Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Учебниците по история да станат стерео

Само така ще утихне вечният скандал

Скандалът с учебниците за X клас е вечен. Няма и не може да има такъв учебник, който да се хареса и на леви, и на десни.

Но решение има. Ще го намерите във всяка модерна звукова уредба - стереото. Това е звук, който е записан от два или повече микрофона, поставени на различни стратегически точки в студиото, след което се възпроизвежда в два или повече говорителs. Този звук е много по-богат и плътен, много по-близък до реалността от моно звука.

Какво пречи и учебниците да минат на стерео? Например

върху левите страници в учебника ще е лявата

гледна точка

за събитията преди 10 ноември, а вдясно – дясната. Отляво, да речем, ще са превратите и репресиите преди 9 септември 1944 г., а отдясно – превратите и репресиите след това. Така младият човек ще схване, че между двете има хармония и диалектическо единство.

Отляво ще бъдат постиженията на "народната власт" – заводи, електрокари, роботи и други, отдясно – нейните мизерии, фалитите и дефицитът на банани. Ученикът ще разбере, че е жертвано едно, за да се постигне друго. Струвало ли си е? Нека сам прецени.

Така хем ученикът ще получи много по-богат и по-плътен образ на историческите събития, хем

ще научи колко непредсказуемо нещо е миналото.

Всичко зависи от гледната точка. Много ясно, че ако баща ви е съден от Народния съд, конфискувана ви е фабриката, отнет ви е апартаментът на "Оборище", а след това не са ви допускали до университета, вие ще схващате периода между 1944 и 1989 г. като апокалипсис, в който силите на злото гризат живата човешка плът.

И обратното – ако дядо ви е бил земеделец, разстрелян през 1923 година, или ликвидиран ляв поет, ако сте участвали в строителството на Хаинбоаз или Димитровград или ако поне сте били инженер в лаборатория за роботи, "развитият социализъм" ще е щастливата Аркадия.

Ако пък потърсим златната среда между тези непримирими гледни точки, текстът ще бъде скучен, глупав и пак никой няма да е доволен. Това е така, защото

в реалната история няма златна среда.

Може ли да има златна среда между Александър Стамболийски и Иван Харлаков?* Или между Райко Алексиев и Лев Главинчев?** Няма такова нещо!

Истината е, че след преврата на 9 юни 1923 г. България изпада в състояние на гражданска война, която приключва чак през 50-те години на миналия век по начина, по който приключват всички граждански войни – едната страна побеждава и подлага другата на жестоки репресии. И чак след няколко десетилетия идва време за помирение и прошка.

Тези десетилетия вече минаха. Време е едната страна да разбере другата и обратното, за да продължим напред като един народ.

Както читателят може би е чувал, преди много години завърших гимназията в САЩ, където баща ми беше кореспондент на БТА. За мен учебникът по американска история бе истинска културна революция. Там всички факти се показваха максимално обективно и нямаше съждения кой е лошият и кой – добрият. Научаваш кой е победил, научаваш и аргументите на победения, но не и кой е бил прав. Съвсем обективно и с уважение към главните фигури се представяше Конфедерацията (южните щати), която губи Гражданската война.

В българските учебници по онова време беше точно обратното – те първо казваха кой е героят и кой е злодеят, а след това представяха всичко като борба между доброто и злото. Лошите пък при всяко споменаване бяха украсявани с най-зловещите епитети. Създаваше се впечатление, че това са били демони, слуги на Антихриста, заклети врагове на човешкия род. А кой знае – може би са вярвали, че правят най-доброто възможно за хората? Или може би са жертви на епохата?

За мен преходът от българския учебник към американския

бе като

преход от стар грамофон,

който се навива с ръчка, към модерна квадрифонична съраунд система.

Днес много ме е яд, че не си го запазих. Българските автори определено не са в състояние да създадат подобен текст, защото са възпитани в такава културна среда, която допуска само едната гледна точка, и то в максимално фанатизиран вид. След 10 ноември някои рязко скъсаха с нея и минаха от другата страна на барикадата със същия еднопистов фанатизъм. Тези, които останаха, се опитаха да смекчат позициите си, тук-таме да замажат и позагладят острите ъгли, с което станаха мижави и гузни.

Аз призовавам и едните, и другите да се откажат от задръжките и да дадат воля на убежденията си. Да се разгърнат в пълния си блясък, едните на левите страници, а другите – на десните.

Това ще направи историята много по-интересна за младия човек. И в същото време ще създаде първото мъдро българско поколение.

Много по-мъдро от нас самите и нашите деди.

Може би все пак трябва да се търси приличие и достоверност за фактите и понятията. Например броят на жертвите от едната и от другата страна не е зле да се уточни. Както и кой е започнал пръв.

Без да съм историк, според мен думата "комунизъм" не може да се използва за периода между 9 септември и 10 ноември. Комунизмът е утопично общество, към което в един момент спряхме да се стремим. Официално живеехме в "социализъм", но и това изисква уточнение.

Според мен правилният термин е "съветски социализъм", защото той буквално имитираше съветския модел. В същото време имаме и скандинавски, германски, френски социализъм. Той пък е дело на социалдемократичните партии, които нямат нищо общо с болшевизма.

Тези социалдемокрации изграждат най-благодатните за обикновения човек общества, в които има място и за частна инициатива, и за обществена собственост, и за всички възможни социални придобивки. Затова думата

“социализъм”

не трябва да се отъждествява само с Тодор Живков,

Ленин или Сталин.

Истинският социализъм би трябвало да дава повече власт и повече блага на обикновените хора, а това няма как да стане без демокрация. У нас демокрация не е имало нито преди 9 септември, нито след това. Все пак не е зле да се запитаме защо, след като настъпи демокрацията, успяха да се наложат и да оцелеят само партии, създадени от бивши членове на БКП? Конспирация? Или обективна присъда на историята?

--------------------------------------

* Капитан Иван Харлаков ръководи залавянето на Александър Стамболийски по време на Деветоюнския преврат и го предава на група главорези от ВМРО, които го убиват по най-жесток начин и после разнасят отрязаната му глава.

** Лев Главинчев е деятел на ВМРО, комунист, офицер и партизанин. След 9 септември той арестува видния карикатурист и хуморист Райко Алексиев, който после е пребит до смърт.