Впечатляваща ирония на съдбата, събрана в една стъкленица! Този пръст, запазен в специална яйцевидна капсула с позлатени орнаменти и третиран като свещена реликва, всъщност не е на светец. Напротив, принадлежи на еретик и враг на Църквата!

Това е средният пръст на Галилео Галилей.

Пази се в музей във Флоренция, който от скоро носи името на великия учен, а преди това бе известен като Музея за история на науката.

Галилей умира през януари 1642 г. в дома си в Арчети, Тоскана, но Римокатолическата църква не позволява тялото му да бъде положено в семейната гробница, а в малък гроб без паметник. Реабилитацията на Галилей е дълъг процес, който започва 95 г. по-късно. Тогава тялото му е ексхумирано и пренесено в базиликата "Санта Кроче" във Флоренция. В същата църква са гробниците на Микеланджело, Данте, Макиавели и още няколко значими фигури от Ренесанса.

Специално минах онзи ден да ги видя, защото, макар да е туристическо място, малцина знаят, че през 1817 г. тук, при вида на гробниците на плеядата духовни величия, френският писател Стендал получил прословутото си прималяване. От тогава психични състояния, дължащи се на силна възхита от произведения на изкуството, се определят като "симптом на Стендал". Но да се върнем към историята с Галилеевите "мощи".

При отварянето на гроба и пренасянето на останките му в "Санта Кроче" през март 1737 г., някой си Антон Франческо Гори откъсва средния пръст на учения. И както става ясно, не е бил единственият, който е решил да си вземе нещо "за спомен" от бащата на съвременната физика и астрономия. Преди 10 години на търг се появиха и други части от Галилей - зъб и още един пръст - показалец, които за последно са виждани през 1905 г. Днес всички тези останки са събрани на едно място в музея "Галилео Галилей".

Но средният пръст, който стърчи нагоре в яйцевидната капсула е най-впечатляващ.

Дали сочи към небето и звездите, където великият учен е прозрял величието на Вселената? Или все така предизвикателно е насочен към онези мрачни "авторитети", опитващи се да ограничат свободата на мисълта? Точно в това се състои великата ирония на съдбата.

*Георги Милков във фейсбук