Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Легендарният Жорж Ганчев до сетен дъх - боец с ум като бръснач, чете и пее, приема
всеки ден като дар

През 2018-а преживява два инфаркта, преди 10 години - перитонит от перфорирал апендицит, като търси медицинска помощ на 7-ия ден

“Животът е обидно кратък, за да се прахосва в завист, суета и омраза”, казва на своя кръщелник

“Щеше да е Президентът с главно П. Човекът, който щеше да отвори България към света. Обединител, а не интригант и опортюнист”, сигурен е Стоян Бончев

“Рядък като личност. Трябваше да бъде ориентир, но бе недооценен”, коментира Кольо Парамов

“Всяка сутрин си напомням, че не живях напразно и нищо под слънцето не ми е липсвало.”

Това споделя легендарният Жорж Ганчев пред “168 часа” през 2014 година. До сетния му дъх това не се променя. Космополитът с внушителна биография и разнообразни таланти почина дни преди да навърши 80 години на 29 август.

“Отиде си с чувството на изпълнен дълг както към страната си, така и към Създателя.” - категоричен е пред “168 часа” неговият кръщелник - оперният певец Стоян Бончев.

“Той беше от малкото хора, които разбираха истинския смисъл на дълга ни към Създателя, а именно да се развиваме, да израстваме и да се борим до последен дъх - казва Бончев. - С него се видяхме в дома му във Владая за последно и си говорихме за музика, история, религия, политика и каквото се сетите. Каза ми, че “животът е обидно кратък, за да се прахосва в завист, суета и омраза.” Но ако погледнем реално, именно в това минава животът на много хора. Любим цитат му беше: No se puede vivir sin amor (Не можеш да живееш без любов)”.

Миналата година през лятото Ганчев бе покосен от масивен инфаркт, последван от втори през декември. Тогава той се пребори за живота си. Физическата и психическата си сила многократният кандидат за президент доказва и преди 10-12 години, когато оцелява след перитонит от перфорирал апендицит, потърсвайки медицинска помощ на 7-ия ден. Статистиката сочи, че никой не оцелява, ако не бъде хоспитализиран най-късно до 4-тия. Никой, освен Жорж Ганчев.

Все пак сърдечните удари от 2018 година оказват своето пагубно влияние върху здравословното му състояние.

“Жорж беше доказан боец и победител - обяснява неговият кръщелник. - През последната година здравето му беше изключително влошено. Имаше трудности дори да се изкачи по стълбите до втория етаж на къщата си и затова често спеше в хола. Това, което наистина ме удивляваше, беше как в деня, в който трябваше да снима телевизионното си предаване, събираше сили да отиде до Парк-хотел “Москва”, да проведе разговора със събеседника си и накрая дори да изпее някоя песен.

Той наистина обичаше да пее и да чете. До последния си дъх използваше всяка минута, в която имаше някакви сили, за четене на нова книга и за пеене.”

Ганчев не планирал голямо празненство за рождения си ден, който винаги е отбелязвал скромно с приятели. Единствено за 70-годишнината си прави градинско парти в двора си във Владая. Суетата винаги му е била чужда, сигурен е Бончев и допълва: “В последната година приемаше всеки ден като дар от Бога и се наслаждаваше на всяка минута”.

За оперния певец целият живот на неговия кръстник е един урок, а най-важното от него може да се синтезира така: “Никога да не се предаваш и никога да не спираш да се развиваш, да твориш, да четеш и да пееш”.

Роден като Георги Петрушев в Пловдив през 1939 г., в своето битие Жорж Ганчев ще се утвърди като спортист, артист, писател, един от най-ярките политици на прехода.

През 50-те години става шампион на България по фехтовка, играе и баскетбол в “Академик” (София). В началото на 60-те започва роман с англичанка, за която впоследствие се жени и двамата заминават за Острова.

Там завършва Британската академия по фехтовка, а по-късно (в САЩ) - Театралния институт на Лий Страсбърг и Експерименталния филмов колеж “Шеруд Оукс” в Холивуд. От 1968 г. става главен треньор на Лондонския клуб и същевременно поема олимпийския отбор на Великобритания. Треньорският ангажимент не му пречи през 1970 и 1974 г. да стане на два пъти и световен шампион при фехтовачите професионалисти.

Спортът по никакъв начин не застава между него и любовта му към изкуството. Изявява се като режисьор, сценарист в театъра, гост-лектор в Американската академия за драматични изкуства, продуцент в киното и театъра на Англия и САЩ. Автор е на седем филмови сценария в Холивуд, пиеси, книги и поезия. Заставал е пред камерата с епизодични роли в Холивуд.

След 10 ноември 1989 година участва в учредяването на СДС. През 1990 година основава партията Български бизнес блок и остава неин първи председател до 1996 година. През последните години беше автор и водещ на предаването “При Жорж” по телевизия “Евроком”.

“Целият ми съзнателен живот е свързан с познанството и общуването ми с Жорж - разказва Бончев. - Запознах се с него на 15 години, а на 17 реших да се кръстя и го поканих да ми стане кръстник. Моят покоен баща Веселин Бончев бе приятел с Жорж от младежките им спортни години, а след промените през 1989-а, когато Жорж се завърна в България, влязоха заедно и в политиката.

Благодарен съм на съдбата, че точно в юношеските ми години, когато човек формира мирогледи, възгледи и принципи, имах възможността да общувам пълноценно с личност като него. Човек с невероятна култура, енциклопедични познания в десетки области, с огромен жизнен опит и в същото време мечтател по донкихотовски и запазил у себе си детското и наивно желание да промени света, да бъде герой и да остави трайна следа след себе си.”

Кръгъл сирак, Жорж от юноша работи денем, за да може да яде, а вечер ходи на училище.

“Всяка свободна минута отделя за спорт и четене - обяснява оперният певец. - На 21 години емигрира във Великобритания. После - към Лос Анджелис, където отново се занимава с преподавателска дейност и кино. Ако погледнете биографията му, ще видите, че е бил радушно приет от световни лидери на 4 континента. Интересуваше се от културата, историята, религията и музиката на десетки държави и народи. Също любима фраза му беше Small world (Малък свят)...

Жорж беше истинското олицетворение на това, което англоезичният свят нарича autodidact. Тоест човек, притежаващ огромни познания в много сфери, без да има академично образование във всяка от тях. Бил е преподавател по фехтовка в най-престижните колежи на Великобритания и САЩ. Негови ученици са били бъдещи мегазвезди на музиката и шоубизнеса.

Само човек, който познава света в цялата му пъстрота, многопластовост и многопосочност, може да има истинска идея от каква промяна и посока се нуждае той.

На Жорж дължа и познанството си, което прерасна и в прекрасно приятелство и сътрудничество, с мегазвездата на световната музика Алекс Зографов - човек, работил 30 години с най-големите звезди като Майкъл и Джанет Джексън, Джо Кокър, Барбра Стрейзънд, Андрю Лойд Уебър, Франк Запа и още цяла плеяда.”

Спорт, кино, музика, телевизия, политика - Ганчев се вихри еднакво отдадено във всички тези разнообразни сфери. В различните етапи от живота му относителната им тежест е била различна, но винаги, дори в най-тежкия му ден нотите присъстват в него.

“В началото спортът е бил водещ. Той му е дал трамплина към успеха и контактите му в западния свят - разяснява Бончев. - В годините, в които беше активно в политиката, без съмнение тя вземаше голяма част от времето и енергията му. Но откакто аз го познавам, никога не престана да пее. Без значение дали е изморен, изнервен, натоварен, болен, недоспал, ентусиазиран или разочарован, винаги грабваше китарата и пееше, щом намери някоя свободна минута.

През 1992 г. на президентските избори Ганчев става трети със завидните 17%.

“Жорж щеше да е Президентът с главно П. Човекът, който щеше да отвори България към света - сигурен е кръщелникът му. - Да поощри науката, образованието и културата. Да бъде обединител, а не интригант и опортюнист. Моето дълбоко убеждение е, че изборните резултати тогава бяха манипулирани само и само да не отиде на втори тур. В мига, в който се появи нещо различно, свежо и непланирано, но с голям потенциал на политическия небосклон, то ще бъде смазано без оглед на средства и похвати. На следващите президентски избори, когато Жорж повтори резултата си и беше ясно, че не иде реч за еднодневка и мимолетно явление, а за сериозен политически субект с потенциал за намеса и влияние в курса на държавата, беше впрегната цялата медийно-ченгесарска машина в унищожаването и маргинализирането му.

Жорж беше шансът на България да се отърве от статуквото. Друг досега не е имало, към днешна дата не вярвам да има, а в бъдеще няма никакви предпоставки да се появи.”

Според редица приятели и познати на Жорж Ганчев той остава недооценен и неразбран от мнозина.

“Причините за това са комплексни - смята Бончев. - Ако трябва да избера една водеща, то това безспорно е поголовното му медийно осмиване и подиграване. Което, разбира се, се случи по съответната поръчка и срещу съответното възнаграждение. Тогава в очите на обикновения човек се получи ефектът на изместване на съдържанието от формата. Хората не слушаха какво казва, а по дефолт виждаха я Бай Ганьо, я Буратино и тям подобни глупости. Тъжно и обидно за човешкия интелект и ниво, но за жалост факт!”

Финансистът Кольо Парамов също е на мнение, че Ганчев бива наистина неразбран. Като перфекционист сред хора, неумеещи да говорят езика му.

“Рядък като личност. Жорж трудно се възприемаше в България - коментира Парамов пред “168 часа”. - По време на прехода това бе плод на голямата неинформираност на българите към кариерното му развитие, начина му на живот, неговата перфектност от гледна точка на подготовка за възприемане на западния свят. През 1992-ра ние дори не можехме да си представим неговите познанства и опит.

Сам, без помощ, той съумява да стигне до много върхове. Българите не можаха да осъзнаят признанието към него в Англия. България трябва да проявява далеч по-голямо уважение към такива хора. Те трябваше да бъдат ползвани като контрапункт за развитието и вземането на решения, обединени в един съвет, в една сила. Да бъдат ориентир.

Управляващите можеха да научат твърде много от Жорж. На Запад личности като него се уважават и признават.”

Една от фаталните грешки на политика е създаването на Българския бизнес блок. Около водещите фигури започват скандали, Ганчев се разграничава от съпартийците си, но през 1996 г. те му спретват преврат.

“Парламентарната група и всички, които направиха възможното да откраднат т.нар. Бизнес блок от създателя му, да направят интригата, вземайки роденото от него като идея и като модел, на практика доказва, че тези, които са работили с него, или не са го разбирали, или са имали само користни подбуди. И отново е въпрос на недооценка спрямо него. Заради ниска политическа култура - смята Парамов. - Джентълмен като Жорж изобщо не е очаквал такъв модел на поведение. Двуметров човек, който гледаше на живота по различен начин от гледна точка на съвършенство и визия за бъдещето.

И все пак политикът Жорж Ганчев в последните 20 години съвсем реално прие истината за България такава, каквато е. А не представяйки си я в идеалистичен план, без наличие на олигархия, на затворено общество, което възпроизвежда една негативна проекция върху държавата.

В началото у него артистичният модел е преобладавал, но впоследствие след 2000 г. той вече бе здраво стъпил върху реалностите, които съществуваха тогава. Човек с феноменална памет. Съхранявайки ясното си съзнание до последно, той беше готов да бъде винаги прецизен, последователен, правилен.”

За последно Парамов и Ганчев се срещат в началото на юли. Финансистът участва в тв предаване и пред Парк-хотел “Москва” вижда Жорж. Тогава вече - във видимо тежко здравословно състояние, отслабнал и трудноподвижен.

“Хванах го под ръка и продължихме. Мисълта му - точна и ясна. Ум като бръснач.”

Поклонението и сбогуването с Жорж Ганчев ще бъдат в петък от 12, 00 ч. в църквата “Света София”.