Ако бях музикален режисьор на Слави Трифонов, бих му препоръчал да разучи с куку бенда един блус от моята младост – “Аз чаках твърде дълго” на Лаверн Бейкър. Да го разучат и редовно да го изпълняват с носни кърпички в ръце:

“Аз чаках твърде дълго и сега сме разделени/ Аз никога не ти казах какво е в сърцето ми/ Някой друг се появи/ Аз бях глупак (глупачка), защото чаках твърде дълго…/” (https://www.youtube.com/watch?v=6Orp0PEtsmI)

И така нататък, все в тоя сърцераздирателен дух.

Чудесен блус от епохата, когато младите още бяха сексуално свити и полово плахи.

Днес младите

са нахални като

моето куче Гришо,

но не и партията “Няма такава държава”, която все се кани, кани и после пак се кани. По едно време обяви, че тръгва, аха-аха да потегли, но после май взе пак да се кани…

Аз разбира се винаги ще гласувам за нея партия, защото се бори за мажоритарен вот, но само това не е достатъчно. Лява ли ще е тази партия, дясна ли? Не може да се каниш толкова дълго, без да се определиш. Какво е мнението й за данъчната система, пенсиите, здравеопазването, офшорките, съд и прокуратура, проблемите на земеделието, легализирането на проституцията? А паметника на Съветската армия?

Толкова много иска да знае човек за една партия, да го види в документи и програми, в интервюта на нейните видни вождове, да не говоря за личния им живот, дипломите, досиетата, компрометиращите снимки.

Всичко това трябва да се предостави

на публиката

и да й се даде достатъчно време да го смели. А изборите вече са на вратата!

Хайде де, докога ще чакаме?

Едно време

толкова се чакаше за жигули!

Мадам Бътерфлай чакала Одисей по-малко… Пардон, тук моето умно куче Гришо ми подсказва, че Мадам Бътерфлай чакала Пинчер – тон, а оная се казвала Пена. Както и да е, то бива, бива чакане, накрая на народа ще му писне и ще се запише в партията на недочакалите.

Чудя се как още някой не се е сетил да регистрира я “Куку- партия” и да дръпне от чакащия електорат, както на времето две партии се регистрираха с името на царя и му дръпнаха поне 7 процента електорат. А той самият не успя да регистрира своето царско НДСВ и се яви на изборите от името на две световно неизвестни партийки, които после му завлякоха субсидиите. Още тогава трябваше да ни е ясно, че за 800 дни едва ли ще свърши нещо.

Същото важи и за Мая Манолова, която също го прекали с каненето, май. Ще се реши ли да се хвърли в кметската битка или не? Ще я подкрепи ли Слави или не? Според пресата тяхната севда се била разсъхнала, но човек не трябва да приема слуховете за чиста монета. Те обаче ни отричат, нито потвърждават – да не би още да се пазарят?

Аз я посъветвах в една статия да си изкара честно и почтено мандата като омбудсман, пък после да става президент ако ще. Или да се върне да спасява БСП, която вече сама си връзва въжето. София не е за нея. За дама от БСП София е като Бермудския триъгълник за яхта. Загубиш ли се в този прокълнат триъгълник, после само ще се мяркаш призрачно като Летящия холандец - питайте Татяна Дончева.

На “Позитано” вече й

викали “Май Манолова”,

а на Козяк - Maybe Manolova”. По-добре да се накани, преди прякорът да се втвърди като циментова плоча.

Чудно ми е какво ги съветват техните умни глави.

Може би Слави и Мая смятат да възникнат в последния момент и да пометат местните избори, както Симеон Сакскобургготски помете парламентарните през 2001 г. ? Мога твърдо да им кажа, че този път няма да се получи – народът поумня, а и липсват им някои царствени атрибути.

Нито са роднини

на английската кралица,

нито дедите им са вкарали страната в три национални катастрофи.

Да направиш нова партия в наши дни е дълъг и тежък труд. А и след като субсидията падна на 1 лев, за какво да се мъчиш? Да кажем, че гласуват 4 милиона и от тях вземеш 1 процент – ура, 10 хиляди лева годишна субсидия. Малко над минималната работна заплата и под пенсионния таван. Струва ли си разходите и мъките?

Моят съвет към Май Манолова е още преди първия учебен ден да се определи – ще се бори ли за кметството, или ще си довърши омбудсманството? Колкото по-бързо го стори, толкова по-добре за рейтинга.