Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Назрява ли нова война на Балканите?

Сърбия и Косово, Македония, Молдова и Турция създават потенциални рискове на полуострова

В горещото лято на 2019 г. се забелязва опасна тенденция в международните отношения. Сто години след подписването на Версайския мирен договор, с който се слага край на Първата световна война, светът отново изглежда взривоопасно място.

Обезпокоителното е, че между най-лесно възпламенимите региони - точно както е било и преди един век, си остава Балканският полуостров. И в това отношение новините от последните месеци никак не са окуражаващи.

Успоредно с усилията за интегриране на Западните Балкани в ЕС и НАТО се наблюдава изостряне на отношенията между Сърбия и Косово. На фона на това се появи информация и за задържана в Румъния

доставка на руски танкове и БТР-и

за Сърбия. И макар че Кремъл отрече да е имало подобен инцидент, за всички е ясно че именно руските интереси стоят зад реваншистките настроения в Белград.

От друга страна, влияние за влошаване на ситуацията на полуострова е политиката на Турция, която, независимо че е втората сила в НАТО, си позволи да "напазарува" руски зенитен комплекс С-400 (повече за сделката и нейното отражение четете на стр. 6).

Въпреки решителните стъпки, предприети от управляващите в Скопие по пътя им към евроинтеграцията с постигнатите договори с Гърция и България, Северна Македония все още носи

имидж на

рискова държава

През юни този факт беше потвърден и от администрацията на президента Тръмп, която поднови действието на предупреждение, действало още от 2001 г.

В документа, който е от времето на Джордж Буш-младши, се препотвърждава, че “екстремисткото насилие и препятствията, посочени в заповедта от 2001 година като враждебни на американските интереси, продължават да представляват необичайна и голяма заплаха за националната сигурност на САЩ и външната им политика.

Заплахата, която се олицетворява от действията на лица, ангажирани във или подпомагащи, спонсориращи или подкрепящи екстремистко насилие в бившата Република Македония (сега Република Северна Македония) и на други места в Западнобалканския регион, или възпрепятстващи прилагането на Дейтънския мирен договор в Босна или Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН от 10 юни 1999 г. в Косово, не е изчезнала".

Затова за успокояването на ситуацията там от решаващо значение ще бъде евентуалната покана за членство в ЕС, която се очаква през септември.

Извън относителната стабилност на страните-членки на ЕС, между които е и България, безпокойство

на Балканите

буди и положението в Молдова, която някои вече побързаха да нарекат "европейската Венецуела". Там още не са утихнали пораженията от тежката политическа криза от юни, предизвикана от скандалите около шефа на Демократическата партия на Молдова (ДПМ) - олигарха Владимир Плахотнюк, и довела до временното отстраняване от длъжност на проруския президент Игор Додон.

Някои биха предположили, че подобни събития са в реда на нещата, когато става дума за част от

постсъветското пространство,

но самият факт, че молдовската криза безпрецедентно доведе дори до обединяване на позициите на ЕС и Русия, говори за опасния потенциал, който тя притежава.

Като прибавим и самото съществуване на непризнатата от никого Приднестровска република, както и близостта на продължаващите пета година военни действия в Украйна, спокойно можем да стигнем до заключението, че тази част от Балканите също e възможно огнище на военен сблъсък.

Все пак откъде идва основната опасност?

На първо място - от неразрешените проблеми, останали в наследство от кървавите войни в Югославия през 90-те години.

Още преди година председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер предупреди за нова война на Балканите, ако Босна, Албания, Сърбия, Македония, Черна гора и Косово не чувстват, че Европейският съюз има сериозно намерение да им предложи бъдещо членство.

"Ако в изключително сложния пейзаж на Европа възникне впечатлението, че не сме сериозни относно предлагането на перспективата за членство в ЕС на Западните Балкани, тогава можем да видим по-късно - а вероятно и по-рано - това, което видяхме на Балканите през 90-те години", изтъкна тогава Юнкер в реч пред австрийския парламент.

Шестте балкански държави, които създадоха бойното поле на най-смъртоносния конфликт в Европа след Втората световна война, което доведе до разпадането на бивша Югославия, понастоящем са на различни етапи от присъединяване към ЕС.

Въпреки че преговорите за членство официално започнаха със Сърбия и Черна гора, Албания и Македония все още са в чакалнята и са класифицирани като "страни кандидатки". А Босна и Косово са посочени като "потенциални кандидати".

Всъщност само преди два месеца Сърбия и Косово

бяха на ръба

на конфликт

В края на май сръбският президент Александър Вучич нареди пълна бойна готовност и предупреди ЕС, че страната му ще реагира, ако косовските специални части РОСУ не се изтеглят от северната част на Косово.

Временно потушено с усилията на ЕС, новините от Прищина ежедневно потвърждават, че засега противопоставянето между сърби и албанци изобщо не е отшумяло.

Ето поредния пример - на 12 август под заглавие "Сърбия се подиграва с жертвите на войната в Косово" косовският вестник Gazeta Express информира за предсрочното освобождаване от Сърбия на осъден за убийството на 14 цивилни през 1999 г.

Става дума за военнопрестъпника Миодраг Соладжа, който беше освободен от сръбските власти три години по-рано. Соладжа беше част от паравоенната група, наречена “Скорпиони”, която на 28 март 1999 г. е убила 14 членове на семействата Богуевци и Дуричи в Подуево. Седем от жертвите са били деца.

В същото време на 8 август председателят на партията “Здрава Сърбия” Милан Стаматович заяви, че единственият начин Белград да запази Косово е

да прехвърли този регион на Русия

чрез междудържавно споразумение и по този начин всички сърби, които живеят там, “автоматично ще станат руски граждани”.

Сръбският политик добави, че Албания вече не крие намеренията си да анексира Косово и Метохия.

За никого не е тайна, че тази част от Балканите е сцена за задкулисните действия

на свръхсилите, като според наблюдатели ситуацията все повече напомня за най-кризисните години от времето на Студената война. А и участниците са почти същите.

По-рано през годината пенсионираният американски генерал Уесли Кларк, цитиран от електронното издание на македонския вестник “Независен”, също изрази увереност, че има риск от

избухването на

нова война

на Балканите,

която може да бъде предизвикана от държавния глава на Руската федерация Владимир Путин.

“Балканите са един от регионите, в които руският президент Владимир Путин може да предизвика нова криза”, заяви американският генерал пред прищински медии.

Какви са другите потенциални рискове от въоръжен конфликт в региона, четете в печатното издание