Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Данък „богатство“ за скъпи вили и яхти и кредити за млади семейства, иска КНСБ СНИМКА: Архив

Да се въведе данък „богатство“ за допълнителни жилища, скъпи автомобили, вили, яхти. Това е едно от предложенията на КНСБ за промени в данъчната политика, които бяха представени на семинар в Белчин.

„Подобна форма на облагане с данък богатство съществува в повечето развити европейски икономики. Преди няколко дни 19 американски милиардери публикуваха открито писмо „В подкрепа на данък богатство“. В това писмо, те призовават да се въведе „умерен данък богатство на 1/10 от най-богатите 1% от американците“, обясни експертът от КНСБ Любослав Костов.

Това, което предлагаме ще промени бизнес средата и ще доведе до конкретни ползи, които ще се усетят веднага в джоба на българина, обясни президентът на КНСБ Пламен Димитров.

Според синдикатите данъчната система в България е една от най-несправедливите в ЕС, където косвените данъци са около 2/3 от общите приходи в бюджета. През 2018 г. депозитите до 10 000 лв. са 89% от общия брой, но в същото време в тях е концентрирана едва 21% от общата стойност на спестяванията. Депозитите над 10 000 лв. пък са едва 11% от общия брой, но консолидират в себе си близо 79% от общата стойност на всички спестени пари - 52 млрд. лв. към края на 2018 г.. Това говори за консолидация - все повече средства са в ръцете на все по-малко на брой депозити и съответно хора, обясниха от КНСБ. 2/3 от хората в България пък не разполагат с абсолютно никакви депозити.

Сред предложенията е да се въведе необлагаем минимум, който да е равен на минимална работна заплата. Доходите, които са над нея да бъдат облагани с досегашната ставка от 10% като данъчната основа се образува от разликата между получаваната работна заплата и установената минимална работна заплата, предлагат още от КНСБ. Те дадоха за пример, че той е въведен в 16 страни от ЕС - Австрия, Франция, Германия, Испания, Великобритания, Гърция, Исландия, Кипър, Ирландия, Италия, Малта, Холандия, Дания, Полша, Словакия и Швеция.

Настояха и за поетапно увеличаване на максималния осигурителен доход до 10 пъти минималната заплата. Той да се изчислява по т.нар. „швейцарско правило“, предлагат още от КНСБ. Сега правителството планира до 2022 г. той да остане замразен на 3000 лв. Нарастването на осигурителния доход не означава нарастване на данъците на хората, а напротив - повече права за обезщетения при безработица, по-високи пенсии и по-високи нива на заплащане за майчинство, обясниха синдикатите.

Те настояват за семейно подоходно облагане като цялостен модел на прилагане в данъчната политика, за да се насърчи раждаемостта и отглеждането на деца. Една от идеите е да се въведе необлагаем минимален първоначален доход за млади семейства. Така ще се стимулира сключването на граждански брак, раждаемостта и потреблението. Предложиха да бъде въведен минимален първоначален общ доход на семейство от 24 000 лв. с натрупване. Сметките показват, че това ще струва около 50 млн. лв. на бюджета.

Друга мярка е въвеждането на данъчни кредити за семейства на млади работещи хора до 35 г., с осигурителен стаж поне 7 г., с поне едно дете до 20 месеца след брака. Кредитът да се диференцира в зависимост от равнището на трудовото възнаграждение и броя на децата, като се следват принципите – кредитът се предоставя на единия от родителите, а 100% от внесения годишен данък се възстановява с натрупване при 3 деца. За първото е 45%, 75% при второ и 25% при трето. Процентът на възстановяване в зависимост от заплатата на родителя е с падащ дял от 100 до 15 на сто, а максималната сума, до която се възстановява платеният годишен ДОД е равна на 6 минимални заплати. Младите семества до 35 г., които имат дете да ползват безлихвен кредит за покупка или обзавеждане на жилище, при условие, че двамата съпрузи поемат ангажимент да живеят и работят в страната минимум 15 г. след получаване на кредита.

Искат и данък върху финансовите транзакции, който да бъде равен на 0,1% при обмяната на акции и облигации и 0,01% за договори на дериватни инструменти. Той обаче да не се прилага върху ежедневни финансови дейности на граждани и фирми - заеми, плащания, застраховки, депозити и др.