Синът ми е болен на тема животни. Ходи в зоопарка като доброволец да се разхожда около животните и обяснява на посетителите защо не е редно да се хвърля храна на животните.

Седим на масата сега и си говорим за животни. Първо ми разказва подробности за хипопотама, че женската му Цура починала и той бил останал “ Вдовец”.

А после заговорихме за домашни любимци. Аз си спомних за всички кучета и котки които съм гледал през годините.

Но от как преди 3 години ми почина последното куче някак си не мога да взема ново. А той ме агитира в тази посока .

Викам му : “ Абе да вземем , ама ще ми е мъчно , ако нещо стане с него”

Мони мисли , мисли и казва:

“Ми да вземем Галапагоска костенурка та на нея да и е мъчно”

От фейсбук