора Българска.