Двамата заедно с групата на Ким Филби и Виктор Ротшилд са сред хората, които поддържат мостовете между Изтока и Запада

Преди да стане Робърт Максуел, той сменя 4 самоличности.

Роден е като Ян Людвик Хох през 1923 г. в най-източната провинция на Чехословакия, която днес вече е част от Украйна. Семейството му е еврейско, но са православни християни. Още в началото на Втората световна война

Максуел отива на фронта,

като се присъединява към френската армия. Вероятно затова там приема името Лесли дю Морие и Лесли Джоунс.

Едва по-късно научава, че майка му, баща му и по-голямата част от петимата му братя и сестри са отведени в Аушвиц.

Според някои биографи именно там Максуел открива мъртвите им тела.

След окупацията на Франция той се присъединява към британската армия, а по- късно преминава на служба към външното разузнаване МИ6.

Дали там се е засякъл с Ким Филби и Виктор Ротшилд, не е ясно, но тримата имат доста сходна съдба, опитвайки се да изградят мостове между СССР и Запада. Ротшилд също като

Максуел участва в създаването на Израел

и могъщата спецслужба МОСАД и това се потвърждава от един от нейните премиери на погребението му в Йерусалим.

В британското разузнаване има доста подозрения, че Максуел, Ротшилд и Филби са работили поне за няколко специални служби сред които МИ6, КГБ, МОСАД. Филби е сътрудничил и на ЦРУ.

Дали са се координирали или не, едва ли някой може да каже, но действията им определено подсказват, че са имали обща цел - да не допуснат нова война и да възстановят баланса между Изтока и Запада.

След като напуска разузнаването, Максуел се насочва към Арманд Хамър, наричан с право "милиардера на Ленин".

Хамър често е спряган за спонсор на вожда на Октомврийската революция, включван е в какви ли не масонски и еврейски заговори за прекрояването на света.

Основният аргумент е, че след революцията през 1917 г. Хамър е единственият щатски бизнесмен, който придобива петролни концесии в СССР, където цялата икономика е държавна собственост. Оттогава той е топло посрещан от всички съветски лидери с изключение на Сталин и Андропов. В приятелски отношения е с Рузвелт, Джими Картър, Роналд Рейгън и Джордж Буш.

Благодарение на високопоставените си контакти в Кремъл и в Белия дом Хамър се радва на особен статут. На моменти се оказва

единственият посредник между Изтока и Запада

Всъщност години наред същата роля играе и Максуел.

Хамър е роден през 1898 г. в Ню Йорк. Син на двойка от Одеса, той израства в бедност. Няколко години след Октомврийската революция решава да събере пари и да замине за Москва.

"Там казал, че има бизнес идея и иска да се срещне лично с Ленин", обясни пред "168 часа" дългогодишният съветник на Людмила Живкова Кирил Аврамов. Двамата се срещнали с Хамър в Лос Анджелис и той лично им разказал невероятната история на забогатяването си.

"Младежът успява да влезе в Кремъл - казва Аврамов. - Мимоходом чул, че комисарят по културата Луначарски споменал, че трябва да ограмотят руския народ.

Затова, когато влязъл при вожда, Хамър го попитал: "Как смятате да стане това, когато нямате моливи? Е, аз имам идея да ви построя фабрика за моливи". Ленин се замислил и казал:

"Пари нямаме"

Хамър също нямал представа откъде да ги намери, но реагирал незабавно: "Четох в една статия, че Максим Горки обявява импресионистите в Ермитажа за буржоазно изкуство, което трябва да се замени с ново - изкуство за народа. Защо не ми дадете тези картини, които и без това не ви трябват, а аз ще ви направя фабриката за моливи?".

След като Максим Горки е казал, че нямат нужда от импресионистите, болшевиките без да се замислят свалят от стените на Ермитажа всички платна на Клод Моне, Пол Гоген, Пол Сезан, Пиер-Огюст Реноар и ги дават на Хамър. Младежът се връща в САЩ, продава малка част от тях и с парите строи фабриката за моливи в СССР.

"Това се оказва сделката на живота му", усмихва се Аврамов.

Какви са плановете на Арманд Хамър за Тодор Живков, четете в хартиеното издание.