Съгласява се само за стотина бройки, които да подари на клиентките си

Посвещава аромата на любимия си, който загива трагично в катастрофа

Шанел днес е символ на красота и на съблазнителни ухания. Неизменно името на дизайнерката се свързва с един от най-известните парфюми в света. Затова е трудно човек да повярва, че самата Коко дълго се е чудила дали изобщо да го създава. Защото тя се е възприемала като модистка, не като парфюмеристка. Ароматът се ражда по-скоро случайно и никой навремето не очаква огромния му успех.

Всъщност Габриел – както е истинското име на Коко - изобщо не мисли да създава аромат. Идеята й подхвърля нейният любим Артър Кейпъл. Връзката им е страстна и изпълнена с множество сътресения. Той официално е женен за друга, но твърди, че обожава Габриел, и тя решава да го обича с недостатъците му.

Артър я вдъхновява, възпитава,

проправя пътя й във висшето общество. И когато тя става все по-известна като модистка, именно Кейпъл й дава идеята да създаде аромат със своето име. Шанел първоначално е скептична – тя е перфекционист и се занимава единствено с неща, от които разбира. Тя категорично следи процеса на изработване на всяка една шапка, на всяка една рокля. Това е и тайната й за успех – че държи под контрол всеки продукт, излизащ от ателието й.

Затова не се запленява веднага от идеята за парфюм. Та тя умее да носи ароматите, но не разбира нищо от създаването им. И не е готова просто да се довери на някой занаятчия. Това, което преобръща мнението й, е неочакваната смърт на Артър, който загива в катастрофа. Габриел е покрусена. Тя дори боядисва стените на спалнята си в черно и отказва да излиза със седмици.

Когато се съвзема обаче, се вкопчва в идеята да създаде парфюм в памет на Кейпъл.

Сякаш така ще запази спомена за страстта им жив. Историята е разказана от известната немска писателка Мишел Марли в “Мадмоазел Коко и ароматът на любовта”. В книгата се разкрива, че именно мъката на Габриел я тласка към това да се реши да рискува и да създаде парфюм.

Но Шанел отново процедира по своя начин. Първоначално се посвещава

да изучава всичко за парфюмите,

съставките, как се извличат, как се комбинират. Свързва се с едни от най-емблематичните парфюмеристи на своето време - Франсоа Коти и Ернест Бо. Предлагат й те да създадат аромат, а тя просто да му даде име. Но Габриел не иска и да чуе. Дали защото е особена, или защото е перфекционистка, но тя държи да участва в целия процес и да вземе всяко едно от решенията по пътя – от съставките до флакона и чак тогава името.

Първоначално е категорична, че иска поръчка от стотина бройки – само за подарък за Коледа за най-верните й клиентки. Нито смята да го превръща в серия, нито да го продава. Габриел държи на мнението си и дори се смее, че някой ще пожелае да си купи парфюм от нейната къща – та тя е дизайнер. По-късно все пак променя убежденията си под влиянието на близката си приятелка Мися Серт.

Но докато се стигне дотам, минава дълго време.

Шанел не е доволна от първоначалните проби за парфюм. Тя е

обсебена от спомена за аромат,

който е усетила преди години и иска да пресъздаде величието му. Съдбата отново се намесва и именно новата любов на Габриел се оказва ключът към откриването на тайната съставка.

Шанел се запознава с княз Дмитрий Романов - единайсет години по-млад от нея, разорен и в изгнание. Тя е запленена от всичко, което той представлява – аристократизъм и стил. Интересното е, че тя е богатата в тази връзка и не пести средства – урежда му апартаменти в най-скъпите хотели в Париж, води го на почивки в Монте Карло и финансира увлеченията му по хазарта.

Това е триумф за малката бедна селянка – да може да си позволи да издържа не само себе си, но и млад любовник, и то не какъв да е, а с кралско потекло. А черешката на тортата е, че князът й разкрива тайната на аромата, който Шанел преследва – парфюм, създаван в миналото само за руските княгини.

Случайност ли е, че именно сестрата на княза пази един от последните флакони? Благодарение на него парфюмеристът Ернест Бо разгадава коя е съставката, която така е обсебила Габриел. След това нещата се нареждат бързо – тя избира всяка една от останалите съставки и започват опитите.

Когато Бо й предлага няколко варианта,

Шанел избира петия пореден

И въпреки че първоначално смята да го кръсти с вълнуващо име, променя мнението си и го оставя само с номер.

Това предизвиква още по-голям интерес и ароматът се превръща в най-търсения веднага след появата си. Габриел разбира, че ограничението за стотина бройки, което сама си е наложила, е безсмислено.

Защо обаче го оставя само с номер, остава загадка. Различни са теориите. Според Мишел Марли пет “е число на любовта – неделима комбинация от мъжкото три и женското две”. Друга изследователка на живота на Шанел - Мари-Доминик Льолиевър, се пита в книгата си CHANEL & CO: “Защо пет? Пет като петте деца в семейство Шанел? Като 5 февруари 1895 г., сетния ден на този свят на Жана Дьовол, нейната майка? Пет като квинтесенцията? Или като петте сетива?”. Факт е, че пет винаги е било важно число за Коко. Неслучайно тя винаги представя всяка своя нова колекция на 5 февруари.

И макар начинанието да е започнато като на шега, “Шанел №5” се превръща в

най-известния парфюм в света

А Коко остава в историята с емблематичните си фрази: “Жената, която не използва парфюм, няма бъдеще” и “Парфюмирайте се навсякъде, където очаквате, че могат да ви целунат”.

Но този аромат е само малка част от важното наследство на Коко. Защото тя не просто създава дрехи и аромати, а прави истинска революция и се превръща в една от най-влиятелните личности на XX век.

Тя създава не просто красива, но и удобна мода. Във време на кринолини и корсети това е почти немислимо. Шанел дава свобода на жените. Габриел поставя края на дрехите, които деформират женските тела, и създава такива, които не спъват движението, не ограничават и носят комфорт. Мода, която е в унисон с еманципацията на жените – това е манифестът на Коко.

Габриел “открадва” панталона - тази толкова съществена част от мъжкия гардероб, и го превръща в дамска дреха. Тя създава емблематичния костюм “Шанел”, символ на еманципираната жена. Той не е просто мода, а

оръжие за дамите

– начин да излязат от ролята на домакини и да се превърнат в професионалистки.

Коко остава в историята и с малката черна рокля – без излишни финтифлюшки, без панделки и драперии, без корсет. Рокля, която да подчертава тялото на жената в неговото съвършенство, а не да го деформира по измислени стереотипи за красота.

Въпреки че днес някои намират фалшивите бижута за проява на ужасен вкус, Шанел е тази, която всъщност налага модата им. Коко е новаторка и в този област. Тя създава т.нар. бижута от Тампъл – копия на истински, но които тя превръща в произведения на изкуството. Коко не се колебае да комбинира истински перли с обикновени панделки и имитации на скъпоценни камъни, както и златни или сребърни елементи с фалшиви перли.

За Шанел това е просто поредната провокация – начин да си ексцентричен, да изпъкнеш сред всички богаташи, които и без това разполагат с пищни бижута за милиони. За Коко, която години наред се е чувствата чужда в

света на аристократите,

това е начин да им натрие носа. Шанел оставя и вдъхновението да се експериментира със стила. Известно е изказването й: “Модата отминава, стилът остава”. Тя самата никога не рисува модели на роклите си, а ги изпробва върху манекенка, следвайки предварително изградена представа или вдъхновение.

Най-важното, което Шанел оставя в наследство на дамите, е съветът да са уверени в своята женственост, да бъдат дръзки и да се стремят да привличат внимание независимо на каква възраст са. За нея Льолиевър пише:

“На двайсет години тя е красива, на четирийсет – очарователна, на седемдесет – неустоима. Тя позира. С юмрук на хълбока като завоевателка. С издаден напред ханш като леко момиче. С цигара между устните. С ръка в джоба на полата.

Начумерена. Или с детинска усмивка.

За Габриел Шанел всичко е спектакъл, на който тя е постановчик. Тя е жена, привързана към представлението и аплодисментите. Макар да не се намира на сцена, тя играе. Нейните къщи са като театрални декори, където тя изпълнява главната роля, за която сама избира костюмите и превръща клиентките си във фигурантки. Модата на Шанел разказва една история – нейната собствена".