Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Георги Илиев отиде да празнува успех на "Локо" (Пд) и получи куршум в гърдите

14 години им бяха необходими на “смърфовете”, за да стигнат отново до евротурнирите и да отстранят съперник

Феновете на "Локомотив" (Пловдив) сигурно още се стряскат през нощта, като им се яви кошмарът как щяха да изхвърчат от европейските клубни турнири въпреки победата с 2:0 в първия мач. На реванша играчите на "Спартак" (Търнава) поведоха с 3:0 и вече виждаха как чудото наистина се случва, но хубав гол на Ален Ожболт класира "смърфовете" в следващия кръг.

Черно-бялата част на Пловдив ликуваше, а статистиците моментално отвориха дебелите тефтери и съобщиха на света, че този успех идва за първи път от 2004 г., когато пловдивският тим надви ОФК (Белград) отново след драматична развръзка на реванша. Още по-драматични са събитията след края на мача на ст. "Лазур" в Бургас. Тогавашният собственик на "Локо"-то Георги Илиев импулсивно решава, че няма да пътува за София, а ще се отправи към заведението си "Буда бар" на Слънчев бряг, за да отпразнува успеха. Именно там може би най-знаковият подземен бос от годините на прехода получава смъртоносен куршум в гърдите. Неговата смърт означава край и на амбициите на пловдивския тим да осъществи трайно присъствие на вътрешната и международната сцена.

Със сигурност болшинството от привържениците на "Локо" (Пд) помнят добре гореописаните събития, въпреки че са минали 14 години. Организаторите и изпълнителите на поръчковото убийство така и не са разкрити, въпреки че плъзват какви ли не слухове. "Смърфовете" пък извървяха дълъг и много труден път, за да се озоват отново на международната сцена. Сега всичко изглежда по-подредено и европейско, но през 2005 г. силовите групировки все още са в разцвета си и родната действителност прилича на треторазреден холивудски екшън. Кратка разходка към онези събития само още веднъж доказва колко несигурно нещо е човешкият живот и как мечтите, силните амбиции, щастливите и тъжните мигове могат да угаснат за миг.

Със сигурност Георги Илиев изживява като щастлив човек последните си часове на тази земя. Най-сетне неговият футболен проект се е развил достатъчно, че да даде вкусен плод. Предишния сезон "Локомотив" (Пловдив) е спечелил шампионската титла, а няколко месеца по-късно получава и европейска легитимация. Легенди се носят за това какво е направил висаджийският бос, за да може неговият тим да просперира и на българска земя, и в чужбина. Според неостаряващите слухове бизнесменът хвърля луди пари, за да купи отбори и съдии, като в същото време прави рекорден залог, че именно неговият тим ще стане шампион.

Тържествата по случай първата титла в историята на "черно-белите" също остават в историята със своята пищност. Ръководството наема открит автобус за играчите и треньорското ръководство, а десетки хиляди се изсипват в центъра на Пловдив, за да празнуват успеха.

"Такава еуфория и празненства не бях виждал през живота си. След като поздравихме хората по улиците, шефовете ни заведоха в един от големите пловдивски хотели на тържествена вечеря и празничен концерт, на който водещ беше Слави Трифонов. След това отидохме в една лъскава дискотека и там стана наистина страшно", ще разкаже по-късно един от героите на "Локо" (Пд) Светослав Бърканичков.

Свидетели на дивия купон твърдят, че Георги Илиев, треньорът Еди Ераносян и още няколко футболисти са свалили дрехите и са играли голо хоро, докато околните ги пръскат с уиски.

Героите на деня имат пълното право да се забавляват както намерят за добре. Успехът е исторически и никой не може да им отнеме славата въпреки обвиненията за нечестни прийоми в битката с конкуренцията.

Спечелената титла още повече изостря апетитите както на играчи, така и на босове. Хората около Георги Илиев го убеждават, че неговият отбор е готов да постигне нещо запомнящо се и на международната сцена. Жребият за втория квалификационен кръг от турнира за Купата на УЕФА обаче не е особено благосклонен. Пловдивчани се изправят срещу белградския ОФК, който основателно се гордее с класата на играчите си. В състава е уникалният талант Слободан Райкович, който същата година е купен от "Челси", но поради куп обстоятелства не успява да изиграе нито един мач за "сините" от Лондон. За сметка на това съотборникът му Бранислав Иванович след мачовете с "Локо" (Пд) заминава за Острова и прави бляскава кариера в "Челси".

Друга от младите звезди в състава - Душко Тошич, пък подписва с "Манчестър Юнайтед".

Пълният с талантливи младоци ОФК побеждава с 2:1 у дома и вече се вижда с единия крак в следващия кръг. На 25 август 2005 г. над седем хиляди фенове се събират на бургаския ст. "Лазур", за да подкрепят любимия си тим. В ложата са Георги Илиев, дясната му ръка Николай Цветин и изпълнителният директор на отбора Емил Наков. Големият шеф е дошъл със зверска охрана, която включва и снайперисти. Явно Главния е усещал, че нещо лошо може да му се случи - започват да се роят теории в годините след неговата физическа ликвидация. Никакви скрити или явни заплахи обаче не могат да спрат боса на ВИС-2 да присъства на най-важния мач на своя отбор.

С напредването на времето босовете в костюми и обикновените ултраси започват да губят надежда, че чудото е възможно. Гостите са построили добре своята защита и изчакват подходящ момент, за да нанесат своя удар. В 73-ата минута обаче Методи Стойнев минава като валяк през противниковите защитници и отбелязва безценното попадение за своя отбор. 40 минути преди полунощ турският рефер Джем свири края на мача и хвърля екстаз хората по трибуните. На крака е и самият Георги Илиев, който бурно аплодира играчите.

Минути по-късно президентът на тима слиза в съблекалнята и съобщава на играчите, че ще ги възнагради с рекордни премии.

Щастливите момчета му отговарят с мощно "Ура!" Според една версия собственикът на клуба е планирал веднага след мача да пътува за София, откъдето на другия ден да лети за чужбина. Екзалтиран от прекрасната победа на отбора, той решава да заведе тайфата си в Слънчев бряг, където да купонясва само както той си може.

Мощните коли от кортежа му взимат на един дъх разстоянието от Бургас до курорта, а сервитьорите в "Буда бар" вече са заредили с питиета масата, която се пази само за него. Веднага щом пристига, Илиев звъни на изпълнителния директор Емил Наков и му нарежда да доведе футболистите на партито. Разговорът им почти е приключил, когато се чува слаб пукот като от пиратка и един от най-влиятелните мъже в държавата се свлича на земята, пронизан от куршум в гърдите. Многобройната му охрана се оказва абсолютно безполезна. Босът е закаран в спешния център, където лекарите се опитват да го реанимират, но без успех.

Куршумът е минал близо до сърцето и е засегнал важни кръвоносни съдове. Убиецът не е дал никакъв шанс на своята жертва.

За разследващите остава да търсят гилзи, отпечатъци и въобще някакви доказателства, които да хвърлят повече светлина върху случая. Това така и не се случва. Подземният свят се обединява около версията, че зад разстрела над Георги Илиев стои известният пернишки бандит Райко Василев-Кръвта. Самият той е покосен от куршумите няколко седмици след смъртта на боса на ВИС-2. Всички други замесени в случая или също са на оня свят, или отдавна са се скрили на другия край на света, така че случаят може да бъде смятан за приключен.

И до днес феновете на "Локомотив" (Пд) продължават да тачат президента, който им донесе незабравимите емоции през онази луда бургаска нощ. След смъртта на Георги Илиев тимът му бързо изгуби натрупаната инерция и не успя да повтори великите успехи. Ето че сега 14 години по-късно "смърфовете" отново елиминираха противник в Европа, а с добрата си игра карат феновете да мечтаят, че тимът има шанс да се бори и за нещо повече в първенството.