Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

За пикаещите по пътищата

Тия дни ми се наложи да пътувам по пътищата на китната ни татковина. За разстояние по-малко от 300 километра, преброих край шосето 14 пикаещи граждани (средно по един пикаещ на около 20 километра).

В протежение на същите тия по-малко от 300 километра са разположени 19 бензиностанции (средно по една на 15 километра). В тях има БЕЗПЛАТНИ тоалетни. Нарочно пиша думата безплатни с главни букви, защото за бай булгаран няма по-висша ценност от келепира. На него се крепи богатата ни душевност (и на турското робство, разбира се, то ни е виновно за всичко, както знаем).

Важен детайл е, че в автомобилите, спрени край пътя, за да може шофьоринът европеец да си размаха маркуча (най-дълъг и най-мощен в света, както е известно от разговорите на чашка), имаше деца – вероятно потомци на гордия пикаещ.

По този начин той им дава светъл пример за добро възпитание, хилядаитристагодишни традиции и най-вече свободолюбив дух. Не може някой да му казва на него къде е тоалетната. Тоалетната е там, където той е решил!

В някои от автомобилите имаше и съпруги, които очевидно са свикнали милото да си го размахва, където си иска. Само да не е пред приятелките им.

Сега, на мен ми е ясно, че, както е казал поетът:

„Не се гаси, туй що не гасне.

И не пикае в тоалетна,

туй що не пикае в тоалетна“

обаче гледката на разкрачени чичовци край пътя наистина е потискаща.

Вероятно някой ще каже, че сега има по-важни теми, като раздялата на Кубрат и Андреа и отпадането на „Лудогорец“, но аз мисля, че ако се замислим над пикаещите край шосето граждани (и ужасяващия факт, че тези хора са избиратели), ще открием причината за повечето ни нещастия.

От фейсбук