Има едно малцинство, което, ако зависеше от мен, щеше да получава всички привилегии на света - това на високоинтелигентните, предприемчивите и продуктивните хора. Те винаги ще бъдат малцинство, защото инвестират много от най-ценния си ресурс - времето - да развиват и усъвършенстват знанията и уменията си. Ангажирани са да подобряват качеството на живот на всички, а не да ядат, да пият и да създават по 10 деца, без особена мисъл за тяхното бъдеще. Защото те са наясно какъв огромен ангажимент и отговорност е родителството (за разлика от други малцинства), затова си позволяват едно или две деца - да са сигурни, че могат да им осигурят грижи, внимание и образование.

Вместо привилегии, обаче, към тези най-ценни представители на човешкия вид има непрекъснато растящи упреци и претенции - защо още не са измислили еди кво си (напр. лекарства за все още нелечимите болести), защо изкарват повече пари от касиерката в бензиностанцията, защо не дават по-големи заплати на наетите да работят в създадените от тях бизнеси, защо си позволяват да негодуват срещу непрекъснатия натиск на държавата спрямо тях, срещу огромните данъци, чрез които отнемат половината от парите, изкарани със собствените им усилия, или срещу привилегиите, които други хора получават от парите, с които продуктивното малцинство захранва социалните системи, за да могат неблагодарните паразитиращи да лентяйстват, да се размножават и да мрънкат денонощно.