Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Гробница на Александър Велики ли е Малтепе край Пловдив

Още Карел Шкорпил е констатирал факта, че могилата Малтепе край пловдивското село Маноле е най-голямата на целия Балкански полуостров. Един приблизителен превод на името й от турски звучи така – Хълмът на съкровището.

Вече трети сезон продължават разкопките на могилата с височина 26 метра и диаметър 140 метра, извършвани от екип под ръководството на доц. д-р Костадин Кисьов, директор на Регионалния археологически музей в Пловдив. Новият археологически сезон бе открит на 18 юни, като за разкопките община Пловдив е заделила сериозно финансиране от 300 000 лв. Екипът на доц. Кисьов работи по

разкриването на уникалната римска кула

с височина колкото 8-етажна сграда, която е била затрупана в земния насип на древната могила Малтепе. Пирамидообразната постройка е единствената запазена в света с подобни размери. Археолозите са стигнали до дълбочина около 15 метра, като им остават още 4 метра до основата.

През май могилата Малтепе бе изследвана с помощта на георадар, който засече наличието на внушителен гробен комплекс с размери 15 х 10 метра. Според доц. д-р Константин Кисьов до края на октомври ще бъде разкрита цялата южна стена на импозантната кула. По думите на видния археолог на върха на кулата е имало мраморен постамент в 5 реда, който е тежал близо 15 тона. А най-отгоре е била монтирана статуя, най-вероятно скулптурен портрет на погребаната в основите царствена личност.

А сега нека видим и предположенията относно това коя е знатната древна персона, погребана в Малтепе. Титулувани университетски светила смятат, че е твърде вероятно да става дума за

римския император Филип Араб,

който по произход е от източните провинции на Римската империя. Възможно е там да е погребан и Юлий Приск, който става император по-късно. Тези предположения се правят предвид откритите няколко погребения в периферията на могилата с монетни находки, които ги датират в III - IV век след Христа.

Други, по-смели изследователи пък твърдят сензационно, че край Пловдив с много голяма вероятност трябва да се търсят тленните останки на фамозния Александър III Македонски, известен с прозвището Велики! Но дали в Малтепе, или в не по-малко известната Духова могила, която се намира точно в противоположна посока - на около 20 км югозападно от Пловдив в покрайнините на град Перущица?

Местната легенда за заровена в Духова могила златна колесница (колесници) привлича от век и половина вниманието на авантюристи и специалисти. Изключително интересни са доводите на доц. д-р Веселина Вачкова:

"Откритите през годините находки в нея са с датировка IV в. пр. Хр. Да си спомним историята: точно в тракийските земи, преди похода срещу Тива,

Александър Велики обещава

в дар златна колесница

на местния оракул, известен поне колкото делфийската Пития. Не е трудно човек да предположи, че този оракул е същият, който бил предрекъл на Филип II великото бъдеще на сина му. С различни, невинаги научни мотиви знаменитото тракийско светилище на Дионис, където са станали тези прорицания, се припознава като

светилището в Татул или Перперек

Но ако проследим коя част от земите на траките изрично и устойчиво се идентифицира с предания за златна колесница, тогава ще стигнем безотказно до перущенския квартал “Пастуша” и Духова могила.

Друг правилен въпрос е: каква наистина е била връзката на Филиповото семейство с района на Пловдив и околностите му? Пътешественици като Мартин Грюневег и Райнхолд Лубенау (ХVI в.) често споменават, че Филипопол е столицата на Филип, а Александър Велики е роден в един от дворците на Филипопол и/или е погребан в една от могилите край града Филипопол и векове след времето на Филип, изглежда, е бил наистина впечатляващ град. А че е бил буквално нарицателно за великолепие, няма съмнение.

Ето как изглежда Филипопол като тема в разговора между Хермес и Херакъл: "Наистина, Херакле, това е най-големият и най-красивият от всички градове. Отдалеч блести красотата му и една много голяма река тече съвсем близо до него". А Херакъл отвръща:

"Това е Хеброс, а градът е дело на известния Филип"

(Лукиян от Самосата, II в.) Суперлативите, изказани от двама обитатели на Олимп – единият е бог, другият – обожествен герой, не се нуждаят от допълнителен коментар.

Следващият въпрос е: с какво районът на древен Филипополис би могъл да заслужи подобно привилегировано отношение? Предвид културните традиции на Античността първото, което бихме могли да помислим, е, че в района е функционирало голямо светилище. Тук е мястото да се напомни, че най-големите светилища по принцип не са се намирали в големите градове. Такъв е случаят с Елевзина и Атина, с Тиволи и Рим, със Сердика и Скретиска. Още по-малко се предполага градско голямо светилище, в което се изказват пророчества и са посветени на буйни богове – като Дионис. Самият характер на екстаза, при който бог разкрива бъдещето чрез оракула, и на оргиастичния култ към Дионис предполагат неговото голямо светилище да се търси сравнително далеч от големия град, но достатъчно близо до него, за да го облъхва със свещената си аура. Според всички описания въпросното светилище

е било на скалиста планина,

а гадаенето е било по дима от изпаряващо се вино. Пловдив би могъл да се свърже с две такива светилища – Белинташ и Святото място край Перущица. Белинташ обаче е прекалено отдалечен. Ето защо огромният мегалитен комплекс, включващ Манастирски скали, Орли камък и Святото място над Перущица, е идеалният кандидат за подобно светилище…

Предвид характера на Филип, а особено на съпругата му Олимпиада, майката на Александър – епирска принцеса, посветена в Дионисиевите (Вакхическите) мистерии - изборът на подобно място за

резиденция на царствената двойка

е повече от логично. Нека си припомним само, че двамата се запознават и влюбват точно по време на такива тракийски мистерии на остров Самотраки… Кой от Филиповото семейство обаче би могъл да е погребан в Духова могила (самият Филип и съпругата му Меда, дъщерята на гетския цар Котела, са погребани във Вергина)? Макар до извършването на сериозни разкопки на този въпрос да не може да се отговори, със сигурност може да се каже едно: ако монументът е на Александър, както мислят цитираните пътешественици,

той сигурно е кенотаф

(празен гроб) – както е убеден френският археолог Жорж Сьор в началото на ХХ век.

Що се отнася до избора Александровият мемориал да бъде точно могила, той е съвсем ясен: според древните предания легендарният герой Ахил е бил погребан край Троя в могила (тумулус). Александър, по-късно Юлиян Отстъпник и Мехмед Завоевателя ще се поклонят символично на този гроб (впрочем също празен) в знак на решимостта си да поставят под един скиптър Европа и Азия. А Олимпиада, както е известно, е дъщеря на Неоптолем I, епирския цар, който се обявява за наследник на Ахиловия син Неоптолем. Нищо по-естествено от това

великият Ахил и великият му потомък Александър

да бъдат възпоменавани с еднакви монументи…

След мистериозната смърт на 32-годишния владетел на цивилизования свят Александър Македонски във Вавилон империята му е поделена между осемте му най-приближени военачалници. Александър приживе пожелал да бъде погребан в храма на Амон Ра в египетския оазис Сива. Но военачалникът му Птолемей, на когото се пада да управлява Египет, решава да построи мавзолей за Александър в столицата Александрия.

Мястото за последен покой на Великия

било великолепно творение, подобаващо за обожествяването на основателя на града. Гробницата е посещавана от Юлий Цезар, който поднесъл богати дарове на кумира си. Император Август пък положил на главата на статуята на Александър в мавзолея му златна корона. А Калигула – типично в негов стил – си присвоил нагръдника на великия пълководец и го носил по време на тържествени случаи. Последен от римските императори Каракала посещава гробницата на Александър през 215 година и в знак на почит положил пурпурния си плащ и богати дарове.

След това достоверни данни за гробницата на Александър Велики липсват. След като християнството става официална религия в Римската империя, през 392 година Александрия е подложена на тотално разрушение. В града са унищожени всички езически храмове и реликви. Мнозина смятат, че към 397 година е унищожена и гробницата на Александър, но няма документални доказателства за това. При погрома над Александрия мумифицираните тленни останки на пълководеца са изнесени от града и следите им се губят. Само през миналия ХХ век около 150 официални експедиции са търсили гроба на Александър. От 1805 година насам седем пъти е обявявано, че е

открито истинското местоположение на гробницата му,

но така и до днес официално потвърждение за това няма.

Няма ли да се окаже, че наистина уникалната импозантна 21-метрова мемориална гробница кула в могилата Малтепе е дала подслон на самия Александър Велики?

До разрешаването на тази интригуваща загадка остават дни.

А обратното броене вече е започнало...